Решение № 7373 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1474/2015 г.

Решение № 7373 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1474/2015 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ . Образувано е по касационна жалба от Надежда Миткова Илиева, от гр. Добрич, подадена чрез пълномощника адвокат Г. Друмева, срещу решение № 166 от 22.12.2014 г. постановено по адм. дело № 583/2014 г. на Административен съд Добрич, с което е отхвърлена жалбата на Надежда Миткова Илиева против Решение № 23/3.10.2014 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Добрич, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждане № 5811277952/4.08.2014 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ гр. Добрич. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила -отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му и уважаване на оплакванията срещу административния акт. Претендират се разноски. Ответникът- Директорът на ТП на НОИ Добрич не е изразил становище във връзка с оплакванията. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Добрич е отхвърлена жалбата на Надежда Миткова Илиева против Решение № 23/3.10.2014 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Добрич, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждане № 5811277952/4.08.2014 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ гр. Добрич. С последното ръководителят на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ гр. Добрич е отказал да отпусне на Илиева наследствена пенсия за инвалидност, поради общо заболяване, с мотива, че не са налице изискванията по чл. 82, ал. 2 от КСО. Съдът е изложил подробно релевантните за изхода на спора факти и мотивирано е отговорил на възраженията на жалбоподателката. Съдът е приел, че към датата на заявлението за отпускане на пенсия, 31.07.2014 г. Илиева няма необходимата възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО, която ще бъде навършена на 27.11.2021 г. От доказателствата по делото се установява, че Надежда Илиева е преживяла съпруга, наследник на Карани Акиф Исмаил, починал на 6.06.2013 г. Видно от разпореждане от 1.12.2006 г. на РУ "СО" при ТП на НОИ гр. Добрич Карани Исмаил е получавал лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност. Повече от година след смъртта му, на 31.07.2014 г. Илиева е подала в ТП на НОИ гр. Добрич заявление № МП-9849 за отпускане на наследствена пенсия за инвалидност, поради общо заболяване от починалия й съпруг. С посоченото разпореждане е отказано отпускането на исканата пенсия, тъй като Илиева към датата на подаване на заявлението не отговаря на условията на чл. 82, ал. 2 от КСО. Първоинстанционният съд е приел, че Илиева би навършила възрастта по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО на 27.11.2021 г. и може да се възползва от правото на наследствена пенсия на 27.11.2016 г. Приел е също, че Илиева не отговаря и на втората предпоставка на чл. 82, ал. 2 от КСО за отпускане на наследствена пенсия- да е неработоспособна, с оглед на представеното експертно решение № 695/27.03.2013 г. на ТЕЛК при МБАЛ "Света Анна" гр. Варна, удостоверяващо намалена работоспособност 40%. Решението е правилно. Кръгът на правоимащите лица е посочен в чл. 80, ал. 2 от КСО и това са децата, съпругът и родителите на починалото осигурено лице, т. е. тези лица, които са били издържани от него приживе. Според разпоредбата на чл. 82, ал. 2 от КСО преживелият съпруг има право на наследствена пенсия 5 години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО или преди тази възраст, ако е неработоспособен. По отношение на Надежда Илиева, видно от удостоверението за наследници, тя има право да получава наследствена пенсия, ако отговаря на условията по чл. 82, ал. 2 от КСО, като за нея е приложима първата хипотеза, т. е. правото на наследствена пенсия възниква 5 години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО. Илиева е родена на 27.11.1958 г., като към датата на подаване на заявлението (31.07.2014 г.) тя е навършила 55 години 8 месеца и 4 дни. За да се изчисли коя е изискуемата от закона възраст следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от КСО, която предвижда, че жените придобиват право на пенсия на 60 години, като след 31.12.2011 г., възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца до достигане на 63-годишна възраст за жените. В конкретния казус на 27.11.2021 г. Илиева ще навърши изискуемата възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО. Съобразявайки горното и предвид изискването на чл. 82, ал. 2 от КСО може да се направи извод, че тя би имала право на наследствена пенсия 5 години по-рано от навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО, т. е. след 27.11.2016 г. От гореизложеното може да се направи извод, че за касационната жалбоподателка към релевантния момент не е налична една от предпоставките за получаване на наследствена пенсия - не отговаря на условията за навършена минимална възраст, до какъвто извод е стигнал в решението си и Административен съд Добрич. Не е налице и втората хипотеза посочена в чл. 82, ал. 2 от КСО за отпускане на наследствена пенсия- преживелият съпруг да е неработоспособен. Видно от представеното експертно решение № 695/27.03.2013 г. на ТЕЛК при МБАЛ "Света Анна" гр. Варна Надежда Илиева е с намалена работоспособност 40%. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че като е отхвърлил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липса на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,