Решение № 9246 от 6.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2008/2018 г.

Решение № 9246 от 6.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2008/2018 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РО "Национален строителен контрол"- Х. при РДНСК ЮЦР против решение № 671-А/30.10.2017 г., както и против определение от 04.01.2018 г., допълващо решението в частта за разноските, постановени по адм. дело № 415/2017 г. по описа на Административен съд Х. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска отмяната им. Писмени възражения по касационната и частна жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: След връщане на делото за ново разглеждане, първоинстанционният съд се е произнесъл по жалбата на Е. А. С. против заповед № ДК-09-Х-2/01.12.2015 г. на началника на РО "Национален строителен контрол" - Х. при РДНСК ЮЦР, с която, на осн. чл. 224, ал. 5 и ал. 6 ЗУТ, е спряно изпълнението на строеж: "Изкопни работи, чакълирана площадка (20х10), бетонова площадка (6х6 м), павилион (2,4 х5,5 м) и тръбен кладенец- сондаж, попадащ в централната зона на археологически обект "Праисторически и протоисторически ямен комплекс и останките от път "В. Д.", намиращ се в ПИ № 033014, местност "С. А.", землище на с. К. Андреево, общ. С. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. При анализа на събраните в хода на административното и съдебното производство гласни и писмени доказателства, първоинстанционният съд мотивирано е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалният закон, поради което е отменил същата. За да обоснове този извод, административният съд е посочил, че нито един от намиращите се в ПИ № 033014 обекти не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. Съобразявайки се със заключението по СТЕ и техническите характеристики на обектите, съдът правилно е приел, че тръбен кладенец- сондаж в имота изобщо не съществува, а павилионът е преместваем обект по смисъла на чл. 56 ЗУТ. При постановяване на обжалваното решение първоинстанцинният съд е следвало да съобрази, че по отношение на останалите обекти, посочени в процесната заповед, а именно изкопни работи, чакълирана площадка (20х10), бетонова площадка (6х6 м) е налице влязла в сила заповед за премахването им (решение № 10955/18.09.2016 г. по адм. дело № 13885/2016 г. по писа на ВАС). Въпросът за вида и незаконността на тази част от строежа, както и за премахването му, е разрешен със сила на пресъдено нещо и не подлежи на преразглеждане. При това положение заповедта за спиране на изпълнението на строителството в тази част се явява безпредметна и правилно е отменена, макар и по други съображения. С оглед посоченото, верен е крайният извод, че заповед № ДК-09-Х-2/01.12.2015 г. се явява издадена в противоречие с материалния закон, поради което правилно е отменена. Съдът е постановил правилен акт и в частта за разноските. С допълващото определение съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК се е произнесъл по разноските за водене на делото пред касационната инстанция. Противно на твърдяното в частната жалба, същите са поискани своевременно, доказани са по своя размер и са съобразени с правилата, визирани в наредба № 1/09.07.2004 г. за адвокатските възнаграждения (л. 13-15 от адм. дело № 11250/2016 г. по описа на ВАС ). С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на ответника следва да се присъдят направените за тази инстанция разноски за един адвокат в размер на 500 лв. Разноските са доказани по своя размер от приобщения като доказателство договор за правна защита и съдействие от 16.05.2018 г. (л. 29) Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението и определението като правилни и законосъобразни следва да бъдат оставени в сила, а касационната и частната жалба - без уважение. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав