Решение № 103 от 16.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3209/2017 г.

Решение № 103 от 16.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3209/2017 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Даниела Стоянова Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. С. С., чрез адв. С. З., против решение № 88/19.04.2017 г., постановено от Варненския апелативен съд по в. т. д. № 84/2017 г., в частта, с която е обезсилено решение № 651/08.08.2016 г., постановено от Варненския окръжен по т. д. № 101/2015 г. в частта, с която е уважен искът по чл. 40 ЗЗД, предявен от В. С. С. срещу В. Б. Н..

Въззивното решение в останалата му обжалвана част, с която е отменено първоинстанционното решение в останалата обжалвана част, с която е уважен искът по чл. 40 ЗЗД, предявен от В. С. С. срещу [фирма] [населено място], както и в частта за разноските, вместо което е отхвърлен искът за прогласяване недействителността на договор за замяна от 25.08.2014 г., обективиран в нотариален акт за замяна № **, том IV, рег. № 8472, дело № 322/2014 г. на нотариус Св. Д., рег. № 363, с район на действие В., сключен между В. С. С., чрез пълномощника й В. Б. и [фирма], не е допуснато до касационно обжалване с определение № 169 от 12.03.2018 г., постановено по настоящото дело, и е влязло в сила.

Влязло е в сила и първоинстанционното решение № 651/08.08.2016 г., постановено от Варненския окръжен по т. д. № 101/2015 г. в частта, с която са отхвърлени предявените искове от В. С. С. срещу [фирма] и срещу В. Б. Н., с които е поискано да бъде унищожено пълномощно с рег. № 8310/20.08.2014 г. на Д. С. - помощник нотариус на нотариус Св. Д. с район на действие района на РС - Варна, вписана с рег. № 363 в регистъра на Нотариалната камара, като извършено от лице, което не е могло да разбира и ръководи действията си, на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, както и да бъде прогласен за недействителен договор за замяна от 25.08.2014 г., обективиран в нотариален акт за замяна № **, том IV, рег. № 8472, дело № 322/2014 г. на Св. Д. - нотариус с район на действие района на РС - Варна, вписана с рег. № 363 в регистъра на Нотариалната камара, като сключен без представителна власт, на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и уважаване на предявения иск.

Ответната страна В. Б. Н., в писмен отговор и в пледоария по същество чрез адв. П. изразява становище за неоснователност на същата. Претендира присъждането на разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на касатора.

Ответната страна [фирма], в писмен отговор, чрез адв. Д., изразява становище, че жалбата е неоснователна. Не изпраща представител в открито съдебно заседание.

С определение № 169 от 12.03.2018 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: "Допустимо ли е искът по чл. 40 ЗЗД да бъде предявен и против пълномощника по оспорваната сделка?", поради противоречие със задължителната за съдилищата практика, обективирана в решение № 113/31.05.2012 г. по гр. д. № 1677/2010 г. на ВКС, IV г. о.

Настоящият съдебен състав, в хипотезата на чл. 291, т. 1 от ГПК ( Ред., ДВ, бр. 59/2007 г.) намира за правилни разрешенията на изведения по настоящото дело правен въпрос, дадени с цитираната по-горе съдебна практика, каквато е и трайната практика на съда, обективирана и в други актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В посоченото решение № 113/31.05.2012 г. по гр. д. № 1677/2010 г. на ВКС, IV г. о. съдебният състав е приел, че " едностранните сделки може да страдат от същите пороци, както договорите (двустранните сделки), това е една от причините законодателят в чл. 44 ЗЗД да уреди съответната приложимост на правилата относно договорите и към едностранните сделки. Когато волеизявлението при упълномощаването като едностранна сделка е извършено от дееспособно лице, което не е могло да разбира или ръководи действията си, порокът при учредяването на представителната власт трябва да бъде противопоставен на третото лице, което се е доверило на упълномощаването. Този порок на волеизявлението обаче няма никакво правно значение, ако порочно учредената представителна власт не бъде упражнена. Затова заинтересованият няма никакъв правен интерес да иска унищожението на овластителната сделка. За да избегне ненадлежното си представляване той може просто да оттегли пълномощието, а и един иск срещу мнимо овластения би бил "удар в празно пространство", тъй като решението би било противопоставимо само на упълномощения и никому другиму. Нужда от разрешаване на въпросите за пороците на овластяването възниква само когато порочно учредената представителна власт бъде упражнена. Едва тогава за претендиращия да е мнимо представляван възниква правният интерес да оспори с иск сключения с третото лице договор. Овластителната сделка той вече може да "няма право" да унищожи (напр. защото са изтекли повече от три години след извършването й). Затова правото на унищожение възниква не от извършването на овластителната сделка, а от упражняването на порочно учредената представителна власт - от сключването на договора (чл. 32, ал. 2, изр. 2 ЗЗД). Правото на унищожение на овластителната сделка, няма смисъл да бъде упражнено, освен заедно си ска за оспорване на сключения чрез пълномощника договор, за да бъде противопоставено унищожението на третото лице, което е договаряло с пълномощника. Процесуално легитимиран да предяви иска за оспорване на сключения чрез представител договор е упълномощителят (в неговата правна сфера се претендира да са възникнали последиците от договора), а процесуално легитимиран като ответник по този иск е третото лице, което е договаряло с пълномощника (последиците на договора засягат и неговата правна сфера).

Пълномощникът може да участва като страна по делото, тъй като се оспорва представителна власт, която е упражнил и неговата правна сфера може да бъде накърнена, доколкото ще отговаря било пред третото лице, с което е договарял (чл. 42, ал. 1), било пред упълномощителя, ако той се окаже обвързан против волята му (отговорността на пълномощника може да бъде ангажирана в същия процес чрез обратен иск). Съдът по оспорването на сключения чрез представител договор във всички случаи трябва да се произнесе по наличието на представителна власт в мотивите на решението, но ако приеме, че е предявен и иск за унищожение на овластителната сделка срещу пълномощника, той ще се произнесе в диспозитива на решението.

По иска за оспорване на сключения чрез представител договор съдът задължително се произнася и по унищожението на овластителната сделка. Без значение е дали съдът ще се произнесе по унищожението в мотивите на решението предвид неговата преюдициалност, или в диспозитива на решението, тъй като е предявен отделен иск и съдът е събрал такса за разглеждането му.

Когато овластителната сделка е нищожна или подлежи на унищожение, това може да се отрази по различен начин на сключения договор. На първо място, порокът на овластителната сделка може да не засегне сключения договор. Това са всички случаи, в които порокът на волята, според естеството му, не може да бъде противопоставен на трети добросъвестни лица: при нищожността - привидност (овластяване с уговорка представителната власт да не бъде упражнявана) и липса на съгласие във формата на несериозно изявление (без намерение за обвързване), а при унищожаемостта - измама и крайна нужда. На следващо място, порокът на овластителната сделка винаги засяга сключения договор, когато лицето, с което представителят е сключил договора е недобросъвестно - знаело е за порока на овластяването. Във всички останали случаи сключеният без представителна власт договор е висящо недействителен, докато не бъде потвърден от упълномощителя или от неговите наследници (те могат да потвърдят договора - всеки за своя дял от наследството, ако приживе упълномощителят не е отказал потвърждение). Възможността за потвърждаване на договора съществува не само когато овластителната сделка е подлежала на унищожение, но също и когато тя е абсолютно нищожна или въобще е липсвала (възможността е за потвърждаване на договора - чл. 42, ал. 2 ЗЗД, като, няма пречка да стане чрез потвърждаване на представителната власт или да бъде извършено ново овластяване). При отказ от потвърждение договорът става недействителен по отношение на мнимо представлявания, а не абсолютно нищожен (нищожността е изначална, не съществува последваща нищожност)."

В контекста на гореизложеното следва да се посочи, че хипотезата на чл. 40 ЗЗД предпоставя осъществяването на два правопораждащи факта: договор, сключен във вреда на упълномощителя и споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания. В разпоредбата на чл. 40 ЗЗД не се предполага недобросъвестност на третото лице, поради което упълномощителят, позоваващ се на тази недобросъвестност, следва да я установи, като установи и наличието на увреждане на неговите интереси. Разрешаването на спорното правоотношение не изисква задължителното участие в процеса на пълномощника, който не е страна по атакуваната сделка, а волеизявява от името на упълномощителя в пределите на представителната власт, предоставена с упълномощителната сделка. Ако представителят е действувал добросъвестно, което се предполага (в тежест на страната която твърди недобросъвестността е да докаже както недобросъвестността на представителя, така и знанието на третото лице), договорът произвежда действие за упълномощителя и той следва да поеме последиците от лошия избор на представител. Ако бъде уважен иск с правно основание чл. 40 ЗЗД ще настъпи промяна в правната сфера единствено на упълномощителя и третото лице, страна по сделката, а не и в тази на пълномощника. Ето защо не може да се приеме, че предяваването на иск по чл. 40 ЗЗД от едната страна по сделката срещу другата, без участието и на пълномощника като страна по делото, води до недопустимост на производството по този иск. При наличие на правен интерес /пример: с оглед вътрешните отношения на пълномощника със страните по сделката или евентуалните бъдещи претенции на страните по оспорваната сделка към пълномощника/ е допустимо, но не е задължително, като страна - ответник в процеса по иск по чл. 40 ЗЗД да участва и пълномощникът и ако такъв иск е предявен съдът дължи произнасяне по него.

В настоящия случай е предявен иск по чл. 40 ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за замяна от 25.08.2014 г., обективиран в нотариален акт за замяна № **, том IV, рег. № 8472, дело № 322/2014 г. на нотариус Св. Д., рег. № 363, с район на действие В., сключен между В. С. С., чрез пълномощника й В. Б., и [фирма]. Същият е насочен срещу насрещната страна по сделката и срещу пълномощника, представлявал прехвърлителката, и е предявен като евентуален спрямо предявените искове по чл. 31, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на пълномощно с рег. № 8310/20.08.2014 г. на Д. С. помощник нотариус на нотариус С. Д. като извършено от лице, което не е могло да разбира и ръководи действията си, и по чл. 42, ал. 2 ЗЗД за прогласяване недействителността на договора за замяна от 25.08.2014 г., като сключен без представителна власт, които са отхвърлени като неоснователни с първоинстанционното решение № 651/08.08.2016 г., постановено от Варненския окръжен по т. д. № 101/2015 г., което като необжалвано в тази част е влязло в сила.

За да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по предявения иск по чл. 40 ЗЗД по отношение на ответницата В. Б. въззивният съд е обосновал, че последиците от действията й като пълномощник на ищцата възникват направо за упълномощителя съгласно чл. 36, ал. 2 ЗЗД и доколкото В. Б. не е страна по сделката, тя не може да бъде и страна в процеса - ответник, нито необходим другар на третото лице - прехвърлител по иска на представлявания за недействителност на сделката за замяна. Надлежни страни в процеса са само страните по сделката - двамата прехвърлители и при евентуалното уважаване на иска ще настъпи промяна в правната сфера единствено на упълномощителя и третото лице - съдоговорител, но не и в тази на пълномощника.

По касационните оплаквания:

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

С оглед дадения отговор на повдигнатия правен въпрос съставът на Върховния касационен съд намира, че обжалваното въззивно решение е неправилно и като такова следва да се отмени. В противоречие със съдебната практика, съдът е приел, че надлежни страни в процеса са само страните по сделката, но не и пълномощникът по оспорваната сделка. След отмяна на решението в тази част делото следва да се върне на въззивната инстанция за ново произнасяне по същество на иска от друг състав.

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските, направени в настоящото производство - чл. 294, ал. 2 ГПК.

Съобразно гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение