Решение № 9179 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 485/2018 г.

Решение № 9179 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 485/2018 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н. Зашев, [населено място], [адрес] Община [община], срещу Решение № 180 от 06.11.2017 г. на Административен съд, гр. К., постановено по административно дело № 276/2017 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на г-н Зашев срещу Заповед № 17-0348-000457 от 21.07.2017 г. на началника на Районно управление, гр. Д., в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. К., с която на основание чл. 171, т. 2 а от Закона за движението по пътищата му е приложена принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" за срок от една година.

І. С. на страните:

1. Касационният жалбоподател – Н. Зашев, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът не е обсъдил доводите на касатора за незаконосъобразност на оспорената заповед, в т. ч. и релевираните нарушения на административнопроизводствените правила. Неправилно съдът определя разпореденото като "наказание", а не като "мярка". Не е отчел, че органът няма мотиви за издаване на оспорената заповед, както и не е обсъдил резултата от извършеното медицинско изследване. Не е отчел, че в акта органът не е посочил коя от хипотезите на чл. 171, т. 2 а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) има предвид, а това нарушава правото му на защита, което видно от мотивите на съда, който се е позовал на хипотеза, която е неприложима, е затруднило и съда. Съдът не е отчел и липсата на мотиви досежно определения максимален срок на мярката.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени заповедта в частта, с която е определен срок на принудителната мярка в размер над шест месеца. Касаторът се представлява от адв. А. Р., Адвокатска колегия, гр. К..

1. Ответникът по касационната жалба - началникът на Районно управление – Д. в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. К., не взема становище.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно и следва да бъде оставено в сила.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. На 21.07.2017 г., около 05, 05 часа г-н Зашев е управлявал собственият си лек автомобил, марка "Фиат", модел "Пунто", регистрационен [рег. номер на МПС] по първокласен път Е-79 по посока на гр. Б., като при контролна проверка контролните органи установили с техническо средство – "Алкотест 7510 С", № 0176, концентрация на алкохол в кръвта 1, 58 на хиляда. За установеното е съставен акт за установяване на административно нарушение №Д188160. На г-н Зашев е издаден талон за медицинско изследване с посочен час – до 6, 00 часа във Филиала на спешна медицинска помощ, гр. Д..

1. На 21.07.2017 г., със Заповед № 17-0348-000457, началникът на Районно управление, гр. Д., на основание чл. 171, т. 2 а ЗДвП, прилага на г-н Зашев принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" за срок от една година.

1. В хода на съдебното производство органът представя Заповед № 277 з-1046 от 30.06.2017 г. на директора на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. К., с която оправомощава длъжностни лица да прилагат мерките по чл. 171 ЗДвП, в т. ч. и тази по т. 2 а, като под т. 1. 4. са началниците на районните управление.

1. В хода на съдебното производство г-н Зашев представя експертно решение № 0665 от 24.03.2014 г. за установена 75% трайно намалена работоспособност.

ІV. По съществото на спора:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

Съдът приема за установено по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта 1, 58 на хиляда, установена с техническо средство. При непредставяне в хода на съдебното производство на доказателства, които да оборват установеното в акта, съдът приема доводите на г-н Зашев за това, че е дал кръв за изследване за недоказани и поради това непроменящи фактите по делото. По отношение на представените доказателства за трайно намалена работоспособност съдът приема, че същата е неотносима към законосъобразността на принудителната мярка, която е обвързана от установената концентрация на алкохол в кръвта.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата.

Изводът на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е обсъдил доводите му за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Видно от жалбата, с която е сезирал първоинстанционният съд, доводите на касатора са абсолютно идентични с тези, които релевира и пред настоящата инстанция. В тях няма доводи за допуснати от органа нарушения на административнопроизводствените правила. Що се отнася до довода на касатора досежно мотивите на оспорения акт съдът ги е обсъдил изчерпателно като е посочил, че актът се основава на издадения акт за установяване на административно нарушение и на резултата от извършения тест с техническо средство – приложен по делото. С оглед на това доводите на касатора за необсъждане на доводите му и поради това за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователен.

Вярно е, че в мотивите на обжалваното съдебно решение съдът е посочил, че приложената с оспорената заповед мярка е "наказание", но видно от мотивите на решението е, че това е очевидна фактическа грешка допусната от съда, тъй като многократно в мотивите съдът сочи, че става въпрос за принудителна административна мярка като при това подробно излага целта и характера на принудителната мярка. Вярно е също, че съдът в мотивите си е посочил, че принудителната мярка се прилага заради управление на моторно превозно средство "след употреба на наркотични вещества", което очевидно не съответства на доказателствата по делото, но в мотивите на съдебното решения ясно и недвусмислено многократно е посочено, че става въпрос за управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол като само няколко реда след посочения цитат съдът конкретно описва и установените стойности на концентрация на алкохол в кръвта. С оглед на това допуснатите от съда неточности – резултат на очевидна фактическа грешка, по никакъв начин не водят до извод за неясни или противоречиви мотиви. Напротив. Съдът подробно е изложил установените факти, доводите на страните, направил е въз основа на доказателствата по делото верни фактически изводи и е мотивирал приложимостта на релевантната правна норма.

Не съответстват на доказателствата по делото доводите на касатора за противоречие на съдебното решение с материалния закон поради неотчетени от съда липса на мотиви на оспорения акт. Видно от съдържанието на оспорения акт той, първо, възпроизвежда установеното с акта за установяване на административно нарушение, и второ, изрично се позовава на този акт. С оглед на това оспорената заповед съдържа ясни и необорени от касатора фактически основания. Що се отнася до правните основания на заповедта то вярно е, че в диспозитива на заповедта органът не е посочил точно коя от хипотезите на чл. 171, т. 2 а ЗДвП приема, че е налице, но точно преди диспозитива на заповедта изрично е посочено, че: "водачът управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, установено по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП". По този начин, освен изрично описаното във фактическата обстановка, органът е индивидуализирал хипотезата, която счита, че в случая е налице. Това прави довода на касатора неоснователен.

Неоснователен е и доводът му за неотчетеното от съда медицинско изследване. Видно от доказателствата по делото на касатора, след като контролните органи са установи концентрация на алкохол в кръвта 1, 58 на хиляда, е бил издаден и талон за медицинско изследване. Ако касаторът е направил изследване, което вероятно е факт, тъй като в представената от органа докладна записка на актосъставителя изрично е посочено, че водачът е придружен до здравното заведение, то негово – на касатора, е било задължението да представи в съда резултата от това изследване. Съдът няма как да отчита факт, който не е доказан, а само се твърди, при това дори не се твърди от касатора какъв е резултатът от това изследване. Касаторът е имал възможността да ангажира релевантното доказателство, ако е считал, че резултатът от кръвната проба оборва резултата, установен с техническо средство – в цялото съдебно производство касаторът е бил надлежно представляван от адвокат и самият негов пълномощник в съдебното заседание, в което съдът е приключил съдебното дирене, е заявил, че няма да сочи други доказателства.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил фактите по делото, направил е въз основа на тях обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон и не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Решението му е правилно, поради което и като валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд