Решение № 11335 от 12.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7812/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Р. Р., чрез адв. Демерджиев, против решение 3880 от 25.04.2025 г., постановено по адм. дело 256/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Р. против заповед П-04/ 15.01.2025г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. Жалбоподателят поддържа, че оспореният съдебен акт е неправилен, тъй като е постановен в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и е необоснован отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на председателя на държавната агенция да бъде отменена или евентуално след отмяната делото да бъде върнато на административния съд за ново разглеждане от друг състав, като му бъдат присъдени направените по делото разноски по чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА. Ответникът председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), чрез процесуалния си представител юрк. Георгиев, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и доказателствата по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд Пловдив е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на формалните изисквания на чл. 108, ал. 1 ЗДСл. Заповедта е писмена и в нея са посочени фактическото и правно основание за издаване на акта. По същество това са мотивите, обосноваващи волеизявлението на административния орган, а възражението на касатора за допуснати нарушения във формата на административния акт са неоснователни. Заключението на решаващия съд за отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила също е законосъобразно и се споделя от настоящата инстанция. Обратно на поддържаната от жалбоподателя теза, изпратеното от органа по назначаването предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение с правно основание, различно от посоченото в заповедта, не опорочава съществено процедурата по издаване на административния акт. Предизвестието не е задължителен елемент от производството по издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение по арг. от чл. 106, ал. 4 ЗДСл, поради което допуснатата в него неточност не съставлява съществено нарушение на административната процедура. Законосъобразни и обосновавани от доказателствата са и изводите на съдебния състав, че заповедта е издадена след изпълнение на предвидените в разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл материалноправни предпоставки. По делото е установено, че жалбоподателят е назначен на длъжност началник на регионален отдел Контрол на качеството на горивата за битово отопление Южна цантрална България в главна дирекция Контрол на качествата на горивата за битово отопление на ДАМТН през 2019г. (заповед Н- 322/ 30.09.2019г. на председателя на ДАМТН). Към датата на назначаването на държавна служба Р. е пенсионер, като считано от 04.01.2012г. му е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69 КСО (кадрова справка, обстоятелство неоспорено от страните). При тези факти първоинстанционният съд правилно приема, че условията на чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл са изпълнени. Разпоредбата изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и възникнало след това служебно правоотношение, които в случая са установени. Както административният съд правилно приема, служебното правоотношение на Р. възниква, след като лицето е придобило и упражнило правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 КСО. Цитираният текст създава привилегирован режим за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на определени категории държавни служители, като предвижда специални условия за възраст и осигурителен стаж. Изискването за навършване на посочената в чл. 68 КСО възраст не се прилага, но това не променя характера на пенсията по чл. 69, ал. 2 КСО, а само въвежда облекчен ред за пенсиониране на държавни служители, заемащи длъжности по посочените в кодекса специални закони. В този смисъл са съображенията на административния съд, които настоящата инстанция споделя. Следователно жалбоподателят Р. придобива и упражнява право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, обстоятелство, което се обхваща от предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл, а доводите в обратен смисъл са неоснователни. Възраженията на касационния жалбоподател за издаване на обжалваната заповед в нарушение на целта на закона и в противоречие с принципите за законност, съразмерност, последователност и предвидимост също са неоснователни. Заповедта е издадена на предвидено в закона правно основание и при наличие на обективни критерии придобиване и упражняване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди лицето да бъде назначено на държавна служба. Поради това няма основание да се приеме, че правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение е упражнено в отклонение от принципите по чл. 4, чл. 6 и чл. 13 АПК и в нарушение на целта на закона. Доводът, свързан с неравно третиране на служителя не следва да бъде обсъждан, тъй като в противоречие с чл. 220 АПК е направен за първи път едва с касационната жалба. Действително в производството пред административния съд са поискани доказателства за установяване на броя на държавните служители в ДАМТН, за които са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1,т. 5 и т. 6 ЗДСл, но тъй като в жалбата и в молбата на л. 37 от делото липсват твърдения за неблагоприятно третиране на жалбоподателя и не е посочен признак, попадащ в обхвата на чл. 4, ал. 1 ЗЗД, с оглед преценката на основание по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗЗД, не може да се направи извод за обстоятелствата, които ще се изясняват с тези доказателства. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва проверка за законосъобразността на оспорената заповед на всички, посочени в чл. 146 от АПК, основания. Решението е постановено след обсъждане на представените доказателства и доводите и възраженията на страните. Съдебният акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК и съдържа мотиви в подкрепа на изводите по съществото на правния спор. Обстоятелството, че не са допуснати поисканите с молбата на л. 37 от делото доказателства, в случая не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и не е основание за отмяна на съдебния акт. Принципно следва да се посочи, че съществени са тези нарушения на процедурата, които създават вероятност за неправилност на съдебното решение. В случая поисканите с молбата доказателства са ирелевантни за правилното решаване на правния спор, тъй като от страна на жалбоподателя не са направени конкретни твърдения за факти, които да се установят чрез тези доказателства, а както се посочи по- горе доводът за неравенство в третирането е направен едва с касационната жалба. Поради всичко изложено Върховният административен съд, състав на второ отделение приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е обоснован и постановен в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, направеното искане, обстоятелството, че ответникът по касационната жалба е представляван от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, касационният жалбоподател следва да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор сумата 200.00 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт в касационното производство. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,