Решение № 1715 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10196/2018 г.

Решение № 1715 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10196/2018 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Кочбай, [държава по произход], представляван от процесуалния представител адв. В. Ч., срещу решение № 548 от 09.07.2018 г. на Административен съд Х., постановено по адм. д. № 394/2018 г. по описа на същия съд. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния и процесуалния закони и необоснованост. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени обжалваната заповед за прилагане на ПАМ. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР Х.- не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по същество – правилно. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд Х. е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 18-1253-000286/09.04.2018 г., издадена от ВПД Началник сектор към ОДМВР Х., с която на М. Кочбай, [държава по произход], е наложена ПАМ по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Изложените факти и обстоятелства в заповедта са за действия на Кочбай като водач на МПС на 09.04.2018 г., около 5 часа, в [населено място], по [улица], като при проверка от органи на ПП Х. отказва проверка с техническо средство за употреба на алкохол и не е изпълнил предписания за медицинско изследване и даване на биологични проби за химическо изследване. Съставен е АУАН от същата дата за нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, във валидна форма, при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Касационната инстанция приема за правилни изводите на съда относно реализиране на предпоставките за налагане на процесната ПАМ. При установено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, са възникнали материално-правни предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като са налице елементите от фактическия състав относно установяването, правилно административният орган е наложил мярката. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че обжалваната заповед е нищожна, тъй като е издаден в почивен ден. Заповедта е издадена от компетентен орган, за който няма нормативно установена пречка да издаде обжалвания акт в рамките на вменената му компетентност и през неработен ден. Тази компетентност не отпада и съответно не възниква с приключване на работното време или с неговото начало, още повече, че в случая с издаването на заповед за прилагане на ПАМ се уреждат неотложно и веднага важни обществени отношения, касаещи безопасността на движението по пътищата – чл. 174 ЗДвП. Аргументирано е заключението на първоинстанционния съд за издаване на оспорения акт от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при наличие на задължителните реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК. Установената фактическа обстановка напълно попада в хипотезата на чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДвП. Неотносими са възраженията на касатора относно допуснатите нарушения във връзка със съставяне на Акта за установяване на административно нарушение. Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. За да наложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да наложи посочената мярка. Релевантният за приложението на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя. Наведените от касатора доводи за допуснати процесуални нарушения в хода на процедурата по съставяне на АУАН са неотносими към това производство. Съгласно чл. 14 АПК производствата се водят на български език и ако лицата не го владеят могат да ползват преводач от посочен от тях език. В случая няма данни по делото водачът на МПС да е твърдял, че не владее български език и да е поискал назначаване на преводач. Видно от докладната записка водачът е разбирал действията на контролните органи. Същият е подписал предоставените му АУАН и талон за изследване, както и договор за правна помощ и пълномощно за адв. Челебиев език, всички издадени на български език. След като няма данни лицето да не е разбирало български език, да е възразило в тази връзка, следва да се приеме, че правото му защита не е нарушено, още повече, че в хода на съдебно производство по обжалване същият е представляван от надлежен процесуален представител – адвокат. При вярно установената фактическа обстановка по делото, Административният съд правилно е приложил материалния закон и обосновано е приел заповедта, предмет на оспорване за законосъобразен административен акт. При данните по делото, преценката на съда е правилна, а постановеното в този смисъл обжалвано решение следва да бъде оставено в сила. Не са налице релевираните касационни оплаквания. Предвид изхода на спора не се дължат разноски на касатора, както и на ответник, който от своя страна не е сторил такива в касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,