Решение № 13964 от 19.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6912/2010 г.
ВАСI отделение19.11.2010 г.докладчик Милена Златкова
Диспозитив
Отменя решение № 806 от 16.04.2010 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 3324/09 г. и вместо него постановява: Отхвърля жалбата на Никола Стоянов Джеров от гр. Варна срещу Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-553/26.09.2009 г., издаден от гл. инспектор "РПК" в Дирекция "МД" на община Варна, потвърден с решение № МД - АУ-553/18.11.2009 г. на директора на Дирекция "МД" при община Варна. Осъжда Никола Стоянов Джеров от гр. Варна да заплати на Дирекция "Местни данъци" - община Варна разноски за първоинстанционното производство в размер на 100 лв. /сто лева/. Решението не подлежи на обжалване
Мотиви
Решение № 13964 от 19.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6912/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 във вр. с чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Образувано е по подадената от директора на Дирекция "Местни данъци" - община Варна касационна жалба срещу решение № 806 от 16.04.2010 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 3324/09 г., с което е отменен Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-553/26.09.2009 г., издаден от гл. инспектор "РПК" в Дирекция "МД" на община Варна, потвърден с решение № МД - АУ-553/18.11.2009 г. на директора на Дирекция "МД" при община Варна, с който са установени задължения за данък върху недвижимите имоти за периода 2008 г. в размер на 201.43 лв. и лихва в размер на 30.05 лв. към 25.09.09 г. и преписката е върната на административния орган за произнасяне по същество съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че наличието на законов сервитут в полза на "НЕК" - ЕАД не е основание да се приеме, че това дружество е данъчно задължено лице по чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ и за освобождаване на собственика на имота от задължението за данък върху недвижимия имот за частта от него, съответна на сервитутната зона. Липсата на изрична уредба в ЗМДТ досежно вещното право на сервитут изключва прилагането по аналогия на чл. 11, ал. 3 от същия закон, касаеща само учреденото вещно право на ползване и ползвателя. Претендира се отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба - Никола Стоянов Джеров от гр. Варна оспорва същата по съображения, изложени от процесуалния му представител адв. Ганчева в писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество, е основателна, поради следните съображения: За да отмени оспорения акт, съдът е изложил следните съображения: По смисъла на дефиницията, дадена в § 1, т. 8 от ДР на Закона геодезията и картографията, "сервитутна зона" е част от поземлен имот около геодезически точки и съоръжения, за която с нормативен акт са въведени ограничения в режима на ползване на поземления имот. По силата на закона са създадени и сервитутни зони в полза на енергийните предприятия - чл. 60, ал. 2 от ЗЕЕЕ , чл. 60, ал. 1, т. 1 от ЗЕЕЕ и § 1, т. 51 от ДР на ЗЕЕЕ , което се запазва и в действащия § 26, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ. Сервитутите по ЗЕ включват: 1. право на преминаване на хора и техника в полза на енергийното предприятие; 2. право на прокарване на въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на енергийното предприятие; 3. ограничаване в ползването на поземлени имоти, прилежащи към енергийните обекти. В чл. 13, ал. 1 от Наредба № 16 от 9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти е предвидено следното:
В сервитутната зона титулярът на сервитутните права може да извършва: 1. строителни и монтажни дейности за изграждане на нови енергийни обекти и съоръжения и рехабилитация, модернизация и разширение на съществуващи енергийни обекти за производство, пренос, разпределение и преобразуване на електрическата енергия; 2. ремонтни работи, свързани с предотвратяване или отстраняване на аварии за възстановяване на експлоатационната годност на енергийните обекти; 3. планови дейности, свързани с експлоатацията, ремонта и поддържането на енергийните обекти и техни съоръжения, по видове и графици съгласно изискванията на наредбите по чл. 83 от Закона за енергетиката. Според чл. 14 от същата,
В сервитутната зона на енергиен обект за производство, пренос, разпределение и преобразуване на електрическата енергия не се допуска: 1. всякакъв вид застрояване, включително и на спортни стрелбища и военни полигони за стрелба; 2. засаждане на трайни дървесни насаждения; 3. извършване на сондажни работи, търсене, проучване и добив на подземни богатства; 4. паркиране на всички видове превозни средства; 5. складиране на отпадъци и материали; 6. действия на трети лица върху съоръженията на енергийните обекти; 7. палене на огън и опожаряване на площите след прибиране на селскостопанската продукция; 8. стрелба с ловно и бойно оръжие.
В сервитутната зона се допуска, след писмено съгласие от титуляра на сервитутните права: 1. извършване на строителни и монтажни работи, свързани с полагане, пресичане или ремонт на тръбопроводи и електрически и съобщителни кабели; 2. извършване на строителни или ремонтни работи на други линейни обекти на техническата инфраструктура, пресичащи или успоредни на трасето на линеен електроенергиен обект; 3. временно складиране на селскостопанската продукция, добита в сервитутната зона. Установените по този начин чрез специалните правни норми предели на конкретното сервитутно право дават основание да се приеме, че по своето естество то изпълнява състава на правото на ползване. Предвид изложеното, приложими са разпоредбите на чл. 11, ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ и данъкът се дължи съответно на частите по аргумент на чл. 12, ал. 1 от ЗМДТ. Разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 17 от ЗМДТ е неприложима в случая, тъй като по делото не е установено жалбоподателят да е бил лишен от възможността да ползва изцяло имота си. Така постановеното решение е неправилно. Според чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ, при учредено вещно право на ползване, данъчно задължен е ползвателят. Според чл. 12, ал. 1 от същия закон, когато върху облагаем недвижим имот правото на ползване или ограниченото вещно право е притежание на няколко лица, те дължат данъка съответно на частите си. Основателен е доводът на касатора, че независимо от обема на ограниченията, които се налагат във връзка със сервитутите на енергийните обекти, след като по отношение на тях липсва изрична правна уредба в ЗМДТ, не може по аналогия да се прилага нормата на чл. 11, ал. 3 от закона, уреждаща конкретно и само учреденото вещно право на ползване. Правилен е изводът на съда, че разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 17 от ЗМДТ не намира приложение в конкретната хипотеза. С оглед на изложеното, решението на АС - Варна, като незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Никола Стоянов Джеров срещу Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-553/26.09.2009 г., издаден от гл. инспектор "РПК" в Дирекция "МД" на община Варна, потвърден с решение № МД - АУ-553/18.11.2009 г. на директора на Дирекция "МД" при община Варна. При този изход на делото, на ответника за първоинстанционното производство следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. За касационната инстанция няма заявена претенция от касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.