Решение № 4985 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14410/2011 г.

Решение № 4985 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14410/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Диагностично-консултативен център V Пловдив" ЕООД, гр. Пловдив против решение № 1493/29.09.2011 г. по адм. дело № 303/2011 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлено оспорването срещу писмена покана изх. № 16 - 0694/19.01.2011 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на РЗОК - Пловдив счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С писмена покана изх. № 16 - 0694/19.01.2011 г. директорът на РЗОК - Пловдив е разпоредил "Диагностично-консултативен център V Пловдив" ЕООД, гр. Пловдив да възстанови изплатени без основание суми в размер на 437 883,01 лева, представляващи надвишение по отпуснати регулативни стандарти за първо, второ, трето и четвърто тримесечия на 2009 г. в частта медико-диагностични дейности (бл. МЗ - НЗОК № 4); за консултация или за провеждане на съвместно лечение (бл. МЗ-НЗОК № 3); за високоспециализирани дейности (бл. МЗ - НЗОК № 3а). За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административно - производствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че процесните надвишения представляват разликата между общата стойност на издадени от лечебното заведение и изпълнени от изпълнители на специализирана извънболнична медицинска помощ бл. № 4 на МЗ-НЗОК; бл. № 3 на МЗ - НЗОК и бл. № 3а на МЗ - НЗОК по регулативните стандарти на жалбоподателя, след като са отчетени допустимите превишения и задълженията за компенсиране. Така възприетите фактически положения са подкрепени от приета по делото съдебно-икономическа експертиза. Законосъобразно съдът е приел, че изплатените надвишения представляват неоснователно изплатени суми, които подлежат на възстановяване от ИМП. Неоснователни са касационните доводи, че наличието на неусвоени средства в бюджетната рамка на НЗОК не предполага неправомерно поведение на лечебното заведение по сключения индивидуален договор. С чл. 4, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2009 г. е въведено задължение за НЗОК всяко тримесечие да определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните от тях специализирани медицински и медико-диагностични дейности в съответствие с определените размери на парите за здравноосигурителни плащания. Въпросът за правната допустимост на регулативните стандарти е разрешен с ежегодните Закони за бюджета на НЗОК и с Решение № 2/22.02.2007 г. по конст. дело № 12/2006 г. на Конституционния съд на Република България. Отчитайки действието на решението на Конституционния съд, първоинстанционният съд е формирал своите изводи при точно тълкуване и прилагане на материалния закон. Сключеният между лечебното заведение и НЗОК индивидуален договор № 160694/25.03.2009 г. определя параметрите на дължимата медицинска дейност и начина за нейното заплащане. Клаузите на чл. 42 и чл. 43 установяват правилата, по които ИМП може да назначава извършване на специализирани медицински дейности по брой или стойност на отделните видове, определени в индивидуални регулативни стандарти. Това означава, че излизането извън тези рамки трябва да е за сметка на лечебното заведение, защото се надвишават медицинските дейности, предмет на договора, които НЗОК е приела да финансира. Превишението води до получаване на суми без правно основание, които съгласно индивидуалния договор подлежат на възстановяване. Административният съд е приложил точно материалния закон, обосновавайки подробно правните си изводи в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите, поради което атакуваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и заявеното от директора на РЗОК - Пловдив искане за разноски, настоящият състав на Върховния административен съд на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд поставя такива в тежест на касатора под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение