Решение № 2683 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4276/2016 г.

Решение № 2683 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4276/2016 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - [населено място] против решение № 138/05.02.2016 г. по адм. д. № 1953/2015 г. на Административен съд Б., с което е отменен РА №Р-02002015001522-091-001/22.06.2015 г. на ТД на НАП-[населено място], потвърден с решение № 250/10.09.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - [населено място] за установени задължения за ДДС в размер на 13 200 лв. и лихви - 1 815, 01 лв. за д. п. м. 01. 2014 г. и в размер на 86 320 лв. и лихви - 11 196, 41 лв. за д. п. м. 02. 2014 г. от непризнато анулиране на основание чл. 116, ал. 4 ЗДДС на фактури от данъчни периоди м. 02, м. 04, м. 08. 2004 г., м. 05., м. 05, м. 12. 2005 г. с получател [фирма]. Поддържат се доводи за основания по чл. 209, т. 3 АПК, с изложени съображения. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение по 3 656 лв. за всяка съдебна инстанция. Ответникът [фирма], [населено място], в постъпили писмени бележки обосновава твърдения за правилност и законосъобразност на решението, което моли да бъде оставено в сила. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Процесният РА е издаден на ревизираното дружество поради непризнати протоколи за анулиране през м. 01 и м. 02. 2014 г. на основание чл. 116, ал. 4 ЗДДС на фактури, издадени през данъчни периоди м. 02, м. 04, м. 08. 2004 г., м. 05., м. 05, м. 12. 2005 г., с получател [фирма] с предмет - авансови плащания за транспортни услуги и СМР. Анулирането е извършено от издателя на фактурите, поради отказан данъчен кредит по фактурите с влязъл в сила РА, издаден на дружеството-получател [фирма], преобразувано в [фирма], потвърден с окончателно решение № 3785/01.04.2008 г. по адм. д. № 395/2008 г. на Върховния административен съд. За да отмени РА, при безспорно установени факти, съдът се е позовал на общностни разпоредби - чл. 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС и решения на Съда на Европейския съюз. Решението е правилно. Безспорно е, че на основание влезлите в сила съдебни решения, с които е потвърден РА, с който на получателя по фактурите е отказан данъчен кредит, от издателя на фактурите са съставени протоколи по чл. 116, ал. 4 ЗДДС през м. 01. и м. 02. 2014 г. за анулиране на посочените фактури. В случая доставчика е събирателно дружество на П. и В. Б., дружеството-получател е на П. Б., при което основанията за анулиране на фактурите са били известни и на двете дружества - доставчик/получател, които са с един и същ собственик. Както е приел и ревизиращия орган, правото на корекция по чл. 116, ал. 4 ЗДДС не е ограничена със срок, при което извършеното анулиране е в съответствие със законовите разпоредби. Налице са данни и за предприети производства по реда на чл. 129 ДОПК, във връзка с поискано възстановяване на неправомерно начисления данък по процесните фактури, но поради отхвърляне на искането, е задействана процедурата по реда на чл. 116 ЗДДС. Правилно съдът е съобразил решение по дело С-138/12 на СЕС по тълкуване и прилагане на общностните разпоредби. Нормата на чл. 203 от Директива 2006/112/ЕО цели да отстрани риска от загуба на данъчни приходи, който може да породи предвиденото в чл. 167 и сл. от същата директива право на приспадане. В случая не е налице такъв риск, тъй като приходната администрация с влязъл в сила ревизионен акт е отказала на получателя данъчен кредит по процесните фактури. Принципът на неутралитет на ДДС изисква неправомерно начисления данък да може да се коригира, без тази корекция да зависи от добросъвестността на издателя. Това коригиране не може да зависи от свободното усмотрение на данъчната администрация (в този смисъл Решение 11.04.2013 г. по дело C-138/12, [фирма], т. 27 и Решение от 18.06.2009 г. по дело C-566/07 Stadeco, т. 37 и т. 38). Правилно съдът е съобразил и решение по дело С-114/14 СЕС. С. т. 63 от Решение на СЕО от 19.09.2000 г. по дело С-454/98, когато издателят на фактурата навреме и напълно е отстранил риска от загуба на данъчни приходи, принципът на неутралност на ДДС изиска неправомерно фактурираният данък да може да бъде коригиран, без тази корекция да зависи от условието издателят на въпросната фактура да е действал добросъвестно. Правилно първоинстанционният съд е обосновал извод за незаконосъобразност на отказа на органите по приходите да признаят анулирането на процесните фактури, след като с влязъл в сила ревизионен акт по отношение на получателя е установено, че данъкът е начислен неправомерно. По изложените съображения решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. В този смисъл са постановени решения от Върховния административен съд, състави на първо отделение: решение № 1708/09.02.2017 г. по адм. д. № 935/2016 г. и решение № 1318/01.02.2017 г. по адм. д. № 4325/2016 г. При този изход на спора на касатора не се дължи юрисконсултско възнаграждение, а от страна на ответника по касация, не е заявено такова искане и не са представени доказателства за направени разноски за защита пред касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение