Решение № 2 от 23.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5408/2008 г.

Решение № 2 от 23.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5408/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК (2007 г.) във вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). В. И. Д. от гр. Т. обжалва и иска да се отмени Решение № 127 от 6.07.2007 г. по гр. възз. д. № 214/07 г. на Търговищкия окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е оставено в сила Решение № 169 от 28.03.2007 г. по гр.д. № 1448/2006 г. на Търговищкия районен съд по уважения иск на О. Т. за сумата от 5 089.54 лв., констатирана щета по Акт за начет вх. № 1200-88/14.06.2006 г. и обезщетение за забава в размер на 288.70 лв.. Поддържа се, че обжалваното решение на въззивния съд е необосновано и неправилно, отменителни основания по см. на чл. 218б б. "в" ГПК (отм.). О. Т. също обжалва и иска да се отмени Решение № 127 от 6.07.2007 г. по гр.възз.д. № 214/07 г. на Търговищкия окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е отменено Решение № 169 от 28.03.2007 г. по гр.д. № 1448/2006 г. на Търговищкия районен съд по уважения иск на О. Т. за разликата над сумата от 5 089.54 лв. до размер на сумата 7 181.75 лв., констатирана щета по Акт за начет вх. № 1200-88/14.06.2006 г. и досежно обезщетение за забава, за разликата над сумата от 288.70 лв. до размер на 407.48 лв. Поддържа се, че в обжалваната част решението на въззивния съд е неправилно и необосновано, отменителни основания по см. на чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). В срока по чл. 218г ГПК (отм.) не са постъпили писмени възражения от ответниците по насрещните касационни жалби. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационните жалби са подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), съдържат мотивирано изложение на релевираните отменителни основания и са процесуално допустими. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на В. Д. е отменил частично решението на първоинстанционния съд по уважения иск за ангажиране имуществената му гражданска отговорност за вреди, установени по Акт на начет вх. № 1200- 88/14.06.2006 г., съставен при извънпланов вътрешен одит на О. Т. по реда на § 3 и § 4 от Закона за държавната финансова инспекция във вр. с чл. 29 от ЗДВФК (отм.) и след като на базата на самостоятелни фактически и правни изводи е приел, че формалната доказателствена сила на акта е оборена, в частта, досежно констатациите за обема на фири за тухли-четворка и въз основа на възприето допълнителното заключение на изслушаната съдебно-техническа експертиза, сумата по начета е намалена в размер на 2009.40 лв. и съответните лихви, като е оставено в сила решението, в останалата част за признатите суми, съставляващи стойност на доказаната щета е 5 089.54 лв., ведно с дължимата с лихва от 288.70 лв. Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и правилно. Акт на начет вх. № 1200-88/14.06.2006 г. е съставен при извънпланов вътрешен одит на О. Т. по реда на § 3 и § 4 от Закона за държавната финансова инспекция във вр. с чл. 29 от ЗДВФК (отм.). В. Д. е изпълнявал длъжността "началник склад" и в това свое качество е изпълнявал отчетническа дейност. С акта за начет са констатирани липси и материали на закупени за възстановяване жилищата на пострадали от наводненията през 2005 г. в община Т. Обект на проверката са били всички материали, намиращи се в склада, в т.ч. и втора употреба строителни материали от разрушени сгради в общината, както и закупените от търговска верига "Яна" ЕООД гр. Т. строителни материали със средства, отпуснати с Решение № СБ-10/09.08.2005 г. на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи, осчетоводени под задбалансова 9120 "Ч". Основното възражение на В. Д. срещу акта за начет е възражение по отношение на установените наличности на материали в склада по време на инвентаризацията и признатите фири за тухли, тъй като взетия предвид норматив не се отнасял до "тухли четворки", а до друг вид тухли. Изготвената по делото, в два варианта, съдебно икономическа експертиза, е проверила всички налични материални, отразила е движението на стоково- материалните ценности по целевата сметка, като в изготвената таблицата - равносметка не са включени приход и наличност на 1060 бр.керемиди"Ф" получени за отстраняване щети от смерч през май 2005 г. Усановено е, че материалите получени за преодоляване на последици от наводнение са записвани количествено и стойностно, тъй като сметка 9120 е целева, а изписването на материалите срещу "искане за отпускане на материални ценности" на пострадалите от наводнението лица е извършвано именно от Д. След изготвяне на съпоставяща справка, вещото лице е констатирало липси на стойност 7 181.75 лв. И съответно дължими лихви за сумата 407.38 лв., а с даденото допълнително заключение е прието, че липсващите тухли са счупени (фири) и стойността на доказаната щета е 5 089.54 лв. с лихва от 288.70 лв. Въззивният съд правилно и законосъобразно е приел, че отговорността на В. Д. следва да се реализира по втория вариант на икономическата експертиза, тъй като констатациите по акта за начет относно броя и стойността на липсващите тухли е опроверган от писмените доказателства, установяващи действителни фири (счупени 8 бр. тухли в палет), като следва да се намали и дължимата сума по акцесорния иск за лихви. Фактическите и правни изводи на съда, че установените липсите на стоково материалните ценности по с/ка 9120 в резултат неправилно приемане, съхраняване, изписване и отчитане на получените целево материали за преодоляване на последствията от наводнението през 2005 г. в община Т., поради което са налице условията на ЗДВФК за ангажиране на имуществената отговорност на начетеното лице, са направени при спазване изискванията на чл. 188 ГПК (отм.) и чл. 301 ГПК (отм.). Неоснователно с касационната жалба В. Д. поддържа, че събраните по делото доказателства не са обсъдени. Съдът е базирал фактическите си изводите именно след задълбочена преценка на доказателствата по делото, съобразявайки възраженията на жалбоподателя. Правилно не е възприето възражението за наличните количества керемиди, налични в склада, тъй като същите са били отпуснати за преодоляване на друго природно бедствие (смерч) в общината и не са били предмет на проверката на вътрешния одит. Неоснователни са и доводите по касационната жалба на община Т.. Въззивният съд е зачел доказателствената сила на констатациите по акта за начет, като разпределяйки правилно тежестта на доказване, е приел, че по силата на изслушаната допълнителна задача на икономическата експертиза, ответникът е създал основателно предположение за опровергаване на констатациите по отношение на причината за липсващите тухли. Не може да се сподели възражението, че в отхвърлената част решението на въззивния съд почива на предположение.след като са налице доказателства, установяващи, че при транспорта има увредени тухли в палетите и вещото лице е базирал констатациите си на установен норматив за фири, то фактическите изводи са обосновани, а правните - напълно съобразени със закона. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия