Решение № 2981 от 9.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13483/2017 г.

Решение № 2981 от 9.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13483/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи против решение № 11813 от 6.10.2017 г. по адм. дело № 13598/2016 г. на Върховния административен съд, пето отделение. В нея се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - А. Й. П., чрез процесуалния си представител изразява становище, че решението е правилно и не са налице основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в законния срок. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Върховният административен съд, състав на пето отделение, е отменил заповед № 8121К-4438/2.11.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която жалбоподателката А. Й. П. временно е преназначена за срок от една година от длъжността началник I степен на първо районно управление П. при ОД на МВР - П. на длъжност началник III степен на районно управление Б. при ОД на МВР - П.. Съдът, въз основа на верни фактически установявания, е достигнал до обосновани правни изводи. Съдът правилно е приел, че оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон. В заповедта е посочено, че служителката е преназначена за срок от една година на друга длъжност поради служебна необходимост. Служебната необходимост е обоснована с установени след извършена проверка редица недостатъци, пропуски и нарушения в организацията на работа в Районно управление - Б., а също така и дисциплинарни нарушения на служители, заемащи ръководни и изпълнителски длъжности в районното управление, подробно описани в обжалваната заповед. Съгласно чл. 165, ал. 1 ЗМВР, държавният служител може да бъде временно преназначен на същата или по-висока вакантна длъжност до заемането й или при отсъствие на титуляря над 30 дни по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи. В ал. 2 с. з. е предвидено, че в случаите на временно преназначаване при мотивирана служебна необходимост не е необходимо съгласие на служителя. Легална дефиниция на "служебна необходимост" е дадена в § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, според която такава е налице при извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите. Правилно съдът е приел, че в обсъждания казус не са налице фактически обстоятелства, които могат да бъдат субсумирани в приложимата правна разпоредба. Описаните юридически факти, на които се е позовал административният орган за да издаде обжалваната заповед не сочат на служебна необходимост по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че решението страда от пороците по чл. 209, т. 3 АПК, обуславящи отмяната му. Изложените касационни доводи за спазване на изискванията за форма, съдържание и административнопроизводствените правила са възприети от първата инстанция и не са отчетени такива пороци на административния акт. Същите се релевират отново в касационната жалба, но са неотносими към основанието за отмяна обжалваната заповед - нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, при извършената служебна проверка за правилно приложение на материалния закон при решаване на спора по същество, констатира, че обжалваното решение е постановено при правилно тълкуване и прилагане на относимите материално правни разпоредби. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация направените разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав