Решение № 16303 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9875/2011 г.

Решение № 16303 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9875/2011 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Искрен Маринов Йотов против решение по адм. д. № 300/2010 г. по описа на Административен съд - Ловеч. Иска отмяна на решението с доводи, че по чл. 84 от ЗАНН не се присъждат разноски, поради което след успешно проведена защита срещу наказателно постановление няма друг ред освен този по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение. Твърди, че има трайна съдебна практика за присъждане на тези разноски като претърпени неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена връзка с наказателното постановление. Ответната страна Държавно горско стопанство - Борима, не е изразила становище. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Развива подробни съображения. Върховният административен съд, III отделение като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 и сл. от АПК. Образувано е по исковата молба на Искрен Маринов Йотов с искане за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени (платено адвокатско възнаграждение и пътни разходи) и неимуществени вреди (нервни страдания, безсъние, засягане на добро име и чест), пряка и непосредствена последица от обжалване на наказателно постановление на директора на ДГС Борима. С решение № 69/10.05.2011 г. по адм. д. № 300/2010 г. по описа на Ловешки административен съд, исковете са отхвърлени като неоснователни. С определение в производство по чл. 248 от ГПК допълнително е в полза на ДГС Борима са присъдени направени деловодни разноски. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вреди претърпени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Под актове се разбира индивидуални, общи или нормативни административни актове, но не и правораздавателни актове. Дейността по налагане на наказание за виновно извършено деяние, нарушаващо установения ред на държавно управление и обявено от закона за наказуемо, е административно-правораздавателна форма на административна дейност. Тя не е свързана с реализиране на административни правомощия по материално административно правоотношение, чрез издаване на индивидуален или общ административен акт. Установяване съставомерността на административното нарушение, осъществяване на превенциите по чл. 12 от ЗАНН чрез налагане на наказание, не се квалифицира като нормотворческа или изпълнително-разпоредителна форма на административна дейност, за осъществяването на които се издават индивидуални, общи или подзаконови административни актове. Именно тези форми на административна дейност има предвид чл. 1 от ЗОДОВ. Заплатените суми за адвокатско възнаграждение представляват съдебни разноски, направени по повод успешно реализираното по време на съдебното производство право на защита и за ищеца безспорно имат характера на вреди, но след като останалите елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не са налице, те не следва да се компенсират с обезщетение в настоящото съдебно производство. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение