Решение № 17719 от 27.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8063/2019 г.

Решение № 17719 от 27.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8063/2019 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - София при ЦУ на НАП против решение № 2426 от 8.04.2019 г., постановено по адм. дело № 6726/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на "Джей енд Джей Ко" ООД, ЕИК 831053546, е отменено уведомление № П-22220418041094-129-001/14.03.2018 г., издадено от директора на ТД на НАП - София, потвърдено с решение № 735/29.05.2018 г. на директора на дирекция "ОДОП" - София, и е изпратена преписката на директора на ТД на НАП - София за ново произнасяне съобразно съдържащите се в мотивите на решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, постановено в нарушение на приложимите материални и процесуални разпоредби и при необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционният съд в нарушение на събраните по делото доказателства и в разрез с приложимите разпоредби на чл. 173, ал. 1 от ЗДДС и на Споразумение между правителството на Република България и правителството на САЩ за икономическа, техническа и съответна друга помощ, обнародвано в ДВ, бр. 14 от 1999 г., ратифицирано със Закон, обнародван в ДВ, бр. 154 от 1998 г., е преценил, че възстановяването на начисления данък по извършените от "Джей енд Джей Ко" ООД доставки на услуги във връзка с проект № DE-AC05-76 RL-01830 "Глобална инициатива за намаляване на ядрената заплаха" в полза на Battelle Memorial Institute, Pacific Northwest Division, в качеството му на получател и координиращ орган по смисъла на чл. 108 от ЗДДС, следва да се извърши именно по реда на чл. 173 от ЗДДС. Излага съображения за противоречие между Споразумението и ЗДДС. Искането от съда е за отмяна на оспореното решение, поради липса на изложени от съда самостоятелни мотиви относно релевантни според касатора факти, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В условията на евентуалност моли съда да отмени първоинстанционното решение и да потвърди уведомлението на директора на ТД на НАП - София. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Джей енд Джей Ко" ООД, чрез процесуалния си представител адв. Димитрова, оспорва касационната жалба като неоснователна в съдебно заседание и моли съда да остави в сила оспореното решение като правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на оспореното съдебно решение като правилно. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е уведомление № П-22220418041094-129-001/14.03.2018 г., издадено от директора на ТД на НАП - София, потвърдено с решение № 735/29.05.2018 г. на директора на дирекция "ОДОП" - София, с което "Джей енд Джей Ко" ООД е уведомено, че не са налице основания за ползване на режима по чл. 173 от ЗДДС по договор за доставка на оборудване. За да достигне до извод за основателност на оспорването първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното: "Джей енд Джей Ко" ООД, в качеството на доставчик, има сключени договори за доставка на продукти и услуги - гаранционна и сервизна поддръжка, изграждане на технически системи за охрана, контрол на достъп, видеонаблюдение и др., на различни обекти в страната с Battelle Memorial Institute, Pacific Northwest Division, в качеството на получател и координиращ орган по смисъла на чл. 107, ал. 5 от ППЗДДС, във връзка с проект № DE-AC05-76 RL-01830 "Глобална инициатива за намаляване на ядрената заплаха". Договорите са финансирани със средства от правителството на Съединените американски щати, в изпълнение на Споразумение между правителството на Република България и правителството на САЩ за икономическа, техническа и съответна друга помощ, ратифицирано със закон, обнародван в ДВ, бр. 154 от 1998 г. обнародвано в ДВ, бр. 14 от 1999 г. (Споразумението). Съгласно чл. 3, б. "а" от Споразумението, доставките на услуги и материали, използвани във връзка с програмите за помощ, финансирани от правителството на Съединените американски щати, не се облагат ДДС. В тази връзка "Джей енд Джей Ко" ООД, в качеството на доставчик по договорите, е подало искане до компетентната ТД на НАП за потвърждаване наличието на основание за прилагане на нулева ставка на ДДС, предвидена в чл. 173, ал. 1 от ЗДДС. С обжалваното уведомление органът по приходите е уведомил дружеството, че не са налице основания за ползване на режима по чл. 173 от ЗДДС по отношение на получените доставки, свързани с изпълнението на проекти, финансирани съгласно Споразумението, поради констатирано противоречие на клаузи на Споразумението с правото на Европейския съюз в областта на общата система на данъка върху добавената стойност. Възприетата теза е мотивирана с Постановление № 252/11.09.2015 г. на Министерския съвет, с което е приета Единна процедура за осигуряване на средства за заплащане на данък върху добавената стойност и/или митни сборове на бенефициенти по проекти, финансирани съгласно Споразумение между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за икономическа, техническа и съответна друга помощ, обнародвана в ДВ, бр. 72 от 18.09.2015 г. С правилата, залегнали в цитираната процедура, е обосновано, че лицата, които се определят като бенефициенти имат право да им бъде възстановен разходът за платения от тях ДДС за закупените стоки и получени услуги по облагаеми доставки за извършено от тях плащане преди да е възникнало данъчно събитие по облагаема доставка, за осъществено вътреобщностно придобиване, свързани с изпълнение на проектите съгласно програмите на Споразумението, като данъкът се възстановява по реда и условията, посочени в т. Ill от Процедурата. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че спорът между страните е правен, а разрешаването му е обусловено от наличието на основанията за освобождаване от ДДС по чл. 173, ал. 1 от ЗДДС. Решаващият състав е приел, че не е налице противоречие между Споразумението и правото на Европейския съюз в областта на ДДС, тъй като Споразумението е сключено и влязло в сила преди присъединяването на Република България към Европейския съюз, и съобразно чл. 3, б. "а" от същото стоки и услуги закупувани във връзка с програмите за помощ следва да бъдат освободени от облагане с ДДС. Решението е правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че в хода на първоинстанционното производство са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради необсъждането от съда на факти и обстоятелства, които счита за относими към спора. Решаващият състав е обсъдил релевантните за предмета на спора факти и изложените в решението мотиви са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложение на закона. Правилно съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 351 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), правата и задълженията, произтичащи от споразумения, сключени преди 1 януари 1958 г. или, за присъединяващите се държави - преди датата на тяхното присъединяване, между една или повече държави-членки, от една страна, и една или повече трети страни, от друга, не се засягат от разпоредбите на Договорите. Доколкото тези споразумения са несъвместими с Договорите, заинтересованата държава-членка или държави-членки са длъжни да предприемат всички необходими мерки, за да премахнат установените несъответствия. В своята практика СЕС многократно е посочвал, че приложението на Договора не засяга нито спазването на правата на трети страни, произтичащо от споразумение, сключено с държава-членка преди влизането в сила на Договора или преди присъединяването й към Общността, нито изпълнението от страна на тази държава-членка на задълженията, произтичащи от споразумението; що се отнася до институциите на Общността, те не трябва да възпрепятстват изпълнението на тези задължения (в този смисъл са решения на СЕО по дело С- 812/79 и дела С-10/61 и С- 62/98). Споразумението между правителствата на Република България и Съединените американски щати е международен договор, ратифициран от Народното събрание със Закон обнародван в ДВ, бр. 154 от 28.12.1998 г., в сила от 1.02.1999 г., с оглед на което и по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната, което има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които му противоречат. Споразумението е сключено преди присъединяването на Република България към Европейския съюз от 1.01.2007 г., поради което спрямо него е приложима разпоредбата на чл. 351 от ДФЕС. Поради това, правата и задълженията, произтичащи от Споразумението, не се засягат от разпоредбите на Договорите и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Неправилно органите по приходите са приели за приложим редът, предвиден с Единна процедура за осигуряване на средства за заплащане на данък върху добавената стойност и/или митни сборове на бенефициенти по проекти, финансирани съгласно Споразумение между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за икономическа, техническа и съответна друга помощ. Договореният след сключването на Споразумението ангажимент на Република България по Акта за присъединяване може да бъде изпълнен само чрез промяна в клаузите на международния договор или чрез денонсирането му, но не и чрез приемането на подзаконов нормативен акт, чийто разпоредби противоречат на норми от по-високи по степен актове. Съгласно разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от ЗДДС, за доставки, които са освободени от данък върху добавената стойност по силата на международни договори, спогодби, споразумения, конвенции или други подобни, по които Република България е страна, ратифицирани и обнародвани по съответния ред, се прилага нулева ставка на данъка. Съобразно чл. 173, ал. 2 от ЗДДС, за прилагането на нулевата ставка доставчикът е длъжен писмено да поиска становище от компетентната ТД на НАП за основанието за освобождаването и към искането да приложи документите, доказващи основанието за прилагане на освобождаването, определени с ППЗДДС. В чл. 3, б. "а" от Споразумението е предвидено услуги, стоки, материали, оборудване или друго имущество, използвано във връзка с програмите за помощ, финансирани от правителството на САЩ, да бъдат внасяни, изнасяни, закупувани, използвани или да бъдат предмет на разпореждане в Република България, без да се облагат с мита, данъци върху вноса, данъци върху износа, ДДС, данъци върху покупката или върху разпореждането с имущество и други данъци или подобни такси. В случая правилно съдът е приел, че са изпълнени изискванията на чл. 173, ал. 2 ЗДДС - доставчикът писмено е поискал становище от компетентната ТД на НАП, към което е приложил документите, предвидени в чл. 107, ал. 3 от ППЗДДС. Към момента на доставките по договора между "Джей енд Джей Ко" ООД и Battelle Memorial Institute, Pacific Northwest Division са налице действащи правни норми на чл. 173, ал. 1 и чл. 3, б. "а" от Споразумението, поради което за доставките, извършени в изпълнение на проекта по Споразумението, финансиран от правителството на САЩ, намират приложение и те следва да се обложат с нулева ставка на данъка. Предвид изложеното, като е отменил обжалваното уведомление поради неправилно приложение на материалния закон и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,