Решение № 14112 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6157/2020 г.

Решение № 14112 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6157/2020 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Тодоров срещу решение № 105 от 19.02.2020 г., постановено по адм. дело № 1102/2019 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 1945/16.08.2018 г. на заместник-кмета на община Пазарджик, с която е наредено премахване на незаконен строеж: "постройка - кухня" в ПИ с идентификатор 55155.502.1077 по КК на гр. Пазарджик, включен в УПИ IV- за жилищно строителство и магазини в кв. 301 по плана на гр. Пазарджик. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, в противоречие със събраните доказателства и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на заместник-кмета на община Пазарджик да бъде отменена, като му се присъдят и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът - заместник-кметът на община Пазарджик в постъпил писмен отговор и в молба по делото оспорва касационната жалба, като излага съображения за нейната неоснователност. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд – Пазарджик е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в съответствие с изискванията за форма. Заповедта е писмена и в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Фактически обстоятелства за постановяване на административния акт се съдържат и в съставения по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, в който е описан строежа и нарушените при изграждането му разпоредби. Заключението на първоинстанционния съд за спазване на процедурата по издаване на административния акт, също се споделя от настоящия състав. Заповедта е постановена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт № 163/30.07.2018 г, с който е установен строеж, извършен без необходимите строителни книжа. Актът е съобщен на жалбоподателя, а постъпилото възражение е взето предвид и обсъдено от органа при постановяване на оспорената заповед. Аргументирани, в съответствие със закона и обосновани от доказателствата са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед, издадена от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж - едноетажна масивна постройка, представляваща кухня, разположена на южната имотна граница на гърба на жилищна сграда, разположена в съседния поземлен имот с идентификатор 55155.502.1078. Строежът е с размери 1, 8 м/3. 50 м. и височина 2. 10 м. и е захранен с ток и вода. Същият е от шеста категория, изграден е през 2016 г. без разрешение за строеж. В този смисъл правилно е преценено, че установеното в констативния акт относно времето на извършване на строежа не се опровергава от показанията на свид. Миткова и Веселинов. При тези факти първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Нареденият за премахване обект, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Същият е от шеста категория и представлява постройка на допълващото застрояване, за чието изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж (чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ). В случая такова не е издадено, поради което по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен. Като изграден през 2016 г. строежът не попада във времевия обхват на разпоредбите на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1, от ПЗР на ЗИДЗУТ и не може да се определи като търпим. Ето защо същият подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Дори да се приеме, че строежът е изграден преди 2006 г. в какъвто смисъл са показанията на свид. Миткова и Веселинов, то изводът за законосъобразност на заповедта остава непроменен. Двамата свидетели не установяват, че строежът е изграден преди 31.03.2001 г., поради което разпоредбите на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, регламентиращи условията за търпимост, са неприложими. Възражението на касатора, че не е извършител на строежа и не следва да отговаря за премахването му, е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 5 ЗУТ принудителното премахване на незаконен строеж е за сметка на извършителя и на възложителя на строежа или собственика съгласно на чл. 161, ал. 1 ЗУТ. В този смисъл е и § 3 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Това налага заключението, че като собственик на незаконния строеж жалбоподателят отговаря за неговото премахване, а доводите в обратния смисъл са неоснователни. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК. Правилно е преценено, че жалбоподателят следва да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни правни последици, като ангажира доказателства, че строежът е търпим и не подлежи на премахване. Определянето на строежа като търпим е свързано с очертания от разпоредбите на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ времеви обхват. Ето защо в тежест на жалбоподателя е да установи, че строежът е изграден до 31.03.2001 г., както и че са изпълнени останалите предпоставки за търпимост по смисъла на цитираните текстове. Следователно тежестта на доказване е правилно разпределена, а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи на жалбоподателя и на събраните доказателства. Показанията на свидетелите са анализирани съвкупно с останалите доказателства, като са изложени съображения за причините, поради които констатациите в административния акт относно времето на извършване на строежа не са опровергани от събраните гласни доказателства. Съдебният акт съдържа мотиви по всяко от възраженията на жалбоподателя, поради което доводите в касационната жалба в обратния смисъл са неоснователни. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и се обосновава събраните доказателства, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът в касационното производство е представляван от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационния жалбоподател следва да заплати на община Пазарджик сумата 100. 00 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт в касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,