Решение № 7986 от 17.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2947/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София-град, чрез процесуалния представител Е. Вълева, срещу решение 2220 от 21.01.2025 г., постановено по адм. дело 10199/2024 г. на Административен съд София-град, с което е: 1) отменено решение 2153-21-197 от 30.08.2024 г. на директора на ТП на НОИ - София град, както и потвърденото с него разпореждане [номер]/59 от 02.08.2024 г., издадено от длъжностно лице по пенсионно осигуряване; 2) изпратена преписката на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - София град за произнасяне по същество по заявление с вх. 2113-21-3503/31.05.2024 г., подадено от К. Ц. Г., при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба са изложени доводи за липсата на нормативно установените материалноправни предпоставки за придобиване на право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО от К. Ц. Г., както и за неприложимост на чл. 18, ал. 4 от Наредба за пенсиите и осигурителният стаж (НПОС), тъй като изискуемата възраст за пенсиониране през 2024 г. по чл. 69, ал. 2 и ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е 54 години и 2 месеца. Според касатора формалното съответствие на изискванията на чл. 69б, ал. 1 от КСО не е основание за отпускане на пенсия предвид водещия характер на действително заеманата от ответника длъжност и извършваната дейност, непопадаща в обхвата на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП отм.) и на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП). Счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което моли за отмяната му. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът К. Ц. Г., чрез пълномощника адв. Л. Божинова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли за оставяне в сила на първоинстанционния съдебен акт и присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд София-град е решение 2153-21-197 от 30.08.2024 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е отхвърлена жалбата на К. Ц. Г. срещу разпореждане [номер]/59 от 02.08.2024 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване. С посоченото разпореждане на основание чл. 69, ал. 2 и чл. 69б, ал. 1 от КСО, на Г. е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. От фактическа страна съдът е установил, че със заявление вх. 2113-21-3503/31.05.2024 г. К. Ц. Г. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като към заявлението е приложила изискуемите удостоверителни документи, съгласно чл. 2 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Към датата на подаване на заявлението жалбоподателката е навършила [възраст] и е зачетен осигурителен стаж от длъжностното лице по "пенсионно осигуряване" въз основа на представените документи, както следва: 16 години, 06 месеца и 20 дни от първа категория труд, 13 години 03 месеца и 16 дни от трета категория труд. Сборът от осигурителен стаж (превърнат по реда на чл. 104 от КСО) и възраст е 94 години 07 месеца и 15 дни. С разпореждане [номер]/59 от 02.08.2024 г., на основание чл. 69, ал. 2 и чл. 69б, ал. 1 от КСО и чл. 18, ал. 4 от НПОС е постановен отказ за отпускане на исканата пенсия, тъй като заявителката не е достигнала възрастта за пенсиониране през 2024 г. 54 години и 2 месеца. Разпореждането е обжалвано от К. Ц. Г. по административен ред с жалба от 15.08.2024 г. С оспореното пред първоинстанционния съд решение директорът на ТП на НОИ София-град е отхвърлил жалбата по съображения, че след като жалбоподателката няма изискуемия стаж като държавен служител по ЗМВР и ЗДАНС и не е навършила изискуемата възраст за 2024 г. - 54 г. и 2 месеца, разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС е неприложима и тя не придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Формалното съответствие на изискванията на чл. 69б, ал. 1 от КСО не е основание за отпускане на пенсия, поради това, че водещ е характера на действително заеманата от Г. длъжност и извършваната дейност, която не попада в обхвата на ПТКП (отм.) и НКТП. Първоинстанционният съд е приел, че решението е издадено от материално и териториално компетентен орган, спазени са законовите изисквания на чл. 59, ал. 2 от АПК за форма на акта, като същият съдържа фактически и правни основания, изложени са подробни мотиви, не са допуснати и нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение съответствието на оспорения акт с материалния закон, съдът е приел, че в случая е безспорно, че К. Ц. Г. като държавен служител по ЗМВР и ЗДАНС попада в персоналния обхват на чл. 69, ал. 2 от КСО, но не е достигнала изискуемата възраст по ал. 9 от същата норма. Спорен по делото е бил въпросът дали е приложима разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 от КСО за да придобие Г. право на пенсия. Първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателката отговаря на законовото изискване за възраст по чл. 69б, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КСО, което съгласно съдържанието на посочените разпоредби за 2024 г. за жените следва да е 50 години и 8 месеца. Изпълнява и изискванията за осигурителен стаж - 40 години, 10 месеца и 19 дни, от които 16 години, 06 месеца и 20 дни от първа категория като държавен служител по ЗМВР и ЗДАНС, при изискващи се 10 години и има общ сбор от осигурителен стаж и възраст от 94 години, 07 месеца и 15 дни. Съдът е изложил мотиви, че нормите на чл. 69 и чл. 69б от КСО са с равнозначно приложение с оглед на правните последици. Приложимата според Г. по отношения на нейната хипотеза правна разпоредба е тази по чл. 69б ал. 1, т. 1 от КСО. Развити са съображения, че разпоредбата, която е обосновала обжалвания в настоящото съдебно производство отказ е тази на чл. 18, ал. 4 от НПОС и сочи, че: "Лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО, поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО. ". Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС не е пречка за приложението на чл. 69б, ал. 1, т. 1 от КСО при наличие на навършена възраст и осигурителен стаж. Изложено е, че норми от подзаконов нормативен акт като чл. 18, ал. 4 и чл. 17, ал. 2 от НПОС не могат да преустановят действието на норми от по висок ранг, каквито са чл. 69 и чл. 69б от КСО. Въз основа на всичко изложено, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателката към деня на подаване на заявлението си е отговаряла на всички кумулативно предвидени законови предпоставки по чл. 69б, ал. 1 от КСО за отпускането на лична пенсия за ОСВ при условията на посочената разпоредба, с оглед на което така постановения отказ на пенсионния орган се явява издаден при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради което оспореното решение на директора на ТП на НОИ София-град е отменено ведно с разпореждането за отказ за отпускане на пенсия. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Първоинстанционният съд не е анализирал всички доводи на административния орган, изложени в оспореното решение. Тълкуването на разпоредбите на чл. 69, ал. 2 и 69б от КСО във връзка с чл. 18, ал. 2 от НПОС е направено без да се проследят редакциите на закона и преследваната с тях цел. Съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО (изм. ДВ. бр. 62 от 9 август 2016 г.) държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители по чл. 15, ал. 3, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. С чл. 69, ал. 9 (ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) е предвидено, че от 31 декември 2016 г. възрастта за лицата по ал. 1 - 7 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по ал. 1, 2, 3 и 6 и до 45-годишна възраст за лицата по ал. 4 и 7. Изискуемата възраст за придобиване право на пенсия и за двата пола през 2024 г. е 54 години и 2 месеца. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС предвижда, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО. Лицата, които са изпълнявали длъжности по чл. 69 от КСО назначени по реда на специалните закони, имат право да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 или 2 от КСО, на само когато не им достига изискуемият осигурителен стаж 27 години, от които две трети действително изслужени като държавни служители по тези закони и при условие, че са достигнали възрастта по чл. 69 от КСО. Към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия 31.05.2024 г., К. Г. е навършила [възраст]. Правилни са изводите на административния орган, че заявителката попада в обхвата на чл. 69, ал. 2 от КСО, а не в хипотезата на чл. 69б, ал. 1 от същия кодекс, отнасящ се за лицата, полагали труд от първа категория, която съгласно чл. 104, ал. 1 от АПК, се определя с акт на Министерския съвет - ПКТП (отм. 31.12.1999 г.) и НКТП, приета с ПМС 235 от 20.10.1998 г. (Обн. ДВ, бр.123 от 23 октомври 1998 г). В чл. 1 от НКТП е регламентирано стажът на кои лица и при какви условия на труд следва да се зачете от първа категория. Това са лицата, които работят под земята, минни спасители, работещи във въздуха, в атомни електроцентрали, работници в металургията, екипажи на кораби, , специализирани за превоз на химически вещества, нефтопродукти и въглища, работещи в машинното отделение на плавателни съдове от морския флот. Сред тях не попадат държавните служители по ЗМВР и ЗДАНС. Основателно е възражението на касатора, че формалното съответствие на изискванията по чл. 69б, ал. 1 от КСО не е основание за отпускане на пенсия, поради това, че водещ е характерът на действително заеманата от К. Г. длъжност и извършваната от нея дейност, която не попада в обхвата на ПКТП (отм.) и НКТП. След като заявителят не разполага с изискуемата възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО за 2024 г. 54 години и 2 месеца, не може да се приложи разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС, съответно няма право да й бъде отпусната пенсия. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че при наличие на установеното противоречие на чл. 18, ал. 4 от НПОС с чл. 69б ал. 1, т. 1 от КСО, на основание чл. 5, ал 1 от АПК следва да се приложат нормите на КСО като нормативен акт от по-висока степен от наредбата в кореспонденция с предписанието по чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове. Нормата на чл. 69 от КСО въвежда изключение за определена категория осигурени лица относно правото им на пенсия за осигурителен стаж и възраст спрямо общото правило на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, като разликата в пенсионните възрасти по чл. 69 и чл. 69б, ал. 1 от КСО за 2024 г. е 3 години и 6 месеца. Действащият текст на чл. 18, ал. 4 от НПОС е съобразен изцяло с измененията на чл. 69 и чл. 69б от КСО. В чл. 69, ал. 2 от КСО изискуемата минимална възраст за придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст е една и съща независимо от пола на заявителя. По този начин законодателят е отчел характера на извършваната от осигурените лица дейност и е постигнато равноправие между мъжете и жените. В посочената разпоредба се прави разграничение между изискване за общ осигурителен стаж и действително изслужен осигурителен стаж като държавни служители по посочените специални закони. Правоимащите лица по чл. 69б, ал. 1 от КСО са тези, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, при следните условия: 1. навършили са възраст до 31.12.2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; т. 2 от 31.12.2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст, като в този смисъл условията за придобиване право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО от 01.01.2024 г. са за навършени 50 години и 8 месеца за жените и 54 години и 2 месеца за мъжете. Изложеното води до заключението, че изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б от КСО са различни, като законодателят задължително изисква реалното и действително полагане на осигурителния стаж при условията на първа категория труд. Същото следва да е и тълкуването на чл. 17, ал. 2 от НПОС, според която осигурителният стаж по чл. 69 КСО се зачита за първа категория труд. Тази изрична разпоредба, доуреждаща категорията на осигурителния стаж на служителите, които по силата на изрична законова норма, се пенсионират по специален ред, отразява отчетливо разликата с лицата, които полагат първа категория труд, тъй като упражняват определени длъжности и професии, посочени в ПКТП (отм.) и НКТП с оглед тежестта на извършваната от тях дейност и условията, при които се изпълнява. С оглед всичко изложено се установява, че разпоредбите на чл. 69, ал. 2 и чл. 69б, ал. 1 от КСО съдържат различни материални предпоставки, обуславящи правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст в първия случай, правоимащи са лицата, които са държавни служители, назначени по конкретно предвидени в нормата закони, а във втория случай правоимащи са лицата, които са работили професиите, изчерпателно посочени в ПКТП (отм.) и чл. 1 от НКТП. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от КСО е обвързана с изискванията за пенсиониране по чл. 69 от КСО като предоставя на лицата от специалните ведомства държавни служители, възможността да се ползват от условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО, но само когато са налице обстоятелства, поради които трудовият стаж на тези длъжности не е достатъчен за придобиване на право на пенсия по чл. 69, ал. 1 от КСО. При сравнение на последователните редакции на чл. 69 и чл. 69б от КСО е видно, че чл. 18, ал. 4 от НПОС не противоречи на КСО като нормативен акт от по-висока степен. Длъжностните лица в ТП на НОИ не действат в условията на оперативна самостоятелност, а са обвързани от правомощията, които са им предоставени от закона и следва да се прилагат стриктно. При изпълнение на компетентностите си, длъжностните лица изразходват средства от публичните фондове на ДОО, набирани при спазване на принципа на солидарност на социалния модел в България, поради което и длъжностните лица по пенсионното осигуряване действат при условията на обвързана компетентност. С оглед изложеното, настоящият състав счита, че при постановяване на решението, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, неправилното решение следва да се отмени. Доколкото делото е изяснено от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по същество на спора, с което подадената първоначална жалба от К. Ц. Г. против решение 2153-21-197/30.08.2024 г. на директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане [номер]/59 от 02.08.2024 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София-град, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на спора, в тежест на ответника следва да се възложат претендираните от касатора разноски за заплатена държавна такса в касационното производство и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в минимален размер (100 лева) по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,