Решение № 1435 от 17.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5364/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Н. В. от гр. София чрез процесуален представител адв. А. Черногорски против Решение 587 от 24.01.2024 год. постановено по адм. дело 2869/2023 год. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на В. против Решение 1040-21-134/20.02.2023 год. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София-град, с което е оставена без уважение жалбата и срещу Разпореждане РВ-3-21-01284027/20.01.2023 год. на длъжностно лице по чл.114, ал.2, т.2 от КСО и са присъдени разноски. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират материалноправни и съдопроизводствени нарушения като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение. Претендират се разноски. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт София-град чрез юрисконсулт Медарова в писмени бележки оспорва касационната жалба и твърди, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт, поради което предлага последният да бъде оставен в сила. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК съдът намира касационната жалба за неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение в съответствие с чл. 220 от АПК касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 1040-21-134/20.02.2023 год. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е оставена без уважение жалбата на В. против Разпореждане РВ-3-21-01284027/20.01.2023 год. на длъжностно лице по чл.114, ал.2, т.2 от КСО при ТП на НОИ София-град. С последният акт е разпоредено на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО и чл.114, ал.3 от КСО лицето да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 10.04.2019 год. до 06.09.2022 год. в размер на 19 068, 24 лева главница. Разпореждането е постановено след извършени проверки от страна на контролните органи на НОИ и на НАП във "Вентура маркет" ЕООД, Занини трейд ЕООД, Стандарт лимит ЕООД, Амолфи интер ЕООД, Касио ресурс ЕООД, при които е установено, че дружествата нямат подадени ГФО, ГДД, имат данъчни задължения в големи размери, една част от тях нямат регистрирани фискални устройства, не е осъществен контакт с представляващия дружеството. Направен е извод, че дружествата не са осъществявали търговска дейност. До лицето Е. Н. В. са изпратени задължителни предписания за предоставяне на трудово-правни документи и изясняване на трудовата и заетост. Предписанията са получени лично от г-жа В. на 02.07.2021 год., но същата не е представила в НОИ изисканите документи. До "Вентура маркет" ЕООД, Занини трейд ЕООД, Стандарт лимит ЕООД, Амолфи интер ЕООД, Касио ресурс ЕООД са изпратени задължителни предписания за заличаване на неоснователно подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО за осигурителен стаж и осигурителен доход в регистъра на осигурените лица за лицата работещи в дружествата включително за Е. Н. В.. Проверяващите са приели, че по преписката няма доказателства за реално изплащане на трудови възнаграждения на работници и служители и няма представлява явява ново обстоятелство/нови данни по смисъла на чл.114, ал.2, т.2 от КСО, поради което полученото парично обезщетение от В. за временна неработоспособност се явява неоснователно, тъй като същата няма качеството на осигурено лице. Разпореждането е обжалвано от лицето пред Директора на ТП на НОИ София-град, който с Решение 1040-21-134/20.02.2023 год. е оставил жалбата без уважение. С процесното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Е. Н. В. като неоснователна. Изцяло са възприети мотивите на административния орган. Съдът е постановил, че административните актове са издадени от компетентни органи, при правилно приложение на материалния закон и в предвидената от закона писмена форма. Позовал се е на издадените и влезли в сила задължителни предписания на "Вентура маркет" ЕООД, Занини трейд ЕООД, Стандарт лимит ЕООД, Амолфи интер ЕООД и Касио ресурс ЕООД, с които са заличени данни подадени за В. както следва: за периода от 01.10.2019 год. до 26.01.2020 год., от 01.09.2018 год. до 04.04.2019 год., от 11.01.2018 год. до 31.08.2018 год., от 27.01.2020 год. до 27.09.2020 год. и от 28.09.2020 год. до 09.03.2021 год. и от 12.05.2021 год. до 07.07.2021 год. Заличаването на данните от РОЛ е от съществено значение за определяне на правото и размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност. След като данните са заличени и не са налице доказателства за реално осъществявана трудова дейност от страна на лицето, то същото не попада в кръга на осигурените лица по смисъла на КСО. Не е налице една от предпоставките за възникване на правото на парично обезщетение за временна неработоспособност. В тази връзка съдът е приел, че правилно е издадено разпореждането по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на полученото парично обезщетение. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Видно от текста на чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Понятието осигурено лице е дефинирано в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Следователно за да има качеството едно лице на "осигурено" същото следва да развива трудова дейност. Начинът за изчисляване на размера на тези обезщетения е регламентиран в чл. 41, ал. 1 от КСО, съгласно който осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете до 2 годишна възраст и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12, както и да данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и ред, определение с акт на Министерския съвет ( чл. 54к от КСО ). В конкретния случай при извършени проверки от НАП и НОИ е установена липса на доказателства за извършвана трудова дейност във "Вентура маркет" ЕООД, Занини трейд ЕООД, Стандарт лимит ЕООД, Амолфи интер ЕООД и Касио ресурс ЕООД от лицата, за които са подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО включително от Е. Н. В., което се явява задължително условие за възникване на осигуряване по КСО. Такава дейност не е доказана и от жалбоподателката, от която с влезли в сила Задължителни предписания 3Д-1-21-00941914/23.06.2021 год. са изискани документи относими към трудовата и заетост, но такива не са представени на органа, нито в съдебното производство. На жалбоподателката са изплащани парични обезщетения за временна неработоспособност по болнични листове, за които са представени удостоверения приложение 9 към чл. 8, ал. 1 от други работодатели, а именно Тренд 07 ЕООД и Конрад лимитид ЕООД. При изчисляването им на основание чл. 41, ал. 1 от КСО в осигурителния доход е включен и този от горепосочените пет дружества. Новоустановените факти и обстоятелства от извършените проверки довели до заличаване на подадените данни досежно Е. Н. В. се явяват нови данни по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО представени са след изплащане на обезщетенията и имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащането им. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичане на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена и хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане, какъвто е настоящият случай. Формирайки извод за законосъобразност на Решение 1040-21-134/20.02.2023 год., с което е отхвърлена жалбата на В. и е потвърдено Разпореждане РВ-3-21-01284027/20.01.2021 год. на длъжностно лице по чл.114, ал.2, т.2 от КСО Административен съд София-град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените от касатора касационни основания. С оглед изхода на правния спор на ответника се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото. Същото възлиза на 100 лева определено на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК Върховният административен съд, шесто отделение