Решение № 362 от 28.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 8/2011 г.

Решение № 362 от 28.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 8/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 476 от 16.05.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 171 от 24.09.2010 г. по гр. д. № 260/2010 г. на Хасковски окръжен съд. Обжалваното решение е поставено 1.по установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК - за признаване на ищците М. К., Г. Д., М. К., М. Ч., В. К., Т. Т., И. К., И. Д., С. К. и Б. К. от [населено място] за собственици на имот от 1855 кв. м., намиращ се в землището на [населено място], местността "Т. х. ", като този иск е приет за недопустим поради липсата на правен интерес и 2. по осъдителен иск по чл. 108 ЗС за останалата част от имота от 180 кв. м. и този иск е отхвърлен като неоснователен. Касационното обжалване е допуснато по жалба на ищците и по въпроси, засягащи двете части от решението- за правния интерес от първия иск и за точната индивидуализация на имота по втория иск. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Искът за претендираните от ищците 1855 кв. м. е приет за недопустим, тъй като е предявен като установителен, а предвид обстоятелството, че имотът се владее от ответниците, правният интерес на ищците е налагал да се защитят с осъдителен, а не с установителен иск. В тази част решението на въззивния съд е постановено в противоречие с практиката на ВКС, изразена и в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, които съгласно т. 2 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС са задължителни за съдилищата. В тази по- нова практика на ВКС се изостави разбирането, че в разглежданата хипотеза средството за защита е само осъдителният, а не установителният иск за собственост и се възприе едно по-широко схващане за допустимостта на установителния иск и правния интерес от него. Както е посочено в р. № 983/29.12.2009 г. по гр. д. № 4305/2008 г. на ВКС, I г. о./ старо IV г. о./ ищец по установителен иск може да бъде всеки, който има интерес от установяване на действителното правно положение, а съгласно р. № 665/12.11.2010 г. по гр. д. № 1921/2009 г. на ВКС, I г. о. правният интерес за всеки отделен случай е винаги конкретен и следва да се прецени от съда с оглед на доказателствата по делото. Право на ищеца е да избере по какъв път ще защити правата си след изясняване кой е действителният собственик на имота. В настоящия случай правният интерес за ищците произтича от обстоятелството, че твърдяното от тях право на собственост се оспорва от ответникът В. В., който се е снабдил с нотариален акт за собственост на процесния имот от 1855 кв. м. на основание давностно владение, а след това продал имота на другите двама ответници Д. Д. и М. Т.. Налице е спор за принадлежността на правото на собственост, което обуславя правния интерес от предявяване на установителния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, поради което същият е допустим и следва да се разгледа по същество. Решението на въззивния съд в противния смисъл е неправилно и следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане и произнасяне по предявения установителен иск за собственост. Решението следва да се отмени и по отношение на иска по чл. 108 ЗС за имота от 180 кв. м., тъй като отхвърлянето му в тази част е на чисто формално основание - тъй като имот с такъв идентификатор и площ, каквито твърдят ищците в исковата молба- имот № 261/113.195/ с площ 2034 кв. м., не съществувал в заповед № 1308/31.08.2007 г., с която ищците се легитимират като собственици, без съдът да съобрази данните за последващо изменение на плана и включване на спорната част в очертанията на имот с идентификатор 77195.113.196, който се владее от ответниците. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение