Решение № 7708 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13502/2009 г.

Решение № 7708 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13502/2009 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Васко Тодоров - Делийски", с. Багренци, община Кюстендил и по частни жалби на министъра на земеделието и храните и на "В и К" ООД, гр. Кюстендил (в ликвидация) срещу решение № 272/04.08.2009 г., постановено по адм. дело № 91/2008 г. на Административен съд - Кюстендил. Касаторът ЕТ "Васко Тодоров - Делийски" чрез пълномощника си - адв. Антимов оспорва горепосоченото решение като неправилно, в частта, с която заповед № РД-18-10-3/11.01.2008 г. на началника на СГКК - Кюстендил е обявена за нищожна, като поддържа доводи за постановяването му в нарушение на материалния закон. Частните жалбоподатели - министърът на земеделието и храните и "В и К" ООД, гр. Кюстендил (в ликвидация) чрез процесуалните си представители молят за отмяна на оспореното решение в съответната част, в която жалбата на всеки от тях срещу заповед № РД-18-10-3/11.01.2008 г. на началника на СГКК - Кюстендил е оставена без разглеждане. Развиват оплаквания за неправилност на решението в съответно обжалваните части поради нарушение на материалния закон. Претендират разноски. Ответниците - директорът на РДГП - Кюстендил - ГДГП - МВР (правоприемник на началника на РГС - Кюстендил - ГДГП - НС "П"- МВР), директорът на Държавно ловно стопанство "Осогово", гр. Кюстендил, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите и директорът на Регионална дирекция по горите - Кюстендил оспорват касационната жалба. Считат, че решението на първоинстанционния съд, с което процесната заповед е обявена за нищожна е правилно и молят за оставянето му в сила. Процесуалният представител на директора на РДГП - Кюстендил - ГДГП - МВР изразява становище за основателност на частните жалби. Останалите ответници - директорът на Областна дирекция "Полиция" - Кюстендил, началникът на СГКК - Кюстендил, директорът на ОД "Земеделие и гори", директорът на Регионалната инспекция по околната среда и водите - Перник, "ВЕЦ "Осогово - Меком" ООД, кметът на с. Гърляно, кметът на с. Раненци, кметът на с. Каменичка Скакавица и кметът на община Кюстендил не вземат отношение по оспорванията. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на частната жалба на министъра на земеделието и храните и на касационната жалба на ЕТ "Васко Тодоров - Делийски". По отношение на частната жалба на "В и К" ООД счита, че същата е недопустима поради просрочие. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, приема, че частната жалба на "В и К" ООД (в ликвидация) е подадена при спазване на преклузивния срок за обжалване, тъй като съобщаването на първоинстанционното решение на страната не е извършено на изрично посочения от нея с молбата й от 04.08.2008 г. съдебен адрес, на който е следвало от този момент да се връчват съобщенията (стр. 286 от делото). Този адрес е различен от адреса на управление на дружеството, на който неправилно е изпратен преписа от решението. Ето защо при липса на надлежно съобщаване на съдебния акт съгласно чл. 137 АПК частната жалба на "В и К" ООД (в ликвидация) не е просрочена. След като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, за да се произнесе по съществото на спора, настоящата касационна инстанция съобрази следното. Производството пред АС - Кюстендил е образувано по жалби на началника на РГС - Кюстендил при ГДГП - НС "П" - МВР, Областна дирекция "Полиция" - Кюстендил, "В и К" ООД (в ликвидация) и държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните срещу заповед № РД-18-10-3/11.01.2008 г. на началника на СГКК - Кюстендил. С обжалваното решение АС - Кюстендил е обявил за нищожна поради некомпетентност горепосочената заповед, с която на основание чл. 49а, ал. 3 ЗКИР са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри на територията на имоти с идентификатори - № 35835.100.36, намиращ се в землището на с. Каменичка Скакавица, № 62181.92.3, намиращ се в землището на с. Раненци и № 18352.11.23, намиращ се в землището на с. Гърляно, община Кюстендил, област Кюстендил, изработени по реда на чл. 35а ЗКИР и приети с Протокол № 76/07.12.2005 г. на СГКК - Кюстендил. Със същото решение съдът е оставил без разглеждане като недопустими жалбите на директора на Областна дирекция "Полиция" - Кюстендил, на "В и К" ООД (в ликвидация) и на държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните срещу заповед № РД-18-10-3/11.01.2008 г. на началника на СГКК - Кюстендил и е прекратил производството поради липса на правен интерес по отношение на Регионална дирекция по горите - Кюстендил, Държавно ловно стопанство "Осогово", гр. Кюстендил (правоприемник на Държавна дивечовъдна станция "Осогово"), Регионалната инспекция по околната среда и водите - Перник, кмета на с. Гърляно, кмета на с. Раненци и кмета на с. Каменичка Скакавица. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от некомпетентен орган. Този извод е мотивиран с обстоятелството, че трите недвижими имота, предмет на одобрените с процесната заповед кадастрална карта и кадастрални регистри, представляват път, преминаващ през землищата на три населени места, от чиято графика е видно, че граничат с множество имоти с различно предназначение. Решаващият съд е посочил, че в случая се касае за създаване на кадастрална карта и кадастрален регистър за линейни обекти, които по своето разположение са съседни на територии, обхващащи обичайно повече от 50 съседни имота, което обстоятелство не се оспорва от страните и се извежда от графичната част към заповедта. Счел е, че с оглед броя им засегнатите съседни имоти не попадат в приложното поле на § 1, т. 12 във връзка с чл. 35б, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 35а ЗКИР, на чието основание е издаден акта. Като се е позовал на нормата на чл. 37, ал. 3 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба № 3/2005 г.), която по отношение на създаването на кадастрална карта и кадастрални регистри на територии, заети от линейни обекти (пътища, железопътни линии, канали и др.), препраща към реда за създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри по чл. 35 ЗКИР, съдът е преценил, че в случая компетентен за провеждането на административното производство по глава пета от ЗКИР и за издаването на заповед за одобряване на кадастрална карта и кадастрални регистри за територията на процесните имоти е бил изпълнителният директор на АГКК, а не началникът на СГКК - Кюстендил, поради което последният се е произнесъл извън законовите му правомощия, като постановената от него заповед е нищожна. Досежно жалбоподателите "В и К" ООД (в ликвидация) и държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните съдът е приел, че същите не са активно легитимирани да оспорват процесната заповед, тъй като не попадат в кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл. 49, ал. 4 вр. с чл. 49а, ал. 5 ЗКИР, поради което жалбите им са недопустими. Съгласно цитираните разпоредби право на жалба имат само собствениците и носителите на други вещни права върху недвижимите имоти и съседните на тях, които са в обхвата на кадастралната карта. След съпоставка на данните от представените от МЗХ скици на имоти от държавния поземлен фонд и графичната част на оспорената кадастрална карта, решаващият съд е заключил, че имотите от ДПФ, на които по силата на чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ се позовава министърът като упражняващ правото на собственост на държавата върху тях, не са непосредствено съседни на който и да било от трите имота в обхвата на пътя, предмет на картата, поради което не е налице условието по чл. 49, ал. 4 ЗКИР, обуславящо допустимост на оспорването. Според първоинстанционния съд "В и К" ООД (в ликвидация) не претендира да притежава собствени имоти или вещни права върху имоти, които да са непосредствено засегнати от заснемането на имотите по кадастралната карта, нито на такива, които да са им съседни. Съдът е навел извод, че соченото в жалбата право на достъп до обектите, за които дружеството има издадени разрешения по Закона за водите, касаещи водни обекти в територии, прилежащи на процесния път, не е от категорията права, визирани в чл. 49, ал. 4 ЗКИР, като защитата срещу нарушаването му следва да се реализира по друг ред, а не чрез обжалване на заповедта на началника на СГКК - Кюстендил. Като необжалвано в частта му, с която жалбата на Областна дирекция "Полиция" - Кюстендил е оставена без разглеждане, а производството е прекратено по отношение на Регионална дирекция по горите - Кюстендил, Държавно ловно стопанство "Осогово", гр. Кюстендил (правоприемник на Държавна дивечовъдна станция "Осогово"), Регионалната инспекция по околната среда и водите - Перник, кмета на с. Гърляно, кмета на с. Раненци и кмета на с. Каменичка Скакавица, решението на АС - Кюстендил е влязло в сила, поради което в тази му част е изключено от обхвата на осъществяваната в настоящото съдебно производство касационна проверка. По касационната жалба на ЕТ "Васко Тодоров - Делийски": Решението в частта му по съществото на спора, с което заповед № РД-18-10-3/11.01.2008 г. на началника на СГКК - Кюстендил е обявена за нищожна, е правилно, като изложените от АС - Кюстендил мотиви се споделят изцяло от настоящия състав. По делото няма спор, че имотите, предмет на оспорената заповед, с идентификатори - № 35835.100.36, находящ се в землището на с. Каменичка Скакавица, № 62181.92.3, разположен в землището на с. Раненци и № 18352.11.23, намиращ се в землището на с. Гърляно, всички в община Кюстендил, област Кюстендил, представляват път, т. е. линеен обект по смисъла на чл. 37, ал. 3 от Наредба № 3/2005 г. По силата на общото правило на чл. 35, ал. 1 ЗКИР производството по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри се открива със заповед на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, който съгласно чл. 49, ал. 1 ЗКИР одобрява със заповед приетите кадастрална карта и кадастрални регистри на района. С диспозитивната разпоредба на чл. 35а на същия закон е уредена възможност за създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за отделен имот или за група имоти по искане на собственика или инвеститора, като в тази хипотеза производството се открива със заповед на началника на СГКК по местонахождението на имотите, освен ако искането е за недвижими имоти, намиращи се в район, за който има издадена заповед по чл. 35, ал. 1 ЗКИР, като в последния случай компетентен да открие процедура по чл. 35а ЗКИР е изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (по аргумент от чл. 39б, ал. 1, т. 2 ЗКИР). Съгласно дефинитивната норма на § 1, т. 12 от ДР на ЗКИР "група имоти" е съвкупност от не повече от 50 съседни поземлени имота, т. е. производството по чл. 35а ЗКИР е приложимо само когато с одобряването на кадастралната карта и регистър няма да бъдат засегнати повече от лимитативно посочения в закона брой имоти. Предписанията на чл. 35, ал. 1 и чл. 35б, ал. 1 са съответно възпроизведени в ал. 1 и ал. 2 на чл. 37 от Наредба № 3/2005 г., а в ал. 3 на същата подзаконова норма е предвидено, че за създаването на кадастрална карта и кадастрални регистри на територии, заети от линейни обекти (пътища, железопътни линии, канали и др.), се прилага редът за създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри по чл. 35 ЗКИР. Следователно, независимо от броя на засегнатите имоти, когато предмет на производството по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри са линейни обекти, какъвто е настоящият случай, приложение намира правният режим, регламентиран в чл. 35 ЗКИР, по силата на който компетентен административен орган с правомощия по откриване, провеждане и финализиране на производството с краен акт е изпълнителният директор на АГКК, както правилно е приел първоинстанционният съд. Този извод произтича и от текста на чл. 49а, ал. 3 ЗКИР, видно от който приетите кадастрална карта и кадастрални регистри по реда на чл. 35а от същия закон се одобряват със заповед на началника на СГКК, съответно на изпълнителния директор на АГКК, в зависимост от проявлението на конкретната хипотеза, определяща компетентността на всеки един от двата органа. С разпоредбата на чл. 31 ЗКИР законодателят е предвидил съдържанието, както и условията и редът за създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри да се определят с подзаконов нормативен акт - наредба, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от приложимата към казуса Наредба № 3/2005 г. е подзаконова норма по прилагането на закона, с която се доразвива и конкретизира общата законова уредба в изпълнение на делегацията по чл. 31 ЗКИР във връзка с чл. 3, ал. 2 и чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове, поради което не е налице нарушение на принципа на чл. 5, ал. 1 АПК. Съдът е приложил точно материалния закон, като е обосновал постановения по съществото на спора правен резултат с императивното правило на чл. 37, ал. 3 от наредбата. При липса на спор относно обстоятелствата, че имотите, предмет на заповедта, представляват линеен обект (път) и че с одобряването на кадастрална карта за тях се засягат повече от 50 съседни им имота според графичните данни, решаващият съд законосъобразно е приел, че процесното административно производство е извън правомощията на началника на СГКК - Кюстендил, поради което оспореният административен акт е нищожен като издаден при липса на компетентност за това. Неоснователно е оплакването на касатора, че обжалваното решение противоречи на указанията, дадени в решение № 7269/09.07.2007 г. на ВАС - второ отделение, постановено по адм. дело № 4595/2007 г., с което е обезсилено решението от 22.02.2007 г. по адм. дело 161/2006 г. на Кюстендилския окръжен съд и делото е върнато като преписка на началника на СГКК - Кюстендил за ново произнасяне. Цитираното от касационния жалбоподател решение касае друга заповед, а не процесната, която подлежи на самостоятелен съдебен контрол и съдът не е обвързан от съдебното решение, на което са позовава касаторът, поради което доводите му са неотносими към предмета на настоящия спор. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението в обжалваната му част, с която е обявена за нищожна заповед № РД-18-10-3/11.01.2008 г. на началника на СГКК - Кюстендил, следва да се остави в сила. По частните жалби на министъра на земеделието и храните и на "В и К" ООД, гр. Кюстендил (в ликвидация): Съдът намира, че с оглед изхода на делото по съществото на спора частните жалби са недопустими, тъй като търсената с тях съдебна защита е безпредметна. В случая заповедта, срещу която "В и К" ООД и държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, са подали жалби до първоинстанционния съд с искане за отмяната й като незаконосъобразна, е обявена за нищожна. Нищожността се отнася до валидността на административното волеизявление. Поради изначалното наличие на такива сериозни недостатъци, водещи до недействителност на волята на органа, се приема, че нищожният акт е лишен от правно действие, не може да породи целените правни последици и никога не е съществувал в правната действителност. Съгласно императивните норми на чл. 177, ал. 1, изр. 2 и чл. 183 АПК, регламентиращи пределите на действие на съдебното решение спрямо лицата, решението, с което оспореният административен акт (индивидуален или общ) е обявен за нищожен, отменен или изменен, има действие по отношение на всички. Това означава, че диспозитивът на решението по чл. 172, ал. 2, пр. 1 АПК важи и по отношение на частните жалбоподатели. Решението, в частта с която оспорваната от тях заповед е обявена за нищожна, е благоприятно за тях. Независимо, че са били оставени без разглеждане жалбите им, обективно спорът е разгледан от съда по същество и търсената с оспорването защита е удовлетворена, като е постигнат целеният от тях правен ефект. С оглед обхвата на действие на решението за обявяване нищожност на акта и произтичащите от това правни последици, за частните жалбоподатели е налице отпаднал правен интерес от проверка на съдебното решение в частта, с която жалбите им са квалифицирани като недопустими. При решаването на спорния въпрос по същество с влязъл в сила съдебен акт въпросът за допустимостта на жалбите на министъра на земеделието и храните и на "В и К" ООД е лишен от предмет, а търсеният с частните жалби резултат - без основание от правна страна, още повече като се има предвид, че първоинстанционното решение в частта, с която двете жалби са оставени без разглеждане, има характер на прекратително определение, което не се ползва със сила на присъдено нещо. Съдът намира, че отбелязването в диспозитива на решението на страните, спрямо които е постановено по същество, освен, че е ненужно от правораздавателна гледна точка и не следва да се отразява в диспозитива на съдебното решение, в случая не съответства на установените в АПК субективни предели на силата на присъдено нещо на обявяването на нищожност на административния акт, което има действие по отношение на всички, а не само за страните по делото. Съдебното решение по административен спор, обективирано в неговия диспозитив, трябва да съдържа единствено формираната воля на съда относно законосъобразността на обжалвания административен акт, какъвто е и предметът на административния процес. Всякакво друго съдържание на диспозитива, като отразяване на това по чия жалба е постановено решението, кои страни са участвали по делото и т. н., касае въпроси, които са част от мотивите на съдебното решение. В този аспект обжалваното решение не е пречка и не преклудира възможността на частните жалбоподатели да търсят защита на претендираните от тях права при откриването на ново административно производство, както и да обжалват последващата заповед на компетентния орган, като въпросът за процесуалната им легитимация по смисъла на чл. 49, ал. 4 ЗКИР отново ще бъде предмет на проверка. По тези съображения настоящият състав намира, че частните жалби следва да бъдат оставени без разглеждане. Водим от горното, Върховният административен съд - седмо отделение, в настоящия съдебен състав