Решение № 14663 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2962/2011 г.
ВАСVI отделение10.11.2011 г.докладчик т Румяна Папазова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 8 от 14.01.2011 г. по адм. дело № 147 по описа за 2010 г. на Кюстендилския административен съд. Осъжда Районната здравноосигурителна каса, гр. Кюстендил, да заплати на Цена Томова Кацарова като ЕТ "Д-р Цена Кацарова", гр. Дупница, разноски за първоинстанционното производство в размер на 200 лв. и за касационното производство - в размер на 300 лв. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14663 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2962/2011 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационни жалби на Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Кюстендил и на Цена Томова Кацарова като ЕТ "Д-р Цена Кацарова", гр. Дупница, против решение № 8 от 14.01.2011 г. по адм. дело № 147 по описа за 2010 г. на Кюстендилския административен съд, с което е отменена писмена покана изх. № 29-07-618 от 12.08.2009 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса, гр. Кюстендил и на жалбоподателката са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 475 лв., от които 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
В касационната жалба на Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Кюстендил, са изложени доводи за неправилно прилагане на чл. 30, ал. 2 и чл. 90, ал. 1 от ЗЗ (Закон за здравето), на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗ и на чл. 12, ал. 4 от Наредба № 39 от 16.11.2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.
В касационната жалба на Цена Томова Кацарова в качеството й на ЕТ "Д-р Цена Кацарова", гр. Дупница, се твърди необоснованост на съдебното решение в частта, с която присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са намалени от 500 лв. на 300 лв. поради прекомерност.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на съдебното решение с предложение за оставянето му в сила.
Двете касационни жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими.
След като ги разгледа по същество, Върховният административен съд прие следното:
- Касационната жалба на Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Кюстендил, е неоснователна.
Предмет на оспорване в производството пред Кюстендилския административен съд е писмена покана № 29-07-618 от 12.08.2009 г., издадена от Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Кюстендил, с която ЕТ "Д-р Цена Кацарова", гр. Дупница - изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП) - е задължена да възстанови неоснователно получени суми с общ размер 557.50 лв. Определената за възстановяване сума представлява разлика между стойността на отчетените и получените суми за извършени през 2008 г. 93 бр. първични консултативни прегледи и стойността на дължимите от НЗОК суми, ако същите прегледи са били отчетени като диспансерни.
С постановеното решение Кюстендилският административен съд е отменил оспорената писмена покана, след като обосновано е приел, че извършените амбулаторни прегледи правилно са били отчетени като първични консултативни, а не като диспансерни. Законосъобразно съдът се е позовал на заключението на назначеното вещо лице - лекар специалист по вътрешни болести, съгласно което ЗЗОЛ с хронични заболявания не са били диспансеризирани поради неизразено изрично писмено съгласие от тяхна страна. На основание чл. 224 от АПК при решаване на спора Кюстендилският административен съд е следвал точно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени от Върховния административен съд с решение № 5671 от 30.04.2010 г. по адм. дело № 1522/2010 г., с което е било отменено постановеното при първото разглеждане на спора решение № 402 от 14.12.2009 г. по адм. дело № 439/2009 г. и делото е било върнато на първоинстанционния административен съд за ново разглеждане от друг състав.
Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за нарушения при прилагането на чл. 30, ал. 2 и чл. 90, ал. 1 от Закона за здравето, на § 1, т. 2 от ДР на същия закон и чл. 12, ал. 4 от Наредба № 39 от 16.11.2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията. Въпросът във връзка с извършени от изпълнителя на медицинска помощ нарушения на задълженията му по Наредба № 39 за профилактичните прегледи и диспансеризацията е извън предмета на спора. Евентуалното несъответствие между договорената и оказаната по вид и обем медицинска помощ, изразяващо се в невземане на пациентите на диспансерно наблюдение, би могло да се квалифицира като основание за прилагане на санкция, за което по делото няма данни.
Спорът е относно получени без правно основание суми от изпълнителя на медицинска помощ като предпоставка за възстановяването им по реда на чл. 233, ал. 1 и следв. от НРД 2006 г. (Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г.). Обстоятелството, че според твърдението на административния орган изпълнителят на СИМП не е оказал медицинска помощ в гарантирания от бюджета на НЗОК обхват, не може да преквалифицира извършените първични консултативни прегледи в специализирани прегледи по диспансерно наблюдение, които подлежат на заплащане в по-ниски размери съобразно т. 138 от Решение № РД-УС-04-127 на УС на НЗОК от 27.12.2007 г. на УС на НЗОК за определяне условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО (обн., ДВ, бр. 5 от 16.01.2008 г., в сила от 1.01.2008 г.) - 7 лв. до 31.09.2008 г. и 8 лв. от 1.10.2008 г. Съгласно т. 108.1. при реализирано първично посещение при специалист по повод заболявания и състояния специализираната медицинска помощ по т. 106.1 се заплаща в размер от 12.50 лв. - до 31.09.2008 г. и 14.50 лв. - от 1.10.2008 г. Диспансерни прегледи се отчитат по отношение на задължително здравноосигурени лица, които вече са диспансеризирани по надлежния ред.
По изложените съображения оспорената писмена покана е издадена в нарушение на материалноправните изисквания за законосъобразност и като я е отменил, Кюстендилският административен съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила в отменителната му част.
- Касационната жалба на ЕТ "Д-р Цена Кацарова", гр. Дупница, е основателна.
С обжалваното решение Кюстендилският административен съд е присъдил в полза на жалбоподателката разноски за водене на делото в размер общо на 475 лв. Присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са били намалени от 500 лв. до минималния размер от 300 лв. по съображения за прекомерност.
На основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за защита по дела с интерес до 1000 лв. адвокатското възнаграждение е в размер на 10 %, но не по-малко от 100 лв. Съгласно допълнителната разпоредба на § 2 от наредбата в случаите по чл. 78, ал. 5 от действащия Граждански процесуален кодекс (ГПК) на прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат по отношение на действителната правна и фактическа сложност на делото се присъжда възнаграждение, което не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба.
В разглеждания случай трикратният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 300 лв. (3 х 100 лв.) при заплатени и претендирани от страната 500 лв., срещу които упълномощеният адвокат Лилия Николова е осъществила процесуално представителство в касационното производство по адм. дело № 439/2009 г. на ВАС, VI о. и в две съдебни заседания при повторното разглеждане на делото от Кюстендилския административен съд с представяне на писмени бележки по същество. С оглед сложността на спора и извършените действия за защита на клиента следва да се приеме, че заплатеното и претендираното адвокатското възнаграждение от 500 лв. не е прекомерно по размер.
По изложените съображения на жалбоподателката в първоинстанционното производство следва да бъдат допълнително присъдени разноски за водене на делото в размер на 200 лв.
При наличие на предпоставките по чл. 78, ал. 5 от ГПК искането на жалбоподателката за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция следва да бъде уважено до размер от 300 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,