Решение № 7478 от 6.7.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Георгиева (в качеството й на наследник на ищеца Р. Георгиева) против Решение 1776/22.12.2020 г. по адм. дело 2122/2020 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлен иск по чл. 292 АПК за установяване, че задълженията по Заповед 165/25.01.2017 г., Заповед 166/25.01.2017 г. и Заповед 168/25.01.2017 г. на зам.-кмета на Община Бургас, нареждащи премахването съответно на сграда на допълващото застрояване, на пристройка към нея и на преместваем обект в поземлен имот частна общинска собственост, с идентификатор 07079.650.88 по КККР на гр. Бургас, не са изискуеми или не съществуват.

От ответниците зам.-кметът на Община Бургас не взема участие в касационното производство, П. Георгиев споделя позицията на касатора.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

Обжалваното решение не е засегнато от заявените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

1. Предмет на защитата чрез отрицателния установителен иск по чл. 292 АПК е оспорването на удостовереното с изпълнителното основание задължение, а нейна цел осуетяването на принудителното изпълнение. Фактите, на които се основава отричането на изпълняемото задължение, трябва да са настъпили след издаването на изпълнителното основание, тъй като в противен случай те биха били преклудирани от него. Крайният момент, до който могат да бъдат предявени основанията за незаконосъобразност на административния акт, е този на изчерпване на средствата за оспорването му, съответно при извършен съдебен контрол върху него до приключване на устните състезания в последната инстанция. След този момент успешното провеждане на иска по чл. 292 АПК е обусловено от възникването на факти с правоизключващо, правопогасяващо или правоотлагащо действие.

Фактите и обстоятелствата в подкрепа на касационната жалба, респ. исковата претенция, не пораждат твърдените от касатора правни последици. Те нито изключват изискуемостта на задълженията, произтичащи от изпълнителните основания, нито тяхното съществуване.

1. Делото, образувано по повод на оспорване на отказ за издаване на удостоверение за търпимост за сграда с идентификатор 07079.650.88.2, не е обуславящо спрямо иска по чл. 292 АПК.

а. Дори и да се приеме за допустимо издаването на такова удостоверение (чиято значимост се ограничава до нотариалното производство - § 16, ал. 1, изр. 2 ПР ЗУТ) след влизане в сила на заповед за премахване на строежа, то не би рефлектирало върху изпълняемостта на задължението.

Като препятстваща премахването (§ 16, ал. 1 ПР ЗУТ) търпимостта се включва в обхвата на контрола за законосъобразност на заповедта по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. При стабилизиран административен акт повторното изследване на този въпрос би довело до пререшаване на спора по предпоставките за премахване на строежа, а функцията на иска по чл. 292 АПК е съвсем различна. Търпимостта е обективно качество на строежа, съществувало още към момента на неговото реализиране, и не представлява новонастъпил, т.е. след издаването на изпълнителното основание, факт. Приемането на друга теза би означавало в процеса по принудително изпълнение на административния акт да се ревизират основанията за издаването му.

б. Независимо от съображенията по-горе, отказът да се издаде удостоверение е окончателно съдебно потвърден с постановяването на решение по адм. дело 4778/2019 г. на ВАС (оставящо в сила решението на първата инстанция за отхвърляне на жалбата).

1. Неоснователни са доводите за невъзможен предмет на изпълнение поради несъответствие между разпоредените за премахване обекти и наличието на място на цяла сграда със сервизно помещение и конструктивната свързаност между отделните части.

а. Възраженията, отнасящи се до индивидуализацията на строежите, са преклудирани с приключването на делата по оспорване на Заповед 165/25.01.2017 г. и Заповед 166/25.01.2017 г. Касаторът анализира ситуацията, съществувала и към моментите на издаване на заповедите по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Ревизиране на съдебната преценка за надлежната идентификация на строежите е недопустима по повод на иска по чл. 292 АПК по вече изложените мотиви. Твърдения за фактическа промяна в строежите след като е изчерпана възможността за подобно изследване по същество не са въведени, поради което повторното обсъждане на въпроса е и безпредметно.

б. Последвалата след издаването на заповедите промяна в кадастралната карта за сградите в ПИ, в частност заличаването на две от тях и нанасянето на нов обект с различен идентификатор, не е релевантен за изпълнението на заповедите нов факт по чл. 292 АПК.

Понятията за обект на кадастъра чл. 23 ЗКИР, и за строеж - § 5, т. 38 ДР ЗУТ, не са идентични. Разграничението на строежите според КК към датите на двата акта е достатъчно за установяване на предмета на изпълнението. Заличаването на сграда от кадастъра не дисквалифицира по хипотеза качеството й на строеж. То се определя по обективни признаци, които ЗУТ не поставя в зависимост от отразяването на строежа в КК като самостоятелен обект, още повече, че той не е загубил фактическата си индивидуализация. Премахването му, ако се приеме като част от строеж новонанесена в кадастъра сграда, е също допустимо вж. чл. 225а, ал. 1 ЗУТ.

в. Евентуалното премахване на строежите по начин да не засегне други обекти, за които то не е разпоредено, е проблем на самото техническо изпълнение на административните актове. Гаранциите се съдържат в изискванията по чл. 12, ал. 1 от Наредбата за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория или части от тях на територията на Община Бургас.

1. Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност.

Заповед 165/25.01.2017 г. и Заповед 166/25.01.2017 г. са влезли в сила с постановяването на потвърждаващите ги като последица окончателни съдебни решения на ВАС съответно на 10.12.2018 г. и 20.05.2019 г., а Заповед 168/25.01.2017 г. не е обжалвана и е влязла в сила с изтичане на срока за оспорването й.

Без значение дали са предприети редовни действия по изпълнението, 5-годишната давност по чл. 285, ал. 1 АПК е спряна с предявяването на отрицателния установителен иск чл. 115, б. ж ЗЗД. Към този релевантен момент 13.10.2020 г., срокът на давността, чийто начален момент е влизането в сила на изпълнителните основания, не е изтекъл за нито една от трите заповеди.

1. Правилен по резултата си е изводът на първостепенния съд, че съобразяването на принципа за съразмерност в контекста на липсата на друго жилище и затруднено материално състояние, е неотносимо към исковото производство.

а. Съразмерността в отделните й възможни проявления се проверява при издаването и изпълнението на административния акт чл. 6 и чл. 272 АПК, респ. при съдебния контрол за законосъобразност на всеки от тези етапи от развитието на административното правоотношение. Искът по чл. 292 АПК заема по-особено място той може да бъде предявен и преди принудителното изпълнение, както е в случая, но за да го предотврати, трябва да почива на факти, чиито момент на настъпване и действие бяха изяснени. Установеното от кодекса съдържание на материалноправната защита чрез иска предопределя и допустимия обсег на съдебната преценка относно предпоставките, обуславящи неговата основателност.

б. Пропорционалността на административния акт спрямо степента на засягане на права с изпълнението му налага квалификация от правен характер, а не е функция от нововъзникнал факт след издаване на изпълнителното основание и до приключване на процеса по съдебната му проверка (доколкото няма и твърдение, че ползването на строежите, при това принадлежащи към допълващото застрояване, се е променило фактически след двете заповеди). Съразмерността е елемент от законосъобразността на заповедите, впоследствие от правомерността на изпълнението им по начина, указан в чл. 272, ал. 1, т. 1 и т. 2 АПК, а не рефлектира върху самото съществуване на задължението, удостоверено със стабилен административен акт, поради настъпил междувременно нов юридически факт. По тази причина тя е извън обхвата на основанията, пораждащи промяна в действителното правно положение.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение