Решение № 9187 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5793/2012 г.

Решение № 9187 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5793/2012 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Иво Лаков от гр. Враца, подадена от пълномощникът и процесуален представител адв. Иванова срещу решение № 53 от 9.03.2012 г. по адм. д. № 619/2011 г. на Административен съд - Добрич. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед № ДК-02-СИР -148/18.07.2011 г. на началника на РДНСК Североизточен район, ведно със законните последици. Ответникът, чрез процесуалният си представител юрк. Манолова ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на жалбата и счита, че решението следва да бъде отменено, поради неправилно прилагане на материалния закон към изяснената по делото фактическа обстановка. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, срещу решение, подлежащо на касационен контрол по смисъла на чл. 215, ал. 7 ЗУТ, с оглед категорията на строежа /вилна сграда/ и е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № ДК-02-СИР -148/18.07.2011 г. на началника на РДНСК Североизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "едноетажна постройка -апартамент № 29" в ПИ 83017.506.399 по КК на гр. Шабла, съставляващ УПИ VI, кв. I по ПУП на къмпинг "Добруджа", гр. Шабла, собственост на Иво Лаков. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че строежът е незаконен поради липса на строителни книжа и липса на основания за приемане хипотезата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ за търпимост. Обсъдени са възраженията на страните и обосновано е прието, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ съобразно предназначението и начина на ползване, а при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения, водещи до незаконосъобразност на оспорената заповед. Така постановеното решение е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с изяснената по делото фактическа обстановка във връзка с нормата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Безспорно е установено по делото, че процесния строеж е извършен преди 7.04.87 г. и по действащия ПУП от 2004 г. попада в УПИ VI-109, отреден за почивна база, а плана предвижда единствено външните линии на застрояване, в които строежът се вмества, без конкретизация на отделните сгради. Следователно строежът, предмет на премахване по оспорената заповед отговаря на условията за търпимост, визирани в § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, които не визират нито собствеността върху земята, нито правото на строеж върху нея, вкл. и режима на запазване/премахване на строежа по действащия подробен устройствен план. Предвид така изяснената по делото фактическа обстановка, решаващият извод на съда за законосъобразност на процесната заповед се явява необоснован и несъответен на нормата на в § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, която регламентира, че незаконни строежи в режим на търпимост не подлежат на премахване и забрана за ползване. Предвид изложеното, обжалваното решение като постановено при наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде отменено и вместо него-постановено друго по същество, с което се отмени процесната заповед. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение