Решение № 8253 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 66/2018 г.

Решение № 8253 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 66/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по подадена касационна жалба от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА "АА"), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 559 от 13.11.2017 г., постановено по адм. д. № 749 по описа на Административен съд – Пазарджик (АС - Пазарджик) за 2017 г. С него ИА "АА" е осъдена да заплати на "Кабакчиев" ЕООД сума в размер на 600,00 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в заплатения размер на адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в производството по анд № 810 по описа на Районен съд – Свиленград за 2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.12.2014 г. до окончателното й изплащане. Наред с това, ИА "АА" е осъдена да заплати на настоящия ответник по касация сума в размер на 350,00 лв. за направените по делото разноски. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че съдът неправилно е приел сторените разноски, претендирани като обезщетение за съответни на фактическата и правна сложност на делото пред Районен съд – Свиленград. Отделно от това, се твърди, че с решението в частта му за присъдените по делото разноски за първоинстанционното производство неправилно ИА "АА" е осъдена да заплати на "Кабакчиев" ЕООД сума в размер на 50,00 лв. за държавна такса, доколкото съгласно чл. 2а от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата, таксата за производствата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е 25,00 лв. По така изложените съображения се иска отмяната на съдебното решение в обжалваната част и постановяване на друго, с което присъденото обезщетение да бъде намалено до размера на 440,00 лв., както и да бъде отменено за присъдената държавна такса над размера на 25, 00 лв. Решението не се обжалва в частта на присъдената законна лихва и по отношение на разноските в частта на присъдените такива за платено адвокатско възнаграждение в размер на 300, 00 лв. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалбата. По същество моли да бъде уважена. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за касационното производство. Ответникът – "Кабакчиев" ЕООД, чрез упълномощен адвокат, оспорва касационната жалба по аргументи, изложени в представен по делото подробно обоснован писмен отговор. Моли съдебното решение в обжалваната част да бъде оставено в сила. При условията на евентуалност прави искане за връщане на надвнесената сума от 25, 00 лв. за държавна такса в първоинстанционното производство. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име оспорва касационната жалба. По същество моли съдебното решение в обжалваната част да бъде оставено в сила. Оспорва направеното възражение за прекомерност на заплатеното в касационното производство адвокатско възнаграждение по съображения, свързани с извършените процесуални действия по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението, в обжалваната част, на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Административен съд - Пазарджик е разгледал предявения от настоящия ответник по касация иск срещу ИА "АА" с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискано да му бъде заплатено обезщетение в размер на 600, 00 лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с водене на нахд № 810 по описа на Районен съд – Свиленград за 2014 г. за отмяна на Наказателно постановление (НП) № ЗЗ-0000425 от 12.09.2014 г., издадено от директора на РД "Автомобилна администрация" - Пазарджик, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 13.12.2014 г. (датата на влизане в сила на решението за отмяна) до окончателно му изплащане. Претендирани са и разноските по воденето на делото пред административния съд. Въз основа на правилно установеното от фактическа страна в обжалваното съдебно решение, по което спор между страните няма, първоинстанционният съд е направил извод за допустимост и основателност на предявения иск. От правна страна съдът е изложил подробни съображения относно наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ИА "АА" по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Позовал се на Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г., постановено по тълк. д. № 2 по описа на Върховния касационен съд за 2014 г. от Общото събрание на Гражданска колегия на този съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд и на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховния административен съд. Приел, че по делото е доказано настъпването на имуществена вреда за настоящия ответник по касация в размер на 600, 00 лв. Наред с това, изложил съображения за наличието на причинна връзка между отменения незаконосъобразен акт и тази вреда. Направил извод, че сторените разходи за адвокатска защита са свързани и присъщи за защита правата на дружеството, поради което вредата се явява пряка и непосредствена последица от издаденото незаконосъобразно НП. Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение пред Районен съд – Свиленград, претендирано в производството като настъпила имуществена вреда, съдът приел за неоснователно. Обосновал се с предвидения минимален размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Преценил, че доколкото съгласно установените там правила минималното възнаграждение възлиза на 440, 00 лв., то заплатеното такова в размер на 600, 00 лв. не се явява прекомерно. Съдът мотивирал и извод за дължимост на претендираната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на влизане в сила на решението на Районен съд – Свиленград за отмяна на незаконосъобразното НП, като изводите си в тази насока съдът е подкрепил с приетото разрешение по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на Върховния касационен съд, постановено по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК. По тези съображения съдът е уважил предявения иск в пълния му предявен размер от 600, 00 лв., ведно с лихвата както е поискана – считано от 13.12.2014 г. и е осъдил ИА "АА" да заплати на "Кабакчиев" ЕООД сума в размер на 350, 00 лв. за сторените в съдебното производство разноски, от които 300, 00 лв. за изплатено адвокатско възнаграждение и 50, 00 лв. внесена държавна такса за първоинстанционното производство. Спорът пред касационната инстанция е само относно размера на присъденото обезщетение за имуществени вреди и относно присъдената държавна такса за първоинстанционното производство за размера над 25, 00 лв. Решението в обжалваната част е валидно и допустимо. То е неправилно в частта, с която съдът е осъдил ИИ "АА" да заплати на "Кабакчиев" ЕООД разноски за първоинстанционното производство в размер над 325, 00 лв. до присъдения размер от 350, 00 лв. (тоест, относно присъдената сума за държавна такса над 25, 00 лв. до 50, 00 лв.), а в останалата обжалвана част е правилно. Правилно първоинстанционният съд не е уважил възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендираното като обезщетение за настъпила имуществена вреда в размер на 600, 00 лв. Правилно в тази насока съдът е взел предвид, че размерът на минималното възнаграждение съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 440, 00 лв. Видно е от представения още в хода на производството пред Районен съд – Свиленград договор за правна защита и съдействие, че негов предмет е както изготвянето на жалба чрез административнонаказващия орган до съда, така и процесуално представителство и защита по делото до приключването му във всички съдебни инстанции, а и в производства по отмяна и възобновяване. Адвокатската защита е реално осъществена, като при това адв. Пейчев се е явил в две съдебни заседания, доколкото в първото от тях не е даден ход на делото поради нередовното призоваване на въззиваемата страна. Предвид това и извършените процесуални действия извън и по време на съдебните заседания във връзка с обжалването на НП № ЗЗ-0000425 от 12.09.2014 г., издадено от директора на РД "АА" - Пазарджик, размерът на договореното от "Кабакчиев" ЕООД и адв. В. Пейчев и платено адвокатско възнаграждение в размер на 600, 00 лв. се явява справедлив и обоснован. Така уговорено и платено, то съставлява вреда, която се явява пряка и непосредствена последица от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Затова като е присъдил пълния размер на претендираното обезщетение от 600, 00 лв., първоинстанционният съд е постановил правилно решение в тази част. Решението е неправилно в частта, с която ИА "АА" е осъдена да заплати на "Кабакчиев" ЕООД разноски за държавна такса за сумата над 25, 00 лв. до присъдената сума в размер на 50, 00 лв., а съгласно диспозитива на решението в частта на присъдената сума в размер над 325, 00 лв. до присъдения размер от 350, 00 лв. Съгласно чл. 2а, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс по искове за обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди се събира такса, както следва: 1. от граждани, еднолични търговци и юридически лица с нестопанска цел - 10 лв. и 2. от юридически лица, без посочените по т. 1 - 25 лв. Действително, видно е от представения в първоинстанционното производство документ, удостоверяващ превод на сума на ПОС – терминал в АС – Пазарджик (л. 11 от това дело), адв. В. Пейчев е внесъл от името на задълженото лице "Кабакчиев" ЕООД сума в размер на 50, 00 лв. за държавна такса, но дължимата такава по делото е била в размер на 25, 00 лв. Внесената недължима разлика от 25, 00 лв. до 50, 00 лв. е подлежаща на възстановяване, като въпреки изхода на спора, ИА "АА" не е задължена да я възстанови на дружеството. Ето защо, съдебното решение следва да бъде отменено в частта, с която ИА "АА" е осъдена да заплати на "Кабакчиев" ЕООД разноски за държавна такса за размера над 25, 00 лв. до присъдения такъв от 50, 00 лв., а съгласно диспозитива на решението в частта на присъдената сума в размер над 325, 00 лв. до присъдения размер от 350, 00 лв. като искането за присъждането на тази сума бъде оставено без уважение. Предвид изхода на спора в касационното производство и представените доказателства, на "Кабакчиев" ЕООД се следва присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство в размер на 432, 43 лв. съобразно отхвърлената част от касационното оспорване, а в останалата част до претендираната сума в размер на 500, 00 лв. искането следва да се остави без уважение. Направеното от ИА "АА" възражение за прекомерността на заплатеното за касационното производство адвокатско възнаграждение е неоснователно предвид обема на осъществената адвокатска защита. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение