Решение № 5732 от 2.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4135/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), чрез процесуалния му представител юрк. Т. Георгиева, срещу решение 3164/31.01.2025 г., постановено по адм. дело 10901/2024 г. по описа на Административен съд-София град (АССГ), поправено с решение 6053/21.02.2025 г., постановено по адм. дело 10901/2024 г. по описа на АССГ. С обжалваното решение е отменено решение 10616 от 08.10.2024 г., издадено от касатора, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 от ЗУБ и чл. 75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ е постановен отказ да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут на И. Х. Х., гражданин на Сирия, а преписката е върната на административния орган за ново разглеждане, при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се релевират доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон. В открито съдебно заседание, се поддържат изтъкнатите в касационната жалба съображения и се прави искане за отмяна на атакуваното решение, при което да бъде постановен нов съдебен акт по съществото на спора, с който жалбата да бъде отхвърлена. Ответникът И. Х. Х., чрез адв. Георгиев в проведеното открито съдебно заседание оспорва касационната жалба. Моли, решението да бъде оставено в сила като правилно постановено. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение за основателност на подадената касационната жалба. Не споделя мотивите на първоинстанционния съд, че административният орган при произнасянето си не е обсъдил заплахата от мобилизация и евентуалното наказание поради избягването на военна служба. Предлага да бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на ответникът по касация. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, приема, че касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на И. Х. Х. срещу решение 10616 от 08.10.2024 г. издадено от Председателят на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 от ЗУБ и чл. 75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ е отказано да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут на И. Х. Х., гражданин на Сирия. За да отмени оспорения административен акт, АССГ е приел, че при издаването му са нарушени процесуално-правните разпоредби, което е довело и до нарушаване на материално правните норми. Въз основа на събраните доказателства според съда, е установено, че чужденецът е подал първа молба за закрила в РБ на дата 21.11.2023 г., отправена му е покана за явяване на интервю, попълнил е регистрационен лист, снета му Евродактилоскопска експертиза, запознат е с правата и задълженията на търсещия закрила и със Списъка на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут при ДАБ към МС. С решение от 21.02.2024 г. на Председател на ДАБ производството е прекратено. Подадена е нова молба от страна чужденеца и производството е възобновено по аргумент от нормата на чл.77, ал.2 от ЗУБ във връзка с обстоятелството, че производство, прекратено на някое от основанията по чл. 15, ал. 1, т. 1 - 4, се смята за възобновено, ако чужденецът се яви в рамките на 9 месеца от прекратяването и пожелае молбата му за закрила да бъде разгледана. Производството може да бъде възобновено само веднъж. Според съда е проведено интервю от интервюиращ орган, но въпреки това административният орган не е анализирал бежанската история на оспорващия. Според легалното определение на §1, т.1 от ДР на ЗУБ. В конкретната хипотеза, подадената от чужденеца, търсещ международна закрила молба от 21.11.2023 г. регистрирана в ДАБ на същата дата представлява първа такава като производството се е развило в съответствие с нормата на чл. 8, ал. 1 от Директива 2013/32/ЕС/ прилагаща се за всяка молба за международна закрила, която е подадена на територията на държави-членки, включително на граница, в териториални води или в транзитна зона, както и по отношение на отнемането на международна закрила, като в това място за задържане на чужденеца е разяснена възможността да кандидатства за международна закрила. Лицето е упражнило правото да подаде молба за закрила на 21.11.2023 г. Осигурен му е преводач от арабски език, улесняващ достъпа му до процедурата в съответствие с чл. 59, ал. 1 от ЗУБ и чл. 8, ал. 1, изр.2 от Директива 2013/32/ЕС. Съдът е посочил, че въпреки проведеното интервю, не може да се приеме, че то е било обективно и по никакъв начин административният орган не е изследвал причините за напускане на Сирия от страна на оспорващия и най-вече, неговото нежелание да бъде мобилизиран. Според АССГ, зададените въпроси на интервюто са твърде общи и по никакъв начин не позволяват да се установи дали оспорващият е дезертьор от военна служба или има опасения от това и причините за нежеланието му да бъде мобилизиран. В наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец - в глава В - Дезертьори и лица, които се отклоняват от военна служба в т.167 е посочено, че в страни, където военната служба е задължителна, неизпълнението на това задължение често е наказуемо по закон. Освен това, независимо дали военната повинност е задължителна или не, дезертирането неминуемо се счита за криминално престъпление. Наказанието в различните страни е различно и обикновено не се счита за преследване. Опасенията от преследване и наказание за дезертиране или за опит за бягство от военна служба сами по себе си не представляват основателни опасения от преследване по смисъла на дефиницията. От друга страна, дезертьорството или опитът за бягство от военна служба не изключват възможността лицето да е бежанец и дадено лице, освен че е бежанец, може да е и дезертьор или беглец от военна служба. Очевидно, лице, което е дезертирало или избягало от военна служба просто поради неприязън към военната служба или от страх от сражения, не е бежанец. То, обаче, може да е бежанец, ако дезертирането или бягството от военна служба се съпътства от други значими за него мотиви да напусне или да остане извън страната си, или ако то има други причини, които се покриват с определението за основателни опасения от преследване. Според съда, административният орган не е изследвал задълбочено по никакъв начин нежеланието на търсещия зарила да отбие военната си служба в Сирия, а само повърхностно и при задаване на общи въпроси /само един/ е приел, че нежеланието да бъде мобилизиран не е основание да се предостави статут на бежанец, а това предполага отмяна на решението и връщане на личното дело на Председател на ДАБ за ново разглеждане на молбата за предоставяне на международна закрила, при което следва да се проведе ново интервю с оспорващия, като се поставят конкретни въпроси, цитирани по-горе в Наръчника по процедури и критерии, и в съответствие с тях да се извърши нова преценка на причината и нежеланието на търсещия закрила да отбие военната си служба и в този смисъл да се задават конкретни въпроси по Наръчника, цитирани по-горе и да се изследват всички причини за нежеланието на търсещия закрила по всяка една точка от цитираните по-горе в Глава Дезертьори и лица, които се отклоняват от военна служба на Наръчника по процедури и критерии обстоятелства, и едва тогава да се постановява решение. АССГ е посочил, че наред с това, следва да се извърши и нова преценка за наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на оспорващия, като се анализира подробно ситуацията в страната на произход на оспорващия, с оглед настъпилите събития от последните дни и падането на режима на Президента Башар Асад, както и дали сега би се завърнал в Сирия и се обсъдят и останалите предпоставки по чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Решението е неправилно. Като част от административната процедура по предоставяне на международна закрила, с И. Х. Х. е проведено интервю на 13.06.2024г., при което му е дадена възможност да изложи бежанската си история. Той е посочил, че е роден на [дата], като е напуснал Сирия през 2023 г., а в края на годината бил в България, в Турция останал 14 дни, напуснал нелегално, а от Турция не е поискал предоставяне на закрила, защото не регистрират сирийците и целта му е била да дойде в България или да отиде в Германия, не е имал проблеми заради изповядваната от него религия, в мястото, където е пребивавал не е имало сражения, но е била задължителна военната служба, напуснал Сирия преди да бъде мобилизиран, не желае да се присъедини към кюрдските сили и няма нищо общо с политиката, не е имал проблеми с властите и не му е оказвано насилие, напуснал Сирия, именно заради това да не бъде мобилизиран. Лицето е заявило, че не иска да се завръща в страната си на произход, като е искал да отиде в Германия, но в България има вуйчо, който от 2 години има статут. На 02.10.2024 г. до Председател на ДАБ към МС на РБ е депозирано Становище от интервюиращ орган, в което е посочено, че следва да се отхвърли молбата на оспорващия за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. На 08.10.2024 г. е издадено решение 10616 от 08.10.2024 г. на председателя на ДАБ към МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 от ЗУБ и чл. 75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.Административният орган е мотивирал отказа си с обстоятелството, че чужденецът не сочи никакви основателни опасения от преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Относно нежеланието на кандидата да се сражава в редовете на сирийската армия, административният орган се е позовал на Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на ВКБООН през 1992 г., в глава V, B , с което е дадено тълкувателно определение за дезертьори и лица, които се отклоняват от военна служба. Извършена е и преценка, че спрямо чужденеца липсват материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ. С оглед на обстановката в Сирия- наличие на вътрешен въоръжен конфликт, е извършена и преценка на възможността да бъде приложен чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Така постановеното решение на председателя на ДАБ при МС не страда от пороците, които е констатирал първоинстанционният съд. На първо място следва да се изтъкне, че то е постановено от компетентен орган, при спазване на предвидените в ЗУБ административнопроизводствени правила. Постановеният административен акт отговаря и на изискванията за форма и е мотивиран с посочване на фактическите и правни основания, послужили за издаването му. Изцяло правилни и законосъобразни са действията на административния орган за спазване на всички изисквания за провеждане на интервю, които са регламентирани в чл. 63а от ЗУБ. Изтъкнатите от първоинстанционния съд съображения не се споделят от настоящия касационен състав, тъй като същите са необосновани и в противоречие със събраните доказателства по делото. Органът е изпълнил законоустановената процедура, като е изпълнил и задължението си за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Противно на приетото от първоинстанционния съд, установените в решението факти се обосновават от събраните по преписката доказателства. Предпоставките, обосноваващи предоставянето на бежански или хуманитарен статут, са уредени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съобразно чл. 8 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че от оскъдната информация, предоставена от лицето по време на интервюто, не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Действително от чужденеца не са заявени каквито и да било конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от лицето бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти нито в страната му на произход - Сирия, нито в Турция- страната, в която е пребивавал след напускане на Сирия. Единственият мотив за напускане на Сирия, който изтъква кандидатът за закрила, е войната. Споделими са изводите, че опасенията на чужденеца от възможността да бъде взет за военна служба, не са подкрепени с никакви конкретни обстоятелства дали е търсен или дали е получил повиквателна за реално отбиване на военна служба. Макар и административният орган да приема за достоверни тези страхове, правилен е изводът, че тези притеснения не са продиктувани от реални действия от страна на сирийската армия и власт. На практика липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Той не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти. Ето защо правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. При тази преценка административният орган е обсъдил подробно данните, предоставени от кандидата при проведеното с него интервю. Изложената в решението бежанска история съответства на фактите, посочени от чужденеца при интервюто. В настоящата хипотеза чужденецът не е направил каквито и да било тврдения, че в държавата си по произход е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Няма изложени и твърдения за наличие на обстоятелства като предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. В съответствие с изискванията на ЗУБ административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Въз основа на данните, обективирани в справките на Дирекция Международна дейност при ДАБ, административният орган правилно се е позовал на постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Обосновано административният орган е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Налага се изводът, че при вземане на своето решение административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както неправилно е приел първоинстанционния съд. Поради това обжалваното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго решение по същество на правния спор, с което жалбата на И. Х. Х. срещу решението на председателя на ДАБ за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут да бъде отхвърлена. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение е неправилно и следва да бъде отменено. След неговата отмяна, предвид обстоятелството, че са изяснени фактите по делото следва да бъде постановен нов съдебен акт по съществото на спора, с който да бъде отхвърлена жалбата на сирийския гражданин срещу решението на административния орган. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,