Решение № 532 от 2.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 264/2009 г.

Решение № 532 от 2.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 264/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано по касационна жалба от И. П. С. от град С., приподписана от процесуалния й представител - адв. Н, против въззивно решение № 21/7.07.2008 г. по гр. д. № 2236/2006 г. по описа на Софийския апелативен с., ГК, 4 състав. С определение № 718/8.07.2009 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение на основание чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК, по следните въпроси: "Какво е правното основание на предявените искове - по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ или по чл. 151 ЗИН (отм.) и съответно каква следва да е правната квалификация на тези искове ?" и "Кои са пасивно материалноправно легитимирани страни по спора ?". Ведно с изложението са представени ТР № 3/22.4.2005 г. по гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, решение № 1085/26.07.2001 г. по гр. д. № 2263/2000 г., на ВКС, IV г. о. и решение № 1370/16.12.1992 г. по гр. д. № 1181/1992 г. на ВС, IV г. о. Върховният к. с., състав на IV за да се произнесе по поставените въпроси съобрази следното: С нормата на чл. 2, респективно чл. 2, т. 3, ЗОДВПГ/ преименуван ЗОДОВ/ се предвижда отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконни действия на всеки от тези органи. В хипотезата на чл. 2, ал. 3, предложение първо от посочения закон следва да е налице незаконно осъждане на наказание по Наказателния кодекс, когато лицето бъде оправдано. От друга страна, нормата на чл. 151 ЗИН (отм.) предвижда връщане на осъдения или на неговите наследници на иззети имущества при наличие на изпълнена конфискация по присъдата, която впоследствие е отменена. Следователно предметът на спора по чл. 2, ал. 3, предложение първо ЗОДВПГ/ преименуван ЗОДОВ/ се различава от предмета на спора по чл. 151 ЗИН (отм.) по това, че първият спор има предвид отговорност за причинени вреди, а втория - реституция на конфискувани вещи или възстановяване на тяхната стойност. Предвид изложеното основанието на предявения в разглеждания случай иск с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, на които той е основан и петитум е чл. 151 ЗИН (отм.). При отговора на втория от поставените въпроси, а именно "Кои са пасивно материалноправно легитимирани страни по спора ?", следва да се изходи от разпоредбата на чл. 150 ЗИН (отм.), която предвижда че "Наказанието конфискация се изпълнява: от общинския народен съвет по местонахождението на конфискуваните движими и недвижими вещи; от общинския народен съвет или съдебния изпълнител по местожителството на осъдения, когато са конфискувани парични суми съобразно с разпоредбите за събиране на държавни вземания, а иззетите при изпълнение на конфискацията недвижими и движими вещи се предоставят на съответния общински народен съвет/сега община/, а паричните суми се внасят в приход на държавния бюджет. Ето защо пасивната материалноправна легитимация по иска с правно основание чл. 151 ЗИН (отм.) принадлежи на Министерството на финансите и на съответната община по местонахождението на конфискуваните вещи и суми. По съществото на касационната жалба. В обжалваното решение въззивната инстанция приема, че искът е неоснователен, тъй като Върховният к. с. и П. на Р. Б. не са надлежни страни по материалноправното правоотношение. В касационната жалба се твърди, че неправилно въззивната инстанция е квалифицирала иска по чл. 151 ЗИН (отм.), а не по чл. 2 ЗОДОВ. Навеждат се доводи за незаконосъобразност, необоснованост и постановяване на решението при съществени нарушение на съдопроизводствените правила. Моли се за отмяна на обжалваното решение и връщане делото за ново разглеждане на делото от друг състав на САС. Ответникът по касационната жалба - В. к. с., не заявява становище в настоящото производство. Ответникът по касационната жалба - П. на Р. Б., посредством процесуалния си представител - прокурор С., оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. Върховният к. с., състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становището на процесуалния представител на ответника по касация П. на Р. Б. и на основание чл. 290 ГПК, намира за установено следното: Решението на Софийския апелативен с. е правилно. С оглед отговорите на поставените от касационната жалбоподателка въпроси, настоящият състав на ВКС, IV г. о., намира, че обжалваното решение е правилно. Същите съдържат и отговори на наведените с жалбата оплаквания. Законосъобразно и обосновано Софийският апелативен с. е стигнал до правилния извод, че Върховният к. с. и П. на Р. Б. не са материалноправно легитимирани да отговарят по иска с правно основание чл. 151 ЗИН (отм.). Такива съгласно разпоредбата на чл. 150 от същия закон са Министерството на финансите и Община Я., по отношение на които производството по делото е прекратено по волята на ищците, поради оттегляне на иска на основание чл. 119, ал. 1 ГПК (отм.). По изложените съображения касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение в сила. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 1, хипотеза първа от ГПК Върховният к. с., състав на IV г. о.