Решение № 5266 от 1.6.2022 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Търговище против решение 129 / 29.10.2021 г., постановено по адм. дело 229/2021 г. по описа на Административен съд гр. Търговище. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Сдружение "Кауза-Дългач", гр. Търговище изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 129 / 29.10.2021 г., по адм. дело 229/2021 г. Административен съд гр. Търговище по жалба на осигурителя Сдружение Кауза Дългач, гр. Търговище е отменил решение 2153-25-19/11.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ Търговище, с което са потвърдени задължителни предписания ЗД-1-25- 00957218/01.07.2021 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ Търговище на основание чл.108, ал. 1, т. 3 от КСО. Решението е правилно. По делото е установено, че органите на ТП на НОИ са разпоредили на юридическото лице осигурител да заличи данни за лица назначени на трудови договор в търговското дружество. Административните органи не са оспорвали действителността на сключените трудови договори, а са се позовали единствено на липсата на реално изпълнение на трудовите задължения на работниците и съответно невъзникнали осигурителни правоотношения. В случая физическите лица реално са престирали труд за работодателя си, поради което имат статус на осигурени лица, а фактическите основания за даване на процесните предписания не се подкрепят от събраните доказателства. На основание чл. 4, ал. 1 от КСО работниците и служителите са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. За работници и служители се считат лицата, упражняващи трудова дейност по трудово правоотношение. Трудовият договор, сключен между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа, следва да отговаря на изискванията за форма по чл. 62, ал. 1 от КТ и за съдържание по чл. 66 от КТ. На основание чл. 62, ал. 3 от КТ в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден и работодателят дължи на работника или служителя трудово възнаграждение, което се изплаща по реда, установен в Кодекса на труда. В разглеждания случай са представени всички документи, удостоверяващи сключени трудови договори и изпълнението им.Работилите по тях са получавали съответстващите се възнаграждения, като във ведомостите за заплати са отразени отработените дни. На основание чл. 74, ал. 3 от Кодекса на труда в случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор. Съгласно ал. 2 на чл. 74 от КТ недействителността на трудовия договор се обявява по реда на глава осемнадесета от КТ от общите съдилища по реда на Гражданския процесуален кодекс. Административният съд не е компетентен да се произнася инцидентно по действителността на трудов договор в съдебно производство по оспорване на административен акт. Контролният орган на ТП на НОИ Търговище не е изпълнил задължението по чл. 74, ал. 3 от КТ и без да се съобрази с правилото на чл. 74, ал. 5 от КТ, не е признал действието на сключения между страните трудов договор, като е дал предписания на работодателя да коригира подадената информация за Регистъра на осигурените лица. При липса на влязъл в сила съдебен акт, който е обявил недействителност на сключения и редовен от външна страна трудов договор, издадените задължителни предписания и решението на Директора на ТП на НОИ са незаконосъобразни. Едва след произнасянето на районния съд по реда на ГПК би било налице основание за издаване на оспореното предписание по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО. Обжалваното съдебно решение, с което оспорените административни актове са отменени, е постановено в съответствие с материалния закон. Не се установяват касационни отменителни основания по чл. 209, т. 1 - 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,