Решение № 8444 от 8.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3796/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на К. Л. В. против решение 3012 от 04.05.2023 г. и решение 6151 от 19.10.2023 г., постановени по адм. д. 11120/2021 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваните решения, като постановени в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната им и претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител, оспорва касационните жалби. Моли обжалваните решения да бъдат оставени в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице с правен интерес от обжалването и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни като съображенията за това са следните: С решение 3012 от 04.05.2023 г. Административен съд София град отхвърля жалбата на К. Л. В. против заповед РД-02-16-875/14.10.2021 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която е прекратено служебното правоотношение на К. Л. В. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводтвените правила. Констатира, че до прекратяване на служебното му правоотношение К. Л. В. заема длъжността началник на отдел Управление на човешките ресурси в дирекция Административно обслужване и човешки ресурси при Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Позовава се на събраните по делото доказателства и приема, че длъжностите началник отдел Управление на човешките ресурси и началник отдел Административно обслужване в дирекция Административно обслужване и човешки ресурси МРРБ са закрити, като длъжността на жалбоподателя се трансформира в длъжност главен експерт. Позовава се на заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза и приема, че новосъздадената длъжност се различава от заеманата от жалбоподателя по своя характер и обем на задълженията. Прави извод, че длъжността, заемана от К. В. е престанала да съществува, както като нормативно определена позиция, така и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. По тези съображения съдът прави заключение за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие на материалния закон и е обосновано. Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като същата съдържа задължителните реквизити, съобразно изискването на чл. 108, ал. 1 ЗДСл. Правилен е и изводът, че са спазени административнопроизводствените правила за издаване на обжалваната заповед служебното правоотношение на В. е прекратено, след като със заповед РД-02-34-13/12.10.2021 г. на министъра на РРБ т. 4 е утвърден нов щат като са закрити двата отдела - Административно обслужване с щатна численост 19 бр. и отдел Управление на човешките ресурси с щатна численост 8 бр. и е одобрено ново длъжностно разписание на дирекцията, която продължава да осъществява функциите си без двете длъжности началник отдел. Законосъобразен е изводът на съда, че спрямо служителя е осъществена хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. за издаване на оспорената заповед. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че с докладна записка от 08.10.2021 г. от директора на дирекция Административно обслужване и човешки ресурси (АОЧР) е предложена оптимизация на организационната структура на дирекцията като се закриват съществуващите два отдела и се премахват длъжностите началник на отдел, с което е освободен ресурс за необходимия експертен потенциал за повишаване на административния капацитет, като се предлага двете длъжности началник отдел да се трансформират в длъжност главен експерт и главен специалист в дирекция АОЧР. Видно от приложените по делото щатни разписания и поименни щатни разписания в сила преди и след прекратяване на служебното правоотношение на К. В. е, че единствената останала ръководна длъжност е директор на дирекция АОЧР, която не е вакантна, а вакантна е само длъжността старши експерт. Следователно по отношение на служителя са налице основания за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. и заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. За да е налице посоченото основание следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. В случая предпоставките на цитирания текст са осъществени. От събраните по делото доказателства е установено, че след съкращаването на двете длъжности началник на отдел, едната от които е заемана от В., същите не фигурират като наименование в длъжностното разписание на дирекция АОЧР. За да е налице реално съкращаване на длъжността, същата не следва да съществува като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, които изисквания са в кумулативност. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че длъжността началник на отдел Управление на човешките ресурси не съществува като нормативно определена позиция. Налице е и втората предпоставка, а именно, че длъжността началник на отдел Управление на човешките ресурси не фигурира и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени в длъжностната характеристика. Заеманата от касатора длъжност е с ръководно ниво, а новосъздадените длъжности са с експертно ниво и съответно са и с различни функции и задължения. Следва да се посочи, че в длъжностната характеристика на длъжността директор на дирекция, действала преди утвърждаване на новото длъжностно разписание от министъра на РРБ със заповед РД-02-34-14/12.10.2021 г., са фигурирали контролни и организационни функции, които са продължили да фигурират и в новата длъжностна характеристика на длъжността директор на дирекция. Тези контролни и управленски функции, който са били присъщи и за длъжността началник на отдел, преди съкращаването на щата, не са прехвърлени, а са заложени изначално в длъжностната характеристика на длъжността директор на дирекция, която длъжност има и друга нормативно определена позиция в единния класификатор на длъжностите, а и е установено, че в дирекцията няма друга длъжност, която да има управленски и контролни функции. От изложеното следва, че е налице реално съкращаване на длъжността заемана от К. В.. В случая не е налице противоречие на заповедта с целта на закона, тъй като органа по назначаването е упражнил правомощието си да извърши структурни и организационни промени, което не е в противоречие с принципа на съразмерност, предвиден в чл. 6, ал. 1 и ал. 2 АПК. В рамките на предоставената му оперативна самостоятелност органът по назначаването разполага с възможността да извършва структурни промени, водещи до закриване на едни длъжности и разкриване на други длъжности, като тези действия не подлежат на съдебен контрол. Свободна преценка е възможна и по въпроса коя от няколкото длъжности да бъде премахната (като система от функции, задачи и задължения) при реално съкращаване на длъжности, свързано с тяхна трансформация в рамките на общата численост, нормативно установена от съответния Устройствен правилник. Следователно като прави извод, че по отношение на К. В. са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Административен съд София - град постановява съдебен акт в съответствие с материалния закон, а доводите на касатора за противното са неоснователни. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът обсъжда събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно проверява валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е направен извода, че заповедта е издадена в съответствие с изискванията на закона. На тази база е и заключението, че е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателя длъжност, поради което правото на органа да прекрати служебното му правоотношение, е упражнено законосъобразно. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С обжалваното второ решение 6151 от 19.10.2023 г., имащо характер на определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, Административен съд София - град допълва решение 3012 от 04.05.2023 г. по адм. д. 11120/2021 г. по искане на ответника министъра на РРБ в частта на разноските като осъжда К. Л. В. да заплати на МРРБ и сумата от 250 лв., представляваща разноски по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че претенцията за разноски е направена своевременно, като с постановеното по делото решение съдът присъжда само заплатеното адвокатско възнаграждение, но не и разноските, представляващи заплатено възнаграждение за вещо лице по допусната и приета по делото съдебно-икономическа експертиза. Приложен е своевременно и списък на разноските, в който е претендирана и сумата 250 лв.По тези съображения съдът допълва постановеното по делото решение в частта му за разноските. Обжалваното решение, имащо характер на определение, е постановено в съответствие с материалния закон. Отговорността за разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт. Правото на страната за присъждане на разноски обаче не се реализира служебно от съда, а следва да бъде упражнено по процесуален ред със съответно искане, направено до приключване на производството по делото. В случая, както правилно сочи първоинстанционният съд, в съдебно заседание по делото на 06.04.2023г., процесуалният представител на ответната страна министъра на РРБ изрично претендира направените по делото разноски, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК, в който освен адвокатско възнаграждение е включена и сумата по внесения депозит за вещо лице. Претенцията за разноските е направена своевременно, налице са и доказателства, че възнаграждението за вещо лице е внесено от ответната страна. При тези факти изводът на първоинстанционния съд за основателност на искането за допълване на решението в частта на разноските е законосъобразен. Неоснователен е доводът на касаторът за неправилност на съдебното решение, поради посочване от ответната страна в искането си на разпоредба на чл. 176, ал.1 АПК. От представената по делото молба е видно, че в същата е посочено като правно основание чл. 176, ал.1 АПК, но от съдържанието й се установява, че се иска допълване на съдебното решение в частта на разноските, което отговаря на чл. 248 ГПК, като посочената в искането правна квалификация не обвързва съда и същият правилно се произнася по реда на чл. 248 ГПК вр. с чл. 144 АПК. Разпоредбата на чл. 176 АПК касае допълване на решението и е относима само в случаите, в които съдът е пропуснал да се произнесе по част от исканията, отнасящи се до съществото на спора. Съгласно чл. 144 АПК за неуредените в дял трети Производства пред съд въпроси се прилага ГПК. Допълването на решението или определението в частта на разноските се извършва по реда на чл. 248 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 АПК. Ето защо като допълва решението в частта на разноските съдът постановява постановява правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени и на основание чл. 143, ал. 3 АПК следва да се осъди К. Л. В. да заплати на министерството на регионалното развитие и благоустройството сумата 1200 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,