Решение № 1219 от 28.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12578/2008 г.

Решение № 1219 от 28.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12578/2008 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 821 от 8.07.2008 г., постановено по адм. д. № 1860/2008 г. Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на "Надежда - ВИ" ООД със седалище и адрес на управление с. Брезник, ул. "Владо Радославов" № 2-Б-16, подадена чрез управителя Венцислав Йорданов Йорданов срещу РА № 1400467/26.09.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД-Перник, потвърден с решение № 2135/15.12.2007 г. на директор на дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП, с който са му определени допълнително задължения за вноски за Държавно обществено осигуряване, за здравно осигуряване, за Допълнително задължително пенсионно осигуряване и за фонд "Гарантирани вземания на работници и служители по несъстоятелност", общо в размер на 71 976, 98 лв. и задължения за лихви за забава в размер на 33 887, 72 лв. Осъдил е "Надежда - ВИ" ООД със седалище и адрес на управление с. Брезник, ул. "Владо Радославов" № 2-Б-16 да заплати на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 2 457, 29 лв. Срещу това решение чрез пълномощник е подадена касационна жалба от "Надежда - ВИ" ООД, в частта относно начислената лихва в размер на 33 887, 72 лв. и присъдените разноски по делото в полза на ответната страна. Счита, че в тежест на органа по приходите е доказване на твърдението, че данъчно-задълженото лице е изплатило процесните трудови възнаграждения на сочената в акта дата. Моли обжалваното решение да бъде отменено в атакуваната част. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответникът по делото директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП-София, се представлява от юрисконсулт, който оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно. Върховният административен съд в настоящия състав прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима. По съществото на спора, счита следното: Касационният жалбоподател не обжалва процесното решение в частта, потвърждаваща изводите на административния орган за дължимост на главница в размер на 71 976, 98 лв., представляваща определени допълнително задължения за вноски за Държавно обществено осигуряване, за здравно осигуряване, за Допълнително задължително пенсионно осигуряване и за фонд "Гарантирани вземания на работници и служители по несъстоятелност". В настоящото производство решението се обжалва в частта досежно начислената лихва върху дължимите задължения в размер на 33 887,72 лв. Неоснователно е възражението в касационната жалба, визиращо в тежест на органа по приходите доказване на твърдението, че данъчно-задълженото лице е изплатило процесните трудови възнаграждения на сочената в акта дата. Данните в ревизионния акт са извлечени от първична документация, съставена от представители на дружеството. Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложил субсидиарно в административния процес на основание чл. 144 от АПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Касационният жалбоподател не сочи писмени доказателства, опровергаващи възприетите от административния орган дати като начало на забавата, следователно твърденията му са голословни. Съдът правилно е приложил материалния закон и е преценил, че при определяне размера на дължимите суми органите по прихващането точно са приложили разпоредбите на чл. 6, чл. 7 и чл. 158 от КСО, както и чл. 40 от ЗЗО. Съгласно тях задължителните осигурителни вноски на работещите по трудови правоотношения лица се внасят при изплащане на трудовите им възнаграждения. Относно начина на изчисляване на дължима лихва за невнесени или несвоевременно внесени осигурителни вноски, приложимата норма е чл. 113 от КСО, която е специална по отношение разпоредбите на ДОПК. Данъчно-задълженото лице не е оспорило размера на изчисление на определените лихви в разглеждания ревизионен акт и правилно жалбата му е отхвърлена от първоинстанционния съд. В останала част относно присъдено юрисконсултско възнаграждение, касационната жалба е основателна. Отговорността за разноски е обективна и невиновна. Тя обхваща само направените, чието присъждане законодателят е предвидил. Правилата на ГПК се прилагат в административното правосъдие само по неуредените в дял III на АПК въпроси - чл. 144 от АПК. Разпоредбата на чл. 143 от АПК е наименована "Отговорност за разноски" и урежда изчерпателно хипотезите за тяхната дължимост. В съдържанието и не е включено юрисконсултско възнаграждение и това не е пропуск. Юрисконсултът в държавната администрация и в другите държавни учреждения е държавен служител или по служебно правоотношение, или по трудово правоотношение и за положения от него труд получава заплата или трудово възнаграждение. Адвокатът не получава заплата или трудово възнаграждение и затова за своя труд той получава уговорен с договора за правни услуги хонорар, вкл. и когато поема защитата на държавен орган. В бюджета на държавния орган е предвидена заплатата или трудовото възнаграждение на юрисконсулта, но хонорарът на адвоката не е предвиден. Затова според чл. 143, ал. 4 АПК при отхвърляне на оспорването от съда той присъжда и минималното възнаграждение за един адвокат, ако другата страна (административния орган) е ползвала такъв, но не присъжда юрисконсултско възнаграждение. Искането е неоснователно и при субсидиарно приложение на ГПК. Според чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Директорът на РЗОК не е юридическо лице или едноличен търговец, поради което решението в частта, с която е присъдено юрисконсултско възнаграждение следва да бъде отменено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,