Решение № 545 от 30.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4296/2008 г.

Решение № 545 от 30.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4296/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 14 от 19.01.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 187 от 21.07.2008 г. по в.гр.дело № 187/2008 г. на Л. окръжен съд, с което е отменено решение № 92 от 21.03.2008 г. по гр.дело № 226/2006 г. на Л. районен съд и е отхвърлен предявения от А. В. К. и К. М. К. срещу И. М. И., Т. И. И. и О. У. иск за установяване собствеността върху 95/180 идеални части - 95 кв. м. от УПИ ХХVII-505 в кв.54 по ПУП на с. Л., целият с площ 180 кв. м., при граници на УПИ ХVII-505: изток-улица, запад- УПИ III-504, север-УПИ II-506 и юг-УПИ VI-503, ведно с двуетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ 54 кв. м. и стопанска постройка с площ 18 кв. м., на основание заповед № 825 от 22.12.1992 г. на кмета на сгърчин. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск. Ответниците по касация И. М. И. и Т. И. И. от с. Л., общ. Троян са на становище, че жалбата е неоснователна. Ответникът по касация О. г. не ангажира становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на II г. о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното: С първоинстанционното решение е бил уважен предявения установителен иск, като районният съд приел, че процедурата по отмяната на отчуждаването на процесните 95 кв. м., представляващи част от УПИ ХХVII-505 в кв.54 по ПУП на с. Л., целият с площ 180 кв. м., е съобразена със законовите изисквания и е завършена със заповед № 825 от 22.12.1992 г. на кмета на О. У., тъй като в нея се съдържа изрично властническо волеизявление на компетентния орган, а именно: "Собствеността се възстановява по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС". С оглед на това, съдът е приел, че последващото актуване на имота като общинска собственост и продажбата му от ответната община с договора от 06.08.2004 г. не е породила вещнопрехвърлително действие по отношение на процесните 95/180 идеални части, които са собственост на ищците (сега касатори). Въззивният съд отменил решението и отхвърлил иска. Приел, че реституционната процедура не е приключила, доколкото разпоредителната част на заповед № 825 от 22.12.1992 г. на кмета на О. У. не съдържа отмяна на отчуждаване, извършено по някои от благоустройствените закони, а с нея само се разпорежда отписване на имота от актовите книги при служба "Д", без да е посочено основанието за възстановяване на собствеността. По делото е безспорна следната фактическа обстановка: Касаторите са законни наследници на М. К. К., починал на 25.09.1997 г., който е син на починалия на 29.11.1989 г. Краю К. К., бивш жител на с. Л. По силата на съдебна спогодба от 19.04.1976 г. по гр.дело № 20/1976 г. на Т. районен съд последният получил в дял дворно място от около 540 кв. м., урегулирано в парцел **** в кв.54 по плана на с. Л., заедно с находящите се в него полумасивна жилищна сграда, плевня и сайвант. Със заповед № 378 от 24.03.1975 г. е било одобрено изменение на регулацията, като към парцел **** е била придадена част от парцел ****, а от парцел **** към парцел ****ХVII-505 са придадени 95 кв. м. С протокол № 1* от 13.09.1975 г. на комисията по чл. 265, ал. 1, т. 3 ППЗТСУ (отм.) е определено обезщетение в размер на 2 452 лева, което да се заплати на К. К. К., Д. М. К. и М. К. К. за отчуждените им 95 кв. м. от дворното място с пл. № 504 в кв.54. По делото не са представени доказателства да е изплатено това обезщетение. С молба от 2.06.1992 г. Д. М. К. и М. К. К. са подали заявление за възстановяване на отчуждения им през 1976 г. парцел **** в кв.54 по плана на с. Л. С писмо изх. № 3050/22.07.1992 г. двамата са били уведомени, че с протокол № 8 от 15.07.1992 г. комисията по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС предлага да бъде отменено отчуждаването на имота, като е посочено, че "решението ще Ви бъде връчено след представен от В. документ за възстановена сума на полученото парично обезщетение...", в размер на 1 226 лева. Съгласно квитанциите от 07.09.1992 г., Дона М. К. и М. К. К. са заплатили на Общинския народен съвет-гр. Гърчин по 1 236 лева. Със заповед № 825 от 22.12.1992 г. кметът на О. У. е наредил "да се отпише от актовите книги при служба "Д" акт 6409 за одържавяване на недвижим имот, представляващ част от дворно място от 95 кв. м., съставляващ парцел **** в кв.54 по плана на с. Л. с находящи се в него жилищна сграда от 52 кв. м. и стопанска сграда от 18 кв. м., актуван на името на К. К. К. ". В уводната част на заповедта е посочено, че се издава "на основание чл. 88, ал. 4 от НДИ(отм.) и заявление № 804/2.VI.1992 г. от н-ците на К. К. К., поради възстановяване на собственост върху одържавен недвижим имот", а в диспозитива е вписано, че собствеността се възстановява по реда на чл. 1, ал. 1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. С акт за общинска собственост № от 10.02.1999 г., дворно място от 180 кв. м., заедно с триетажна паянтова сграда от 105 кв. м., с граници: улица, парцел ****, парцел II-506 и парцел ****, е било актувано на основание заповед № 2* от 3.12.1997 г. на О. управител на Л. област и чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОбС. С договор от 6.08.2004 г. О. У. продала на ответника И. М. И. УПИ ХХVII-505, част от който са процесните 95 кв. м. При така установената фактическа обстановка Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон. Възстановяването на собствеността върху някои имоти, отчуждени по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, се извършва чрез отмяна на отчуждаването, въз основа на направено искане от собственика и при спазване на определена процедура. Съгласно чл. 4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, искането за отмяна на отчуждаването се прави в шестмесечен срок от влизане на този закон в сила до кмета на общината, който е длъжен да се произнесе с решение в 30-дневен срок. Непроизнасянето се счита за мълчалив отказ. Отказите се обжалват в 14-дневен срок пред съответния съд, който решава спора по същество. Непроизнасянето в срок (бездействието на администрацията) не съставлява пречка административният орган да се произнесе по направеното искане за отмяна на отчуждаването и след като 30- дневният срок (имащ инструктивен характер) е изтекъл, въпреки употребения в закона израз, че е "длъжен" да стори това. В случая, касаторите са поискали отмяна на отчуждаването с молба от 02.06.1992 г., т.е. в рамките на шестмесечния преклузивен срок по чл. 4 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Въз основа на тази молба е била задвижена административната процедура, предвидена в реституционния закон, като с писма изх. №№ 3* и 3051 от 22.07.1992 г. Дона М. К. и М. К. К. са уведомени, че следва да върнат полученото от тях обезщетение, след което ще им бъде връчено решение съгласно протокол № 8 от 15.07.1992 г. на комисията по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, с който се предлага да бъде отменено отчуждаването на парцел **** в кв.54 по плана на с. Л. От разписките №№ 6* и 6361 от 07.09.1992 г. се установява, че Д. М. К. и М. К. К.са изплатили полученото за имота при отчуждаването му обезщетение. От заповед № 825 от 22.12.1992 г. на кмета на О. У. е видно, че същата отговаря на изискванията на чл. 15, ал. 2 от ЗАП (отм.) за формата и съдържанието на един индивидуален административен акт, какъвто е и решението на органа по чл. 4 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Издадена е в писмена форма, съдържа: наименованието на органа, който я издава, наименованието на акта, фактическите и правни основания за издаването й, разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето, което я издава с означение на длъжността му. Макар и да е наречен заповед (за разлика от употребения в чл. 4 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС термин "решение"), този индивидуален административен акт съдържа властническо волеизявление на компетентния административен орган, с което се възстановява собствеността върху част от дворно място от 95 кв. м., съставляващ парцел **** в кв.54 по плана на с. Л. с находящите се в него жилищна сграда от 52 кв. м. и стопанска сграда от 18 кв. м. Вярно е, че в диспозитива на заповедта не е било вписано изрично, че се отменя отчуждаването на имота, по силата на което настъпва реституционният ефект, т.е. възстановяването на собствеността. Изразът: "Собствеността се възстановява по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС", обаче недвусмислено сочи, че е налице предвидената в чл. 15, ал. 2, т. 4 ЗАП (отм.) разпоредителна част на индивидуалния административен акт, която възпроизвежда вещноправните последици от отмяната на отчуждаването, а именно настъпилия реституционен ефект. Диспозитивът на заповед № 825 от 22.12.1992 г. на кмета на О. У. съдържа разпореждане, което е достатъчно, за да настъпи конститутивното действие на решението по чл. 4 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Аргумент за това, че заповед № 825 от 22.12.1992 г. на кмета на О. У. има за предмет и волеизявление на административния орган за реституиране на процесните 95 кв. м. от имота може да се почерпи още от нейната мотивировъчна част, в която е посочено, че се издава въз основа и на заявление № 804/02.06.1992 г. от наследниците на К. К. К. Както се посочи, това заявление съставлява искане за отмяна на отчуждаването, направено в рамките на преклузивния срок по чл. 4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и следва да се приеме, че в диспозитива на заповедта, макар и да е формулирано в обратна последователност, органът на администрацията на практика се е произнесъл най-напред по искането за възстановяване на собствеността, след което е разпоредил на основание чл. 88, ал. 4 от Наредбата за държавните имоти (отм.) отписването от актовите книги на акт № 6* за одържавяване на недвижимия имот. Като е приел, че заповед № 825 от 22.12.1992 г. на кмета на О. У. не легитимира ищците (сега касатори) като собственици на съответната идеална част от процесния имот, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а предявеният установителен иск да бъде уважен, доколкото договорът от 06.08.2004 г. в частта, с която ответната община е продала на ответника И. М. И. процесните 95 кв. м. от УПИ ХХVII-505 не е породил вещнотранслативно действие. Следва да се постанови решение, с което да се признае за установено спрямо ответниците, че ищците (касатори) са собственици с равни права на 95/180 идеални части - 95 кв. м. от УПИ ХХVII-505 в кв.54 по ПУП на с. Л., на основание заповед № 825 от 22.12.1992 г. на кмета на О. У.. О. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците (сега касатори) направените разноски по делото за трите инстанции в размер на 601/шестстотин и един/лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.