Решение № 62 от 17.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 643/2009 г.

Решение № 62 от 17.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 643/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимата Р. Г. М. против решение № 141/29.09.2009 г. по въззивно нохд № 180/2009 г. на Варненския апелативен съд. Поддържат се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилното приложение на закона с осъждането й по предявеното обвинение. Прави се искане за отмяна и оправдаване. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на доводите и прави искане решението да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347 НПК и намира: Варненският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 180/2009 г. потвърдил присъда № 27/14.04.2009 г. по нохд № 22/2009 г. на Търговищкия окръжен съд, с която признал подсъдимата М. за виновна в това, че през м. юли 2004 г. в гр. Т. е извършила престъпление по чл. 257, ал. 1 вр. чл. 256, ал. 1 НК /ред., ДВ, бр. 62/1997 г./ и при предпоставките по чл. 54 НК я осъдил на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила, и глоба в размер на 5 000 лева. Произнесъл се по въпроса за размера на дължимите разноски. Въззивното производство е образувано по жалбата на подсъдимата, съдържаща искане за оправдаване поради недоказаност на обвинението. Позовала се е на допуснати съществени нарушения при събиране и проверка на доказателствения материал. Въззивният съд приел представените писмени доказателства и допуснал събирането на конкретно определени, както и на допълнителна експертиза за изготвяне на заключения за останали неизяснени от първоинстанционния съд обстоятелства. По предвидения процесуален ред и в присъствието на страните е провел съдебно следствие. В мотивите си е обсъдил всички събрани по делото писмени, гласни доказателства и заключенията, съдържащи отговор на въпроси за относими обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност. Възприел е изцяло приетата за установена фактическа обстановка, за което е изложил подробни съображения. Обосновал е решението си, че са налице обективните и субективните признаци на престъплението, за което подсъдимата е призната за виновна и осъдена. Отговорил е на доводите и възраженията за невиновност по начин и със съдържание, предвидени в чл. 339, ал. 2 НПК. Не е вярно твърдението в жалбата, че въззивният съд е приел фактически обстоятелства, които не се съдържат в обвинителния акт, отнасящи се до нейни финансови задължения към "Белмекен" ЕАД Пазарджик. Видно от съдържанието на обвинителния акт /стр. 2/ подробно са описани фактите относно задължението й както по отношение на дължимия размер, така и за наличието на изпълнителен лист от 31.01.2001 г. по гр. дело № 182/2001 г. на Пазарджишкия районен съд. Установено е и плащане по него на взискателя, както и прекъсване на търговските отношения по този повод на нейната с фирмата на св. В. Г. - т. е. няма нарушение на процесуалните правила в посочения смисъл, което да е довело до нарушаване на правото й като подсъдима да знае в какво е обвинена. Обстоятелството, че тези факти са обсъждани наред с останалите доказателства свързани с обстоятелствата по делото, макар и да не са приети като оневиняващия и подкрепящи възражението й за невиновност, указва на изпълнено от инстанцията по същество процесуално задължение по чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК. Оспорва се и достоверността на показанията на свидетеля Г предвид неговата заинтересованост като взискател за сумата по изпълнителния лист, както и поради извършено от него неправомерно (според подсъдимата) разпореждане с преведената от нея сума по сметка за ДДС по друга сметка. Това възражение е поддържано и пред двете инстанции по същество и правилно не е възприето като основателно. Показанията на този свидетел не са единственото доказателствено средство, което е основанието за извод, че подсъдимата има финансови задължения към фирмата на свидетеля, както и че фактурата, предмет на обсъждане, е счетоводния документ с невярно съдържание, който е използвала за постигане на своята цел във връзка с извършване на данъчното престъпление. Както беше посочено по-горе по повод възраженията за невиновност и с цел изпълнение на процесуалните задължения по чл. 314 НПК въззивният съд е допуснал и приел доказателства, които наред със събраните от първоинстанционния съд е обсъдил, анализирал и оценил с оглед действителния им смисъл за относимите към предмета на доказване обстоятелства. Изложил е съображения, които и настоящият състав изцяло споделя, че показанията на св. Г са достоверни и последователни, че се подкрепят от писмените доказателствени средства, както и от представените и приети от инстанциите по същество основна и допълнителни съдебно-счетоводни експертизи, съдържащи заключения, подкрепени от обясненията на вещото лице, за извършените сделки и оформянето им, за счетоводните операции, за използваните печати и касови апарати от "Белмекен" ЕАД Пазарджик за период, предхождащ издаването през м. юли 2004 г. инкриминирана фактура и до приключване на 2004 г. Не само защото не са оспорени заключенията, но и защото са изготвени от компетентен специалист въз основа на събрания по делото доказателствен материал и конкретно установяващия относими обстоятелства в дружеството, за което подсъдимата поддържа, че е издала фактурата, съдът го е възприел като достатъчно пълно и ясно, обосновано и не пораждащо съмнение за неговата правилност. В този смисъл е изложил своите съображения в подкрепа на решението си да го възприеме и да заяви съгласието си с него. Не са пренебрегнати и показанията на св. К. Н., но предвид останалия доказателствен материал те не могат да бъдат оценени като оневиняващи подсъдимата, а като изолирани и подкрепящи възприетата, но опровергана позиция на защита. Законът е правилно приложен и в съответствие с разпоредбата на чл. 2, ал. 2 НК. Установени са обективните и субективните признаци на престъплението и конкретното обективирано поведение на подсъдимата, че е използвала счетоводен документ-фактура, с невярно съдържание, че е изготвила документи за счетоводна отчетност с невярно съдържание въз основа на нея с цел неправомерно да приспадне данъчен кредит и съответно да укрие данъчно задължение и е удостоверила невярното обстоятелство, че по реално несъществуваща покупка е платила отразения във фактурата данък добавена стойност като по този начин е намалила данъчния резултат, респ. размера на дължимото данъчно задължение за инкриминирания период, т. е. укрила е данък добавена стойност в посочения размер, който съответства на определението за особено големи размери по смисъла на чл. 93, т. 14 НК. Предвид изложеното за липса на касационни основания от поддържаните решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение