Решение № 320 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2905/2010 г.

Решение № 320 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2905/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Богданка Борисова Апостоловска, гр. Варна, ул. "Ал. Пушкин" № 14, Илко Милев Пеев и Катерина Йорданова Пеева, гр. Варна, ж. к. "Чайка" № 5, вх. "А", ет. 5, ап. 66 срещу решение № 649 от 16.12.2009 г. на Варненския окръжен съд, постановено по административно дело № 399/2005 г. Касаторите се представляват от адв. Весела Пеева. Касационните жалбоподатели считат обжалваното решение за недопустимо - касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Съдът се е произнесъл по недопустима жалба, тъй като Олга Михайлова Димитрова-Димчева няма качеството на заинтересована страна по смисъла на чл. 295, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за териториалното и селищно устройство (ППЗТСУ отм.) във вр. с § 6, т. 6 (отм.) от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Заинтересованата страна не фигурира в разписния списък към кадастралния план и с оглед разпоредбата на чл. 131, ал. 1 ЗУТ във вр. с чл. 13, ал. 2 и чл. 12 ППЗТСУ (отм.) процесуално не е легитимирана да оспорва заповедта. Алтернативно твърдят неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът необосновано приел, че в оспорената заповед не са изложени фактически основания за издаването й. Същите се съдържат в представената по делото административна преписка - искане за изменение на кадастралния план, акт за непълноти и грешки, скици и други. Неправилно съдът приел, че е налице спор за материално право. От доказателствата по делото е безспорно, че именно материализираната граница осигурява упражняването от Олга Димитрова-Димчева на правото на собственост в обема, предоставен по силата на съдебната делба. В тази насока са и заключенията на съдебно-техническите експертизи и показанията на свидетелите. Оспорената заповед е законосъобразна и защото материализираната на място граница съществува, както към датата на издаване на акта за непълноти и грешки, така и към настоящия момент. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - кметът на община Варна, район Приморски, не взема становище. Ответникът по касационната жалба - Олга Михайлова Димитрова-Димчева, счита същата за неоснователна. Решението на съда е правилно и обосновано. Правилно съдът приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена без да са изложени фактически основания. Правилен е и изводът, че актът за непълноти и грешки не е необходимо да бъде подписан от заинтересованите страни, тъй като на място има материализирана граница. Правилно съдът приел, че не е налице основание за изменение на кадастралния план. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от адв. Димитър Петров. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Съдът неправилно приложил разпоредбата на чл. 86, ал. 2 ППЗТСУ. Не е отчел, че е налице материализирана граница между имотите, факт, който прави незаконосъобразен изводът му за наличие на спор за материално право. Неправилен е и изводът му, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 15, ал. 2, т. 3 от Закона за административното производство (ЗАП отм.). Счита за неоснователно твърдението на касатора за недопустимост на обжалваното решение, тъй като Олга Димитрова-Димчева има качеството на заинтересована страна. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел, че Олга Димитрова-Димчева има правен интерес от оспорване на заповед № Р-131 от 22.11.2004 г. на кмета на район "Приморски", община Варна, тъй като се легитимира като собственик на имот пл. № 2262, представляващ дял IV по скицата на вещото лице, неразделна част от съдебната спогодба, довела до обособяване на имотите. Приел, че невписването на Димитрова-Димчева в разписния лист не я лишава от качеството на заинтересована страна по смисъла на чл. 295, ал. 2, т. 1 ППЗТСУ (отм.). Приел, че е налице хипотезата на чл. 86, ал. 2 ППЗТСУ (отм.) - наличие на място на ясно материализирана граница, поради което неподписването на акта за непълноти и грешки от заинтересованата страна не прави оспорената заповед незаконосъобразна. Приел, че тъй като имотите са обособени по силата на съдебна спогодба, всяка грешка, свързана с границата между тях, обосновава наличие на спор за материално право. Приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 15, ал. 2, т. 3 ЗАП (отм.), тъй като липсват фактически основания за издаването й. Въз основа на това направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Крайният извод на съда е правилен. По възражението за недопустимост на съдебното решение: Твърдението на касаторите за недопустимост на съдебното решение поради произнасяне по недопустима жалба е неоснователно. Както правилно е посочил в мотивите си съдът, Олга Димитрова-Димчева има правен интерес от оспорване на заповед № Р-131 от 22.11.2004 г. на кмета на район "Приморски", тъй като тя се легитимира като собственик на имот, за които се отнася поправката на кадастралния план. Оспорваната заповед е издадена на основание § 4, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Производството пред административния орган е започнало преди отмяната на § 6, ал. 6 от преходните и заключителни разпоредби на ЗУТ, поради което и на основание § 43 от преходните и заключителни разпоредби на ЗКИР и § 20, ал. 2 от преходните и заключителни разпоредби на ЗУТ се осъществява по реда на отменения ППЗТСУ. Съгласно разпоредбата на чл. 295, ал. 2, т. 1 ППЗТСУ право да обжалват заповедите за поправка на кадастралния план имат собствениците на имотите, за които се отнася заповедта. Безспорно е по делото, че Олга Димитрова-Димчева е собственик по наследство на имот, представляващ дял IV от съдебната спогодба за делба на имот пл. № 2262а, а предмет на поправката на кадастралния план е границата на този дял с дял V от същия имот. Фактът, че Димитрова-Димчева не е вписана в разписния лист към кадастралния план не я лишава нито от правото на собственост, нито от правото да защити правата си досежно тази собственост. Позоваването от касаторите на чл. 131, ал. 1 ЗУТ е неправилно, тъй като тази норма визира имотния регистър по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИР, а не разписния списък с данни за собствеността на имота по смисъла на чл. 12, ал. 2 ППЗТСУ, дори не и кадастралния регистър по смисъла на чл. 2, ал. 3 във вр. с ал. 2 и чл. 30, ал. 2 ЗКИР, респективно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 14 от 23.07.2001 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба № 14/2001 г. отм.). Като е приел и разгледал жалбата на Олга Димитрова-Димчева съдът е постановил допустимо съдебно решение. По твърдението за неправилност на съдебното решение: По делото няма спор за факти. Безспорно е, че правото на собственост на недвижим имот пл. № 2262а по проектоплана на вилна зона - втори етап, 21 подрайон, гр. Варна е било разделено реално между съсобствениците по силата на съдебна спогодба като Олга Димитрова-Дечева е получила в собственост дял IV, а касаторите са собственици на дял V от имота. Безспорно е също, че по силата на съдебната спогодба дял IV е с площ от 1 315 кв. м., а дял V - с площ от 3 735 кв. м. По делото няма спор за границите на общия имот пл. № 2262а. Спорът е досежно законосъобразността на одобреното попълване на кадастралната основа на имот пл. № 2262 представляващо поправка на границата между дял IV и дял V. От заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, л. 138 от делото, е видно, че площта на дял IV по действащия кадастрален план е 2 039 кв. м., а площта на дял V - 3 264 кв. м. Следователно площите по кадастралния план не съответстват на площите на дяловете, установени със съдебната спогодба. С нанасянето на границата между двата имота по начина, отразен в скицата към оспорената заповед, площта на двата дяла стават съответно 1 288 кв. м. за дял IV и 3 771 кв. м. за дял V, л. 181 от делото. Т. е. двата дяла достигат утвърдената от съдебната спогодба площ. Тази площ обаче не съответства на установените със спогодбата граници. Всеки недвижим имот, съгласно чл. 2, ал. 1 ЗКИР, се характеризира с основни данни за местоположение, граници и размери. В случая няма спор за местоположението на имотите. Спорът е за техните граници, което рефлектира и върху техните размери. И двете характеристики на имотите са предмет на одобрена от съда спогодба между страните, следователно и площта, и границите са установени по волята на страните. Собствеността не е възникнала по силата на съдебна делба, в която по надлежния ред, от съда, да са установени квотите на собственост, за да може при установени квоти и безспорна площ на съсобствения имот да се даде предимство на площта на недвижимия имот поставен в дял на всеки от съделителите. В случая собствеността е възникнала по волята на съсобствениците и каква точно е била тя не може нито административният орган, нито съдът в настоящото производство да тълкува. Ако касаторите считат, че границата на поставения им в дял недвижим имот не е на вярното място те трябва по реда на чл. 43, ал. 3, респективно чл. 53, ал. 2 ЗКИР да установят точното й местоположение в първия случай към настоящия момент, а във втория - към датата на издаване на оспорената заповед. В съдебното производство по установяване на спорната граница съдът ще може да обсъди и всички доводи свързани с владението и давността, които с оглед на датата на извършване на делбата - 12.07.1999 г., имат своето релевантно значение, както и ще установи действителните параметри на поставените в дял IV и V имоти. Именно защото не може да тълкува волята на страните по одобрената от съда спогодба административният орган не може да установи налице ли е грешка, респективно непълнота в кадастъра, за да осъществи процедурата по § 4, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Административният орган няма право да преценя кой от установените с одобрената от съда спогодба параметри на недвижимия имот има предимство - площта или границите, защото всеки от тях рефлектира върху обема на правото на собственост. Едва когато по съдебен ред се установи местоположението на границата между двата дяла органът ще е длъжен, при сезиране, да я нанесе по реда на чл. 53 ЗКИР. С оглед на изложеното неоснователно е твърдението на касаторите за нарушение на чл. 86, ал. 2 ППЗТСУ (отм.), защото в това производство органът и съдът можели да се интересуват единствено от факта налице ли е материализирана на място граница, а не от факта налице ли е спор за материално право. Безспорно в производството по чл. 86, ал. 2 ППЗТСУ (отм.), когато е налице видима, ясно очертана гранична линия, съдът и административният орган не могат да обсъждат имуществени спорове, които могат да бъдат предмет на иск по чл. 32, ал. 2 ЗТСУ (отм.), както сочи постановление № 9/78 от 29.01.1979 г. на Пленума на Върховния съд, съответно спорове по чл. 134, ал. 1, т. 5 ЗУТ, чл. 43, ал. 3 или чл. 53, ал. 3 ЗКИР. Но наличието на неяснота по отношение на два от основните параметри на недвижимите имоти - площ и граници, в придобивното основание - одобрена от съда спогодба, не дава възможност на органа и на съда да преценят налице ли е въобще грешка или непълнота в кадастъра. Цялата защитна теза на касаторите е изградена върху твърдението за предимството на площта пред границите на недвижимите имоти, което с оглед на факта, че собствеността е възникнала по силата на одобрена от съда спогодба не може да бъде прието за правилно. Тъй като административният орган не може да установи налице ли е изменение в недвижимия имот на касаторите по смисъла на § 4, ал. 2 ЗКИР ирелевантни за правилността на обжалваното решение са изводите на съда досежно наличието в случая на хипотезата на чл. 86, ал. 2 ППЗТСУ. Вярно е, че от заключенията на приетите по делото съдебно-технически експертизи и показанията на разпитаните свидетели е безспорно, че между имот пл. № 2262 и имот с пл. № 1835а, по линията на нанесената в скицата към оспорената заповед граница, в кафяв цвят, съществува на място ясно очертана гранична линия - ограда от бетонни колове и бодлива тел. Т. е. ако органът можеше да установи, че е налице основание за изменение на кадастралния план - несъответствие между кадастралния план и действителното положение на имота на терена като границата между двата имота минава по съществуващата на място материализирана гранична линия, то безспорно актът за непълноти и грешки не е необходимо да бъде подписан и от пряко заинтересованите лица, каквато е Олга Димитрова-Дечева. Тъй като обаче административният орган, поради факта, че границите на двата дяла съвпадат по съдебната спогодба, а площта - не, не може да се произнесе по мястото на границата между двата дяла преди съда по надлежния ред да установи местоположението на границата, то горната констатация е ирелевантна. Неправилен е изводът на съда за допуснато от административния орган нарушение на чл. 15, ал. 2, т. 3 ЗАП (отм.). Правилно касаторите твърдят, че в случая фактическите основания за изменение на кадастралния план се съдържат в административната преписка - искането за изменение на плана, актът за непълноти и грешки, другите приложени към преписката доказателства. От тях може да се направи извод за конкретните съображения, мотивирали административния орган да издаде оспорения акт. Именно на базата на тези фактически основания съдът е извършил своята преценка за законосъобразност на акта и е направил извод за нарушение на материалния закон. Тази неправилност на мотивите на съда не води до неправилност на крайният му извод, поради което е ирелевантна. Без правно значение за правилността на обжалвания съдебен акт, с оглед разпоредбите на чл. 218, ал. 1 и чл. 219 АПК и липсата на релевантни доказателства по настоящото производство, само за пълнота на изложението следва да се посочи, че със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Държавен вестник бр. 100/21.11.2008 г., е одобрена кадастралната карта и кадастралния регистър на район "Приморски". Ако касаторите не са оспорили тази заповед, то по отношение на тях, с оглед разпоредбата на § 4, ал. 4 ЗКИР ще е в сила установеното в кадастралната карта. Видно от изложеното крайният извод на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед № Р-131 от 22.11.2004 г. е правилен. Твърденията на касаторите за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост са неоснователни. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от делото съдът следва да остави без уважение искането на касаторите за присъждане на направените по делото разноски. Ответниците по касационната жалба не са направили искане за присъждане на разноски, поради което и по аргумент от чл. 81 ГПК във вр. с чл. 144 АПК съдът не следва да присъжда такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд