Решение № 6852 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12308/2008 г.

Решение № 6852 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12308/2008 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Елена Кирилова Гьорчева от София срещу решение № 539 от 26.06.2008 г. по адм. дело № 4567 от 2007 г. по описа на Административния съд - София-град, второ адм. отделение, 29-и състав. В жалбата се твърди за допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по жалбата - областният управител на област София, не взима отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди довода на касатора, констатира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил жалбата на Елена Гьорчева срещу заповед № РД 15-230 от 17.09.2007 г. на областния управител на област София, с която е било разпоредено изземване на имот - частна държавна собственост, представляващ апартамент № 95, намиращ се в блок 722, район "Люлин" - София. Съображенията за това са били, че липсва сключен договор за наем. Посочено е, че настаняването в това жилище било извършено въз основа на заповед на началника на БОДК със срок до обезщетяването с жилище за отчуждения имот на родител на жалбоподателката, която е и негов настойник. Направен е извод, че след като е била отменена заповедта за отчуждаване на имота, то липсвало правно основание, въз основа на което тя да държи жилището. Посочено е, че е било отправено предизвестие за отпочването на административното производство с писмо изх. № 94 ЕЕ 91 от 10.08.2007 г., изпратено както по пощата, така и с поставянето му на съответното табло в областната администрация. Развити са доводи, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му от закона пълномощия и при съобразяване с целта на закона - чл. 80, ал. 1 ЗДС. Така приетото е законосъобразно. Областният управител е издал обжалваната заповед на основание чл. 80, ал. 1 ЗДС. В това производство този административен орган действа при условията на обвързана компетентност - когато са налице изброените в хипотезата на посочената норма предпоставки, за последния възниква задължение да издаде заповед за изземване на имота. След като е бил налице акт за частна държавна собственост за имот № 12751 от 2001 г., то явно е била налице хипотезата на чл. 80, ал. 1 ЗДС за издаване на обжалваната заповед. Като се изхожда и от обстоятелството, че касаторът нито в производството пред административния орган, нито в съдебното производство е представил доказателства за правното основание, на което държи имота, или такива, които да оборят акта за държавна собственост, то явно издадената заповед за изземване е законосъобразна. Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил едно законосъобразно решение. Доводът досежно фактическото състояние на отчуждения имот след отмяната на отчуждаването е без правно значение в случая и не може да обоснове наличието на валидно основание за владеене или държане на имота по смисъла на чл. 80 от ЗДС. В тази връзка разпоредбите на чл. 98-104 от ЗТСУ (отм.) и чл. 102, ал. 2 от ЗС, на които се прави позоваване в касационната жалба, уреждат различен от поставения от касатора въпрос и са неотносими. Неотносими са и обстоятелствата, касаещи приемането на РМС № 752 от 16.11.2000 г., по силата на което процесният жилищен имот е бил предоставен за управление на областния управител. Що се касае до направеното оспорване на АДС, по аргумент от чл. 114, ал. 1 от ППЗДС оспорването на такъв акт не може да се извърши инцидентно по реда на чл. 154 от ГПК (отм.) в рамките на съдебно-административното производство. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,