Решение № 11488 от 17.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5279/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Казанлък, чрез юрк. П. Славенска като процесуален представител, против решение 889 от 10.03.2025 г., постановено по адм. дело 785/2024 г. по описа на Административен съд Стара Загора. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното решение с искане за неговата отмяна. Ответниците С. Р. Х., Н. З. З., З. И. Х., Х. П. П., Г. С. Ф., М. А. Х., Л. М. Г. и Сипо Консулт ЕООД, чрез пълномощника си адв. Е. Джурков, в писмен отговор и в писмено становище, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба като считат оспореното решение за правилно. Претендират разноски съгласно приложен списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното решение, по жалба на Сипо Консулт ЕООД, С. Р. Х., Н. З. З., З. И. Х., Х. П. П., Г. С. Ф., М. А. Х. и Л. М. Г., съдът е отменил заповед 1718/13.09.2024г., издадена от кмета на община Казанлък, с която на осн. чл.129, ал.2 ЗУТ е отказано изменение на ПУП - План за застрояване и Работен устройствен план за част от кв. 167, относно УПИ ХХІІІ-5866 по действащия ПУП на гр. Казанлък, ПИ с идентификатор 35167.502.5866 по КККР на гр. Казанлък, предвиждащ добавяне на подземен етаж за гариране и паркиране в съществуващото свързано застрояване в имота, като е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Видно от мотивите на заповедта, за да откаже заявеното изменение на ПУП-ПЗ и РУП, органът е приел, че процесия УПИ се намира в централната градска част и има лице само към обособена съгласно ОУП пешеходна зона, в която според Генералния план за организация на движението в гр. Казанлък и Наредба 4 за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на община Казанлък, са поставени пътни знаци, забраняващи влизането на пътни превозни средства, поради което предвиденото подземно застрояване за паркиране и гариране е недопустимо, тъй като предполага преминаване на ППС през пешеходната зона. Предвид мотивите на органа и след анализ на събраните по делото доказателства, включително приетата по делото СТЕ, съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в писмена форма, при спазване на процесуалните правила, но в противоречие с материалния закон. Констатирано е спазване на процедурата за произнасяне по проекта от ЕСУТ с положително становище. Приети са обаче за недоказани изложените от органа обстоятелства за лице и достъп на имота само към пешеходна зона, а за неотносими към предмета на разработката - доводите за въведената с пътни знаци забрана да преминаване на ППС. Счита се за установено от СТЕ, че процесния УПИ има достъп до съществуваща на място улица и попада в смесена зона според ОУП, с което са опровергани изводите на органа. Сочи се, че в заповедта липсва правно основание по ЗУТ, което да е пречка за одобряване на заявеното ИПУП - ЗП и РУП. По горните съображения е отменена оспорената заповед. Оспореното решението е правилно. Направените фактически констатации се подкрепят от събраните доказателства и въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Изложените мотиви в оспореното решение, се споделят от настоящата инстанция, която препраща към тях на основание чл.221, ал.2, изр. второ АПК. Преценката на съда във връзка с приложението на закона е извършена въз основа на документите по административната преписка във връзка със заявената устройствена разработка и събраните по делото доказателства, както и в рамките на посочените от органа мотиви за постановения отказ. Не е спорно, а и данните в СТЕ сочат, че заявлението за изменение на ПУП - ПЗ и РУП е подадено от собствениците и носителите на вещни права в процесния УПИ ХХІІІ-5866, кв.167 на гр. Казанлък на основание чл.135а вр. с чл.134, ал.2, т.6 ЗУТ; че според приложения проект се предвижда ново подземно застрояване за гариране и паркиране в рамките на имота, като са съобразени линиите на застрояване, устройствената зона и устройствените показатели на действащия ПУП - ПЗ и РУП, одобрен със заповед 1138/27.07.2020г. Горните обстоятелства са отразени в съдържанието на издадената заповед, както и в решението на ЕСУТ при община Казанлък за приемане на проекта, но органът не е извършил преценка на същите във връзка с приложението на материалния закон, като формираните мотиви за отказа са неотносими към фактическото и правно основание на исканото изменение на ПУП и се опровергават от събраните доказателства. Незаконосъобразен е решаващият извод на органа за наличие на пречки за одобряване на предвиденото с проекта подземно застрояване за паркиране и гариране поради забраната за преминаване на ППС през пешеходната зона, в която се намира процесния УПИ. Изложените фактически констатации относно разположението на УПИ са в противоречие със събраните доказателства, а забраните за преминаване на ППС, въведени с пътни знаци, са относими към правилата за движение, но не и към правилата за застрояване, съотв. не съставляват отрицателни материалноправни предпоставки за одобряване на процесната устройствена разработка, както правилно е приел административният съд. Видно от заключението на СТЕ, УПИ-предмет на проекта се намира в устройствена зона смесена зона център съгласно ОУП на гр. Казанлък, а не в пешеходна зона, както се сочи в заповедта. Видно е също, че имота има достъп до улица, която не попада в пешеходните зони според Генералния план за организация на движението в гр. Казанлък, т.е. обстоятелствата, обосновали издадения отказ се опровергават от събраните по делото доказателства. От друга страна, въпрос на проектиране е по какъв начин ще се осигури достъп до местата за паркиране, респ. необходимо ли е изграждане на рампа или е възможен общ достъп в хипотезата на чл.43, ал. 4 ЗУТ, предвид доказателствата за одобреното с действащ ПУП подземното паркиране в съседния урегулиран поземлен имот. Неоснователно в касационната жалба се сочи необективност на констатациите на вещото лице. Изготвената СТЕ не е оспорена от пълномощника на органа, който не е възразил срещу описаните в нея факти и не са ангажирани доказателства, които да ги опровергаят. Предвид изложеното, изводът на съда за незаконосъобразност на процесната заповед е правилен, както и решението за отмяна на същата с връщане на преписката за ново произнасяне, при което дължимата от органа проверка на изработения проект за изменение на ПУП - ПЗ и РУП следва да се извърши и във връзка с изискването на чл.43, ал.1 ЗУТ за осигуряване на гаражи и места за паркиране при ново застрояване в границите на урегулирания поземлен имот, вкл. за наличие на предвидените в разпоредбата предпоставки за приложението ѝ. По горните съображения, настоящият състав на касационната инстанция счита оспореното решение за правилно. Не са налице сочените в жалбата основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода по делото и предявените искания от ответниците по касация, съдът присъжда в тяхна полза деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в доказания размер от по 1300,00лв., платими от община Казанлък. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,