Решение № 12924 от 28.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9386/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 237 чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба (по своята правна същност искане) от К. С. Б. подадена чрез процесуален представител адв. Н. Пакулева, за отмяна на влязлото в законна сила решение 953 от 05.07.2024 г., постановено по адм. дело 162/2024 г. на Административен съд Смолян. В искането се твърди, че са налице условията на чл. 239, т. 5 от АПК, тъй като същия е лишен от правото да участва в процеса и да се справи с възложената му доказателствена тежест, поради което прави искане Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени посоченото решения на Административен съд Смолян и делото да бъде върнато на Административен съд Смолян за ново разглеждане. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по искането кметът на Община Доспат, чрез своя процесуален представител адв. Р. Томова, с писмено становище, оспорва молбата за отмяна като неоснователна и недоказана, като отправя искане същата да бъде оставена без уважение. излага съображения отговор на исканията за отмяна, изразява становище за тяхната неоснователност. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по искането Г. И. Б., не изразява становище по искането. Ответникът по искането Ф. С. П., не изразява становище по искането. Ответникът по искането К. С. Б., не изразява становище по искането. Ответникът по искането Община Доспат, не изразява становище по искането. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира искането за отмяна за процесуално допустимо - подадено е от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК - за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 240, ал. 3 от АПК. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно. С влязлото в законна сила решение 953 от 05.07.2024 г., постановено по адм. дело 162/2024 г. на Административен съд Смолян с първи диспозитив изменя заповед К-169 от 28.03.2024г. издадена от Кмета на Община Доспат, с която се отчуждава част от имот с идентификатор 23025.43.5 с площ от 29 кв.м. и определено обезщетение в размер на 290 лв. С втори диспозитив увеличава размера на паричното обезщетение от 7.25 лв. на 14.20 лв. за К. С. Б. и за Г. И. Б. от 36.25 лв. на 67.25 лв. С трети диспозитив оставя без уважение жалбата, подадена от К. С. Б. и Г. И. Б. в останалата й част и с четвърти диспозитив осъжда Община Доспат да заплати на К. С. Б. и Г. И. Б. и двамата от гр. Доспат по 5 лв. ДТ и на К. С. Б. разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице в размер на 125 лв. и 650 лв. адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част. От материалите по делото е видно, че К. С. Б. е бил жалбоподател по адм. дело 162/2024 г. на Административен съд Смолян. С разпореждане от 659/16.05.2024г. съдът е оставил без движение жалбата на К. Б. и е дадено указание за внасяне на държавна такса. Препис от разпореждането е връчено на К. Б. на 21.05.2024 г. лично, видно от съобщение. С писмо от 23.05.2024г. К. Б. е изпълнил указанията на съда. С определение 744 от 04.06.2024г., постановено по адм. дело 162/2024г. на Административен съд Смолян, съдът е насрочил делото за открито съдебно заседание на 17.06.2024 г. от 14.00 часа, за която дата да се призоват страните. По делото е приложена призовка, с която К.Б. е известен за заседанието, същата е получена на 06.06.2024г. С определение 768 от 07.06. . по адм. дело 162/2024г. на АС-Смолян, делото е пренасрочено за 01.07.2024 г. от 14 ч., за която дата се призовават страните и вещото лице. Със същото определение е допусната съдебно-техническа експертиза, като определеното възнаграждение на вещо лице да бъде внесено от жалбоподателите. К.Б. е уведомен на 17.06.2024г. , за откритото съдебно заседание видно от приложената по делото призовка. Със заявление К.Б. е предоставил разписка за внесено възнаграждение за вещо лице. С молба от 21.06.2024г. процесуалния представител на К.Б. е искала допълване на задачата на вещото лице. Видно от протокол от проведено открито заседание на 01.07.2024г., К.Б. е участвал лично и чрез процесуалния си представител. Съдът се е произнесъл с решение, чиято отмяна се иска. При така установеното, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема доводите на искателя за неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Основанието е относимо само спрямо засегнатата от нарушението страна. Разпоредбата предвижда няколко хипотези със самостоятелно приложно поле, като общ техен белег е отнемането на страната на възможността да упражни надлежно правото си на защита. Нормата на чл. 239, т. 5 от АПК визира всяко нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което страната е останала без възможност фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител и това е довело до накърняване правото й на защита. Следователно, не всички процесуални нарушения, а само тези, лишили страната от възможността да участва в делото, от надлежното й представляване или от явяването й по него лично или чрез повереник са основания за отмяна на влезлия в сила съдебен акт. Липсват данни при постановяване на атакуваното решение да са допуснати нарушения, които биха могли да попадат в хипотезите на чл. 239, т. 5 от АПК, в частност първата хипотеза. В случая не е налице такова нарушение. От приобщените по делото доказателства не се установява правото на участие в процеса на ответната страна да е било възпрепятствано или ограничено. Съгласно гореизложеното може да се обоснове извода, че К.Б. е бил надлежно призован за открито съдебно заседание, същия надлежно е изпълнил указанията на съда, както и че процесуалния му представил е имал доказателствено искане за допълване на въпроса по назначената съдебна експертиза, както и че същия се е явил лично, както и с процесуален представител в открито съдебно заседание, в което е бил даден ход по същество. Следователно може да се направи извода, че същия е проявил активно процесуално поведение. По тази причина не може да се приеме, че същият е бил лишен от възможността да участва в делото. Следва да се отбележи, че изтъкнатите от искателя доводи, по своята същност представляват касационни основания по см. на чл.209, т.3 АПК, но не и основания за отмяна на влязло в сила решение по реда и основанията по чл. 239 от АПК. От данните по делото се установява, че решението, чиято отмяна се иска, е окончателно и не подлежи на обжалване. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни поради обективно възникнали обстоятелства. Но отмяната не може да служи за касационен контрол на влезлите в сила съдебни актове. Затова искането за отмяна се явява неоснователно и следва да се отхвърли. При този изход на производството, искането на Кмета на Община Доспат за присъждане на направени по делото разноски е основателно. С оглед представените доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение по искането за отмяна и при липсата на възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, така предявената претенция следва да се уважи изцяло. Водим от горното и основание чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,