Решение № 7550 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4442/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Челопеч, подадена чрез адвокат О. Игнатова против Решение № 36/09.01.2026 г., постановено по административно дело № 349/2025 г. по описа на Административен съд – София област, с което по жалба на „Епозид БГ Варна“ ЕООД е отменена негова Заповед № З-96/12.03.2025 г. В касационната жалба се съдържат доводи за недопустимост, алтернативно за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговото обезсилване или отмяна. Касационната жалба се поддържа от адвокат Игнатова, която моли да бъде уважена, ведно със съответните последици. Ответната страна „Епозид БГ Варна“ ЕООД не взема становище по спора. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, като счита съдебното решение за постановено в нарушение на материалния закон. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съдебното решение е правилно по резултат със следните коригиращи и допълващи мотиви. Предмет на съдебен контрол е Заповед № З-96/12.03.2025 г., с която Кметът на Община Челопеч е наредил на собственика „Епозид БГ Варна“ ЕООД на поземлен имот с идентификатор 80323.502.1 по КККР с площ 26890 кв.м., находящ се в [населено място], [улица] на сградите в него, в периода от 17.03.2025 г. до 19.05.2025 г. в часовия диапазон от 8,00 часа до 16,30 часа да осигури свободен достъп на конкретно посочени служители на Община Челопеч заедно или поотделно, които да проведат на място проверка на законността на извършващите се строителни и монтажни работи. Като правно основание за издаване на заповедта са посочени разпоредбите на чл. 194, ал. 1 ЗУТ, във връзка с чл. 223, ал. 5, т. 1 ЗУТ. Изложени са и фактически основания, които съответстват на посочените правни, поради което изводът на съда в обратния смисъл е неправилен. Установено е, че по повод уведомяване от дружеството до общината за започнали от негова страна ремонтни дейности по чл. 151 ЗУТ на две от сградите в имота, са правени опити от служители при Община Челопеч да извършат проверка на извършваните строително-монтажни дейности и да упражнят законовите си правомощия, които опити са били неуспешни поради отказ на собственика да осигури достъп до имота и сградите в него. Съгласно чл. 223, ал. 2 ЗУТ за строежите от четвърта, пета и шеста категория служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община имат правомощието да констатират незаконни строежи и строежи с нарушения, констатират нарушения при ползването на строежи или на части от тях, установяват други нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му, като съгласно чл. 223, ал. 5, т. 1 ЗУТ при изпълнение на функциите им тези служители имат право на свободен достъп до строежите, както и до сградите и съоръженията по време на тяхното ползване по реда на чл. 194, ал. 1 и 3 ЗУТ. Обстоятелството дали се касае за текущ ремонт или за основен ремонт и реконструкция на сградите е без значение за упражняване на посочените правомощия, тъй като тази преценка е предоставена на контролните органи, а не на собственика на строежите. Предвид изложеното, неправилно съдът е приел, че в заповедта не се съдържат фактически обстоятелства за приложение на разпоредбата на чл. 194, ал. 1 ЗУТ, както и, че свободният достъп на служителите може да бъде осигурен само за такива строежи, за които предварително е разрешено или предписано извършването на конкретните дейности. В случая достъпът е нареден за да се извършат разрешени от закона контролни дейности, поради което не е било необходимо друго предварително разрешение или предписание. Заповедта е издадена при правилно и обосновано правно и фактическо основание, но е материално незаконосъобразна, тъй като с нея е наредено на собственика да осигурява свободен достъп на служителите за значителен период от време – повече от два месеца, всеки ден от седмицата, а не само в работните дни и в часови диапазон от 8,00 до 16,30 часа, без да става ясно какво налага това. Със заповедта по чл. 194, ал. 1 ЗУТ съществено се ограничават правата на собственика на имота, поради което органът е следвало да посочи мотивирано защо времевият период за свободен достъп до имота е така определен, което не е сторено и обуславя незаконосъобразност на заповедта на това основание. Неоснователен е доводът в касационната жалба за недопустимост на съдебното решение, тъй като периодът, за който е нареден достъпът бил изтекъл и за дружество е отпаднал правния интерес от оспорването. Правният интерес за адресата на заповедта произтича от възможността след отмяната й да претендира обезщетение за вреди, в случай, че са настъпили такива за него от незаконосъобразния административен акт. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение