Решение № 7661 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4248/2014 г.

Решение № 7661 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4248/2014 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК по касационна жалба на кмета на община Благоевград против решение № 204/11.02.2014 г. по адм. дело № 307/2013 г. по описа на Административен съд-Благоевград. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването. Ответната страна Евгений Борисов Терзийски от Благоевград оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. С обжалваното решение е отменена заповед № 242/11.03.2013 г. на кмета на община Благоевград, в частта, с която е изменен ПУП-ПЗ за новообразуван УПИ ХVI по плана на кв. 216а на гр. Благоевград, отреден за имот с идентификатор 04279.617.33 за ново средно застрояване за обществено обслужване и устройствена зона-Оо; височина на застрояване-до 15м; максимална стойност на Кинт-2,5; плътност на застрояване-60%; плътност на озеленяване-минимална озеленена площ-30%. За да постанови този резултат решаващият съд приема заповедта за незаконосъобразна- издадена при нарушение на процесуалните правила и на материалноправни разпоредби. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства и заключения на вещи лице е установено, че предвиденото в новообразувания УПИ застояване е ново средно за обществено обслужване. Неправилен е изводът на първоинстанционният съд, че в атакуваната заповед липсва конкретно застрояване и затова е приложима нормата на чл. 31, ал. 2, т. 1 ЗУТ. За ПИ, урегулирани за застрояване с ПУП, се определят конкретното предназначение, допустимите дейности и допустимото застрояване; максимална плътност и интензивност на застрояване; минимална свободна дворна площ; минималната задължително озеленена дворна площ; начинът и характерът на застрояване и линиите на застрояване- чл. 18, ал. 1 ЗУТ. Конкретното разположение на строежите и начинът на застрояване на УПИ се определят с РУП, когато изработването му е задължително или с виза за проектиране оп чл. 140, ал. 3-5 ЗУТ. В случая в текстовата част на заповедта и в графичната част застрояването е конкретизирано-средно застрояване за обществено обслужване. С оглед на това разпоредбите на чл. 31, ал. 2 ЗУТ, която се отнася за разстояния на сгради на основно средно жилищно застрояване, не е приложима при одобреното с оспорената заповед застрояване за обществено обслужване. Уредбата на нормативите за разстоянията на нежилищните сгради е в чл. 35, ал. 2 ЗУТ. Видно от графичната част на заповедта това изискване на закона е спазено. Неправилен е и изводът на административния съд за материална незаконосъобразност на заповедта. Оспорващият Евгени Терзийски е един от съсобствениците на имот с идентификатор 04279.617.34, който е съседен на имота, предмет на ПЗ. За изменение на плана на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е необходимо съгласието на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 1, т. 1 ЗУТ- имотите, предмет на самия план. Оспореното изменение на ПЗ не се отнася за имот на оспорващия, поради което неговото и на съсобствениците му съгласие не е условие за одобряването. Като е приел незаконосъобразност на оспорената част от заповедта административният съд е постановил неправилно и необосновано решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли оспорването. При този изход на делото разноските са в тежест на ответника, но не се присъждат в полза на касатора защото няма направено искане за това. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,