Решение № 15911 от 23.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6160/2010 г.

Решение № 15911 от 23.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6160/2010 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО ГОРИТЕ, гр. София, представлявана от процесуален представител Ерджан Мурад, против решение № 165/08.03.2010 г. на Административен съд София област по административно дело № 143/2009 г. С него се отхвърля жалбата на Изпълнителна агенция по горите, представлявана от Бисер Дачев - Изпълнителен директор, срещу Заповед № 8/03.02.2009 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" Софийска област, с която е одобрено Протоколно решение № 1/19.01.2009 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи за землищата на гр. Своге и селата Церово, Церецел, Владо Тричков, Манастирище, Луково, Лесков дол, Добровица, Добърчин, Буковец и Брезе като неоснователна. Касаторът счита решението за неправилно като постановено при съществено нарушаване на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано. Съдът, в противоречие със служебното начало не е отчел задължението си обективно, всестранно и в пълнота да изследва всички обстоятелства по делото, като събере всички относими, допустими и необходими за изясняването на обективната истина доказателства. Поради неправилното установяване на релевантните по делото факти, съдът е стигнал до формиране на неправилни изводи и съждения като е приел, че правилно са отразени имотите като "земеделска земя" в протоколното решение и в заповедта за одобрението му. По тези и други подробно развити съображения, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК моли съдебното решение да бъде отменено ведно с произтичащите от закона последици. Ответната страна - Областната дирекция "Земеделие" - София област чрез юрисконсулт Велковски изразява становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна, Кметът на Община Своге не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна, Министърът на земеделието и храните, чрез процесуален представител оспорва жалбата и представя писмено становище за оставянето й без уважение. Заинтересованата страна - Агенция по геодезия, картография и кадастър, гр. София, не взема отношение по касационната жалба. Участвуващият в производството представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като решението на Административен съд - София област е правилно. Комисията се е съобразила с данните по чл. 45 "в", ал. 2 ППЗСПЗЗ, решението е издадено в съответствие с извлечение от регистъра на имотите към картата за възстановената собственост и са спазени изискванията на чл. 45 "в", ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Комисията по чл. 19, ал. 2 от ППЗСПЗЗ е работила въз основа на допустимите от закона доказателства. Възраженията на касатора не са подкрепени с доказателства, че спорните имоти представляват гори, не са доказани и не се базират на представени доказателства. Правилно съдът е приел, че споровете за собствеността на процесните имоти, е следвало да се разрешат по общия исков ред, а не в производството по обжалване на Заповед № 8/2009 г., поради което не са налице касационните основания. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу заповед № 8/03.02.2009 г. на директора на областна дирекция "Земеделие" София област издадена по реда на чл. 45в от ППЗСПЗЗ. Възраженията са били за незаконосъобразност с искане за отмяна по съображенията, че процесните имоти представляват гори по смисъла на ЗГ., а не земи и са налице технически грешки и закононарушения като изключени от горския фонд гори за изкореняване, но не изкоренени са отразявани в КВС като земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, неустроени и непосочени в лесоустройствените проекти гори също са отразени в КВС като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ и са отразени в КВС като земеделски земи, гори и земи от горския фонд по лесоустройствени проекти. Първоинстанционният съд е разгледал по същество жалбата и констатирал, че заповедта, с която се одобрява оспореното протоколно решение изхожда от компетентен орган и съдържа фактически и правни основания, производството е протекло при спазване на установените в специалния закон и правилника за приложението му административно-производствени правила. Установено е, че за процесните землища са влезли в сила планът за земеразделяне и одобрената карта на възстановената собственост и комисията се е съобразила изцяло с нея и извлечението от регистъра на имотите по начина на възстановяване на земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Не са допуснати противоречия с материалноправни норми, тъй като комисията се е съобразила изцяло с данните по чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Така постановеното решение е правилно. Основният спор е дали процесните имоти са гори по смисъла на чл. 2 от Закона за горите (ЗГ) или са земеделски земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Приложимата за тези казуси, вкл. и за настоящия нормативна уредба се съдържа в разпоредбите на чл. 19 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и в чл. 45в и чл. 45г от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ). Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ "общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост". Съгласно чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ "общинската служба по земеделие предоставя на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ извлечение от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване за земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и осигурява достъп за заседанията на комисията до картата на възстановената собственост в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ". От тази разпоредба следва, че определянето на имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ се извършва въз основа на данните от картата на възстановената собственост (КВС) и регистъра на имотите към нея, а не въз основа на данните отразени в лесоустройствения проект (ЛУП). Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49 от 05.11.2004 г., картата на възстановената собственост (КВС) обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановимите стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ, както и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ. Според чл. 6, ал. 1 от наредбата, създаването на картата на възстановената собственост обхваща: 1. обединяване на цифровите данни от плановете и картите по чл. 1, ал. 2 за възстановената собственост върху земеделските земи, горите и земите от горския фонд; 2. отстраняване на констатирани при обединяването несъответствия във: а) общата граница между земеделските, горските, териториите по § 4 ЗСПЗЗ и стопанските дворове на прекратените организации по § 12 ЗСПЗЗ, защитените, нарушените и транспортните територии, водните течения и водните площи; б) землищните граници; 3. отстраняване на несъответствия, непълноти и грешки в местоположението и данните за имотите, засегнати от дейностите по т. 2; 4. коригиране на кодове за: трайно предназначение на териториите, начина на трайно ползване на поземлените имоти, вид собственост, начин на възстановяване на имотите и др.; 5. въвеждане и актуализиране на данни за собственици в регистрите към КВС. Лесоустройственият проект не фигурира в КВС и не е част от тази карта. Лесоустройствените проекти, Лесоустройствените планове и Лесоустройствените програми се създават по реда на чл. 25 от Закона за горите (ЗГ), като съдържанието им е посочено в § 1 от ДР на ЗГ. В чл. 45в, ал. 2, а и в ал. 3 от ППЗСПЗЗ няма изискване съществуващия лесоустройствен проект за землището да се предоставя на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Меродавно по отношение на имотите, за които се твърди, че са гори, а не земеделски земи, е отразяването във влязлата в сила карта на възстановената собственост. Въпросите относно характеристиките на поземлените имоти - кадастрални единици са относими към спора за вида на собствеността - държавна или общинска, но разрешаването на този спор е недопустимо в административното производство. Правнорелевантните факти са дали имотите, които жалбоподателят пред първата инстанция, а и пред настоящата инстанция определя като гори, са включени в картата на възстановената собственост и дали тя е влязла в сила. В случая по делото не е спорно обстоятелството, че плана за земеразделяне и одобрената карта на възстановената собственост са влезли в законна сила и комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ се е съобразила изцяло с тях и с извлечението от регистъра на имотите към КВС, като е възпроизвела данните в обжалваното решение, както изисква разпоредбата на чл. 45в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Следва да се отбележи, че ако има грешки в самата КВС или закононарушения, допуснати при възстановяване на собствеността на земеделските земи, горите и земите от горския фонд, то редът за отстраняването им не е чрез обжалване на протоколните решения на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрени със заповед на Директора на съответната Областна дирекция "Земеделие". За настоящото производство са относими данните за имотите, отразени в КВС, а не данните за имотите по ЛУП. В административно производство с правно основание чл. 19 от ЗСПЗЗ във връзка с чл. 45в и чл. 45г от ППЗСПЗЗ не се разглежда въпроса за връщане на държавна гора независимо от нейните размери. Спор за собственост се разрешава по общия исков ред в гражданско производство. С оглед изложеното, решението на Административен съд София област е изцяло съобразено с материалния закон. Същото е обосновано и при постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. След служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,