Решение № 5732 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16354/2011 г.

Решение № 5732 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16354/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Добринка Андреева Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 90, ал. 3 от Закон за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по касационната жалба на Хаки Ахмед Таджедин, гражданин на Сирия, против решение № 13754/26.10.2011 г. по адм. д. № 10031/2010 г. по описа на ВАС, III отделение, с което е отхвърлена неговата жалба срещу решение № 337 от 19.07.2010 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. В касационната жалба са релевирани трите касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че решаващия състав на ВАС не е обсъдил всички негови доводи, както и фактите и обстоятелствата от бежанската му история и причините за напускане на страната, свързани със заплаха за живота, сигурността и свободата, което е довело до постановяване на несъобразено с чл. 8 и 9 ЗУБ и с чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 решение. Моли то да бъде отменено, делото решено по същество, като се дадат указания на административния орган за предоставяне на бежански или хуманитарен статут. В откритото съдебно заседание на ВАС лично и чрез упълномощения адвокат Желев поддържа жалбата, като се позовава и на "ноторно известната обстановка в Сирия и наличието на въоръжен конфликт", заради който кандидатът счита, че трябва да остане в България. Ответната страна - Председателят на Държавната агенция за бежанците, не изпраща представител, нито становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба поради това, че касаторът не е политически ангажиран и не е преследван от официалните власти. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав, намира жалбата, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК, за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на обжалване пред тричленния състав на ВАС е решение на председателя на ДАБ при МС, с което е отхвърлено искането на основание чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут. От приложените по делото писмени доказателства съдът е приел, че то е постановено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел. Посочил, че анализът на изяснените от обясненията на кандидата обстоятелства не води до извод за основания за обоснован страх от преследване по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо убеждение. Допълнил, че кандидатът не е бил принуден да напусне страната си по причина на непосредствена заплаха за неговия живот, сигурност или свобода поради ситуация на военен конфликт. Оттук съдът извел решаващия извод, че по отношение на чужденеца, търсещ закрила, не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Противно на твърдяното в жалбата за липса на мотиви, с аргументирани съображения тричленният състав на ВАС е обсъдил установените по делото факти и е стигнал до правилния извод за законосъобразност на обжалваното пред него решение на председателя на ДАБ. Решението е съобразено с материалния закон. Съдът е обсъдил релевантните за делото факти свързани с липсата на материалноправни предпоставки за предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателя по чл. 8 от ЗУБ, тъй като не е налице основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или религиозни и други убеждения. Доводите в жалбата до съда и справките на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС от 16.12.2009 г. и 25.03.2010 г., както и допълнително представените в съдебното производство справки от 18.07.2011 г. и от 31.08.2011 г. сочат за наличието на дискриминация спрямо кюрдите на територията на Сирия, към които жалбоподателят твърди, че принадлежи по народност. Включващите клаузи определят критериите, на които дадено лице трябва да отговаря, за да бъде то признато за бежанец, като дискриминацията, която една държава осъществява спрямо част от населението си, не е основание за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ, Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 1967 г Правилно е преценено, че от бежанския разказ не се установяват факти за наличието на заплаха за живота или свободата по причини на раса, религия, националност, политически възгледи или принадлежност към дадена социална група, която заплаха на посочените пет основания да представлява преследване по смисъла на закона. Анализът на изяснените от обясненията на кандидата обстоятелства не води до извод за мотиви за обоснован страх от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо убеждение. Изследваните данни по бежанската му история не навеждат на изводи за наличие на предпоставки за предоставяне на бежански статут. Противно на твърдяното, изяснени са всички факти, относими към предмета на делото, преценени са и обсъдени твърдените от кандидата мотиви за напускане на Сирия, като обосновано е прието, че чужденецът не е преследван във връзка с твърдяното членство на баща му в Партия Йекити Демократ /PYD/, нито е имал конкретни проблеми във връзка със "симпатиите" му към тази партия. Правилно е решението и в частта по чл. 9 от ЗУБ, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата против отказ за предоставяне на хуманитарен статут. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ предвижда предоставяне на хуманитарен статут на чужденец в случаите, когато в държавата си по произход е изложен на реална опасност от тежки посегателства срещу неговата личност - смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание или тежки и лични заплахи срещу живота и личността му поради насилие в случаите на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От двете справки за ситуацията в Сирия /л. 72 и 78 от делото/се установява, че при евентуално връщане не съществува опасност от наказване и накърняване на човешки права поради подаване на молба за убежище в чужбина, тъй като не се разглежда като антиправителствена дейност дори да е осъществено от кюрд, и е възможно само административно наказание заради нелегалното напускане на страната. По касационното оплакване за необсъждане на разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. съдът следва да посочи, че действително в решението тя не е посочена изрично. Съдебното решение на първоинстанционния съдебен състав обаче е съобразено с посочената норма, транспонирана в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от субсидиарна закрила и с Тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/2007 г. По възражението за изменената ситуация в Сирия от началото на 2011 г. и насилието от страна на властите над антиправителствените демонстранти съдът съобрази, че използваните в чл. 9, ал. 1, б. "а" и б. "б" от ЗУБ и чл. 15, б. "а" и б. "б" от Директивата изрази "смъртно наказание или екзекуция изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание", обхващат ситуации, при които кандидатът за хуманитарна закрила е специфично изложен на опасност от определен вид заплаха, т. е. опасността е индивидуализирана. Тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя като гражданско лице по смисъла на чл. 9, б. "в" от ЗУБ и чл. 15, б. "в" от Директивата обхващат по-широка опасност от посегателство, не конкретни посегателства насочени срещу конкретната личност, присъщи на обща ситуация на въоръжен вътрешен или международен конфликт. Според Съда на Европейския съюз степента на безогледното насилие, което характеризира въоръжения конфликт, трябва да достига такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи, посочени в чл. 15, б. "в" от Директивата. Същевременно представените по делото справки, а и известните от средствата за масово осведомяване факти за положението в Сирия дават основание за извод, че насилието, което сирийските военни упражняват над цивилни лица от пролетта на 2011 г., е само над протестиращи и по време на антиправителствени демонстрации, провеждани в някои населени места. Кюрдското население остава засега встрани от тези демонстрации, поради което за молителя като кюрд не съществува опасност от тежка и лична заплаха, т. е. че касаторът заради личността си, ще бъде потенциална жертва на тежки посегателства в Сирия. Не е налице и изискването за вътрешен въоръжен конфликт, какъвто е налице при продължително въоръжено насилие между държавната власт и организирани въоръжени групи или между такива групи на територията на държавата, тъй като в Сирия няма бунтовнически въоръжени сили и конфликт между тях и въоръжените сили на държавата. Данните сочат за бунтове на цивилни хора, а насилието, упражнявано над протестиращите групи от хора в някои от населените места на Сирия, не отговаря на определението за вътрешен въоръжен конфликт. Поради това не е налице основание по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, а в случай на промяна на ситуацията в Сирия в насока на ескалиране до вътрешен въоръжен конфликт, за молителя съществува възможност за подаване на последваща молба по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ. Във връзка с довода, основан на решение № 13502 от 21.10.2011 г. по адм. д. № 7930/2011 г. на 5-членен състав на ВАС по жалба от сестрата на касатора Беритан Ахмед Таджедин, гражданка на Сирия, подадена със съгласието на баща си Ахмед Абдула Таджедин, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че решението на тричленния състав е отменено поради липса на анализ на актуални данни за ситуацията в Сирия, какъвто в обжалваното по настоящото дело решение има. Освен това основанието за предоставяне на хуманитарен статут се преценява съобразно личността на всеки кандидат, поради което не е налице "друга хуманитарна причина" като основание за предоставяне на хуманитарен статут по отношение на жалбоподателя. Твърдението, че административният орган не е обсъдил всички релевантни за делото факти не отговаря на действителното положение, поради което съдът е стигнал до правилния извод, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Противно на твърдяното, съдът е обсъдил всички основания на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, като установените в административното производство и пред съда факти не обосновават извод по приложение на посочените правни норми, различен от изведения. Поради това, че наличието на нито една от посочените предпоставки не е установена от жалбоподателя, обосновано е прието от съда, че не може да се направи извод за основателен страх от преследване, нито за наличие на заплаха за живота или свободата на кандидата, които да обуславят предоставянето на бежански или хуманитарен статут. По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия