Решение № 6455 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1401/2009 г.

Решение № 6455 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1401/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение № 1032/ 21.10.2008 г., постановено по адм. д. № 1187/2008 г. Административен съд - гр. Пловдив е отхвърлил жалбата на Иван Димитров Тодоров от гр. Пловдив против Решение № 138/21.05.2008 г. на директора на РУ "СО" - гр. Пловдив, с която е оставена без уважение жалбата на Иван Тодоров против разпореждане № 4505175007 от 10.01.2008 г. на ръководителя на отдел "пенсионни осигуровки" при РУСО - гр. Пловдив, с което на основание чл. 75 от КСО и чл. 30, ал. 3 от НПОС пенсията му за инвалидност поради общо заболяване е възобновена и намалена. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Иван Димитров Тодоров с молба да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че съдът не е обсъдил възраженията му и неправилно е определен размерът на пенсията му, като не е съобразен размерът от 25.05.1999 г. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а решението на административния съд е правилно. Върховният административен съд обсъди събраните по делото писмени доказателства, прецени правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Страните са изложили пред първоинстанционния съд своите доводи по спора, които са обсъдени в мотивите и не спорят по фактическата обстановка, установена в обжалваното решение. На Иван Тодоров е отпусната лична пенсия за инвалидност от 25.05.1999 г. при определена с Експертно решение на ТЕЛК над 71% намалена работоспособност на основание чл. 73, ал. 1 и чл. 94, ал. 1 от КСО, като същият е получавал допълнително и социална пенсия за инвалидност по чл. 90 от КСО. С Експертно решение на ТЕЛК № 3344/07.12.2007 г. за преосвидетелстване е определена начална дата на инвалидност 25.05.1999 г. при 60% намалена работоспособност. Тази промяна е довела и до преизчисляване размера на дължимата пенсия за инвалидност, като е отпаднало правото за получаване на социална пенсия за инвалидност, по което обстоятелство жалбоподателят не спори. С обжалваното решение е прието, че пенсионният орган правилно е преизчислил пенсията на Тодоров, като средномесечният осигурителен доход - чл. 70, ал. 2 от КСО, се умножи с индивидуалния коефициент - чл. 76 от КСО. Касаторът претендира, че не е приложен § 7 от ПЗР на КСО, като размерът, получен към 31.12.1999 г. бъде запазен като по-голям от размера, получен при прилагане разпоредбите на КСО към 1.01.2000 г. Настоящата инстанция счита касационните възражения за неоснователни, а правните доводи на административния съд за правилни и обосновани. Законосъобразно административният орган е възобновил и намалил пенсията на касатора, считано от 02.12.07 г. до 01.12.2010 г. като изчисленият размер на пенсията е съобразен с материално правните норми на КСО. В случая не се касае за първоначалното отпускане на пенсия, а за възобновяване и определяне при новите обстоятелства, съобразно 60% намалена работоспособност, дължим размер на отпусната и получавана пенсия за инвалидност. Съгласно § 7, ал. 3 от ПЗР на КСО, индивидуалният коефициент на лицата, чиито пенсии са отпуснати по отменения Закон за пенсиите (какъвто е настоящият случай) и включват осигурителен доход за периода след 31 декември 1996 г., се преизчислява еднократно, като средномесечният осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. се отнесе към средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. Получаваната пенсия от жалбоподателя е била еднократно преизчислена на основание § 7 от КСО и приложена разпоредбата на ал. 2 за по-благоприятен размер с разпореждането от 23.01.2001 г., като вместо 84,33 лв. е определена за получаване сумата от 149,43 лв. При новите обстоятелства и новото преизчисляване пенсионният орган е приложил действащите разпоредби на КСО и правилно определил размер на дължимата пенсия за инвалидност, съобразявайки дохода на лицето, от който се следва преизчислението и средно-месечният осигурителен доход за страната към датата на възобновяване на пенсията. По изложените съображения съдът счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,