Решение № 3554 от 3.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1880/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по две касационни жалби:

1. Първата е подадена от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/, представлявана от председателя и процесуален представител юрисконсулт Горанова срещу решение 1546 от 6.12.2024 година, постановено по адм. дело 1416 от 2023 година на Административен съд София област, с което решение се отменя решение 1176/16.11.2023г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка КЗК-223/2023г., в частта по т. 1, с която е било установено извършено нарушение по чл. 35, ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията от страна на Шипио ООД, ЕИК 205206732, със седалище и адрес на управление гр. Карлово, [улица], представлявано от управителя Я. Н. А. и на това дружество е наложена имуществена санкция в размер на 1 % от нетните приходи от продажби за 2022г., равняваща се на сумата от 1040 лева и е осъдена Комисията за защита на конкуренцията да заплати на Шипио ООД, гр. Карлово сумата от 3050 лева, съставляваща деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса. В касационната жалба се развиват подробни доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закони необоснованост касационни основания за отмяна по чл.209 т.3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и да се постанови решение по същество, с което се отхвърли подадената пред административния съд жалба. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение на другата страна.

2. Втората е подадена от Еушипмънтс.Ком АД, гр. Русе, представлявано от управителя Д. и процесуален представител адвокат Костов срещу същото решение на Административен съд София област. Развиват подробни съображения за неправилност на решението на съда поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл.209 т.3 от АПК. Развиват се подробни доводи в касационната жалба и се иска отмяна на обжалваното съдебно решение като се отхвърли подадената жалба или алтернативно се върне делото за ново разглеждане на друг състав на същия съд поради допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира се присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции.

По делото е постъпил отговор от 24.1.2025 година от Шипио ООД, представлявано от управителя и от процесуален представител адвокат Георгиев. В отговора се поддържа правилност на съдебното решение и неоснователност на касационните оплаквания като се излагат подробни мотиви в подкрепа на твърденията. Иска се решението да бъде оставено в сила и да се заплатят направените за настоящата инстанция разноски.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение.

Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, приема за установено следното:

Касационните жалби са допустими като подадени в срок и от надлежни страни. При разглеждането им по същество следва да бъде съобразено следното:

Решението е постановено по допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които обосновават отмяна на основание чл.209 т.3 пр.2 от Административнопроцесуалния кодекс.

В съдебния акт липсват каквито и да било фактически установявания, свързани с конкретната разпоредба на чл.35 ал.2 от Закона за защита на конкуренцията, чиито хипотези, изброени в нея са различни и изискват съответната преценка на твърденията, представените доказателства и извеждане на първо място на фактическите изводи, които да посочат точно нарушението по разпоредбата. Твърдяното поведение на дружеството Шипио ООД е свързано само с нарушение на чл. 35, ал. 2 от ЗЗК, така както е приела Комисията за защита на конкуренцията. За останалите претендирани от искателя пред КЗК състави на ЗЗК, е прието, че не са налице установени нарушения. Решението на КЗК в тази част не е атакувано.

Следва да се посочи, че фактическият състав чл.35 ал.2 от ЗЗК е сложен и самото използване на идентична или близка марка не е достатъчно - необходимо е да съществува обективна възможност за заблуда на потребителите, което от своя страна би могло да увреди интересите на конкурентите. Спорът в съдебното производство е единствено и само относно предпоставките за приложената от КЗК разпоредба за установяване на нарушение от страна на конкурентното дружество. Не се касае за всички състави на чл.35, както е посочено на стр.103 от приложеното дело на административния съд, а само за конкретно приетото нарушение по чл.35 ал.2 от ЗЗК. В съдебното решение липсва конкретно посочване на правния спор, фактическите установявания, включително е посочено, че е изготвена и експертиза, за чиито изводи не е посочено как се преценяват. Съдът се е занимавал с въпрос за правен интерес, в общия правен смисъл, без да се конкретизира в предпоставките по чл.35 ал.2 от ЗЗК като без да обоснове изводите за липса на идентичност в дейността на дружеството е посочил, че не сподели изводите на КЗК относно отношения на конкурентност между двете предприятия. Изцяло неясно и необосновано е изложението в съдебното решение, както и при липса на конкретно приети факти. В разказвателна форма, без да се позове на доказателства / на стр.104 от приложеното дело е посочено събрани са доказателства по преписката/, съдът е приел, че двете дружества не извършват дейност на един и същи пазар. Липсва преценка кои точно доказателства цени, защо не се възприемат фактите, изложени в решението на КЗК и двете дружества предоставят фулфилмънт услуги Шипио ООД и Инаут трейд ЕООД, върху което Еушипмънтс.ком АД осъществява едноличен и самостоятелен контрол.

Разпоредбата на чл.35 ал.2 от Закона за защита на конкуренцията въвежда специална забрана за използването на фирма, марка или географско означение, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до заблуждение и/или да увреди интересите на конкурентите. Т.е. става въпрос за имитиране на отделни елементи, използвани от конкурент за специфично означаване на предлаганите от него стоки и услуги. Без значение дали е защитена или не марката. Следва да се установи в това производство едно фактическо състояние дали някоя от страните използва фирма, търговска марка или отличителен знак, идентични или близки до тези на други лица по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите или потребителите. Още повече, че за нарушението по чл.35 ал.2 е необходимо да се създаде дори само потенциална опасност от увреждане интересите на конкурента или потребителите.

Предвид изложеното решението следва да бъде отменено и делото, върнато за ново разглеждане като се изяснят всички въпроси относно посочената от административния орган разпоредба на чл.35 ал.2 от ЗЗК като основание на установяване на нарушение, да се изяснят кои са спорните факти и съдът да приеме със собствени мотиви конкретните фактически установявания, които да бъдат основание за съответните правни изводи. Да се посочи по категоричен начин на какъв пазар имат дейност двете конкурентни дружества, кои са, ако ги има, допуснатите нарушения на конкурентното право, свързани само с приетото в административния акт установяване на извършено нарушение чл.35 ал.2 от ЗЗК, в какво се изразява, коя от хипотезите е налице, въз основа на кои събрани по делото доказателства. Съдът е първа съдебна инстанция по същество и за него е задължително да направи необходимите фактически установявания, които съгласно чл.220 от АПК са забранени от Административно-процесуалния кодекс за касационната инстанция.

Всички разноски следва да бъдат преценявани при последващото разглеждане на спора.

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 пр.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, Върховният административен съд, четвърто отделение