Решение № 4773 от 5.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6347/2012 г.

Решение № 4773 от 5.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6347/2012 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Гошо Недев Георгиев от гр. Хасково срещу решение № 827/20.02.2012 г. по адм. д. № 10275/2011 г. на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно в частта, с която съдът отхвърля предявения против Агенция "Митници" иск за сумата 2191,80 лв. като уважава възражението на агенцията за прихващане на основание чл. 103 и следв. от Закона за задълженията и договорите. Ответникът - Агенция "Митници" гр. София чрез процесуалния представител юрк. Йоцова оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК касационна жалба частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд осъжда Агенция "Митници" да заплати на Гошо Недев Георгиев от гр. Хасково 5068,20 лева, представляваща неизплатения размер на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител за периода 18.11.2009 г. до 18.09.2010 г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба - 22.11.2011 г. до окончателното и изплащане, като отхвърля иска за разликата в претендирания размер на обезщетението в размер на 2237,80 лева. Този правен резултат е мотивиран с доводи за основателност на претенцията за заплащане на обезщетение на посоченото правно основание при изпълнена отрицателна предпоставка по чл. 104, ал. 1 ЗДСл като приема за основателно и възражението на процесуалния представител на ответника-Агенция "Митници" за прихващане на дължимото обезщетение със сумата от 2191,80 лева, представляваща изплатено на служителя обезщетение в размер на три брутни трудови възнаграждения на основание чл. 106, ал. 2 и чл. 106, ал. 4 ЗДСл. Прието е в мотивите, че обезщетението за оставане без работа поради незаконосъобразно прекратяване на служебното правоотношение не може да се кумулира с обезщетението за неспазен срок за предизвестие по чл. 106, ал. 4 ЗДСл, затова след като е платено при прекратяване на правоотношението признато впоследствие за незаконно, то подлежи на връщане от служителя. По отношение на обезщетението по чл. 106, ал. 2 ЗДСл решаващият съд приема, че то предпоставя правомерно прекратяване на служебното правоотношение, и плащане по цитирания текст не се дължи, след като уволнението е признато за незаконно по съдебен ред. Решението е частично неправилно. По делото са налице безспорни данни относно месечния размер на брутното трудово възнаграждение за длъжността, въз основа на които първоинстанционният съд изчислява и присъжда обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, налице са и данни, че е начислено и заплатено от органа по назначаване обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл - в размер на 1461,20 лв., както и по чл. 106, ал. 4 в размер на 730,60 лева. Касационният довод на Георгиев, че неправилно решаващият съд уважава направеното от него възражение за прихващане с изплатеното му обезщетение по чл. 106, ал. 2 и чл. 106, ал. 4 ЗДСл е основателен относно извършеното със съдебния акт прихващане със сумата 730,60 лева, представляваща обезщетение, произтичащо от неспазен срок на предизвестие от органа по назначаване по чл. 106, ал. 4 ЗДСл. Основанието за изплащане на това обезщетение е неспазването на задължителния срок на предизвестие по чл. 106, ал. 1 ЗДСл от страна на органа по назначаване. Ако това задължение е изпълнено, служителят ще положи труд още един месец и ще получи съответното трудово възнаграждение. Неизпълнението му го лишава от това месечно възнаграждение, поради което той получава обезщетението. Последното няма връзка с дължимото такова по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, за да се приеме за основателно възражението за прихващане. Неоснователно е възражението на касатора за нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение в частта, с която е уважено от съда искането на ответника за прихващане между дължимата на Георгиев сума на основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл и полученото от него обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, дължимо от органа ex lege предвид конкретната хипотеза за прекратяване на правоотношението - чл. 106, ал. 1, т. 2 от същия закон (при съкращаване на длъжността). Обезщетенията по чл. 106, ал. 2 и чл. 104, ал. 1 ЗДСл са такива, произтичащи от едно и също фактическо основание - прекратяването на служебното правоотношение и оставането на лицето без работа. В зависимост от законосъобразността на административния акт, с който е извършено това, е определен и размерът на обезщетението. Когато правоотношението е прекратено законосъобразно, дължимото обезщетение е в размер на две месечни заплати (чл. 106, ал. 2 от ЗДСл). Когато то е прекратено незаконосъобразно и актът, с който е извършено това е отменен, дължимото обезщетение е в размер на 10 брутни месечни възнаграждения ( чл. 104, ал. 1 от ЗДСл). Припокриването на обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл и това, получено по чл. 106, ал. 2 ЗДСл, би довело до неоснователно обогатяване, респективно до репариране на една и съща вреда два пъти, в какъвто смисъл е константната съдебна практика по аналогични казуси, както на ВАС, така и на ВКС. На последно място неоснователен е и касационният довод за нарушение на материалния закон от решаващия съд, поради неуваженото възражение на Георгиев за приспадане на удържаните при изплащането на обезщетенията суми за данък общ доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, с които не може да бъде извършено прихващане. Правилно и в съответствие със закона първоинстанционният съд приема, че исканията за възстановяване на недължимо платени или внесени данъци се разрешават по реда на чл. 129 и следв. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). По изложените съображения и предвид безспорното установяване досежно брутния размер на месечното трудово възнаграждение за длъжността и изплащането на обезщетение по чл. 106, ал. 4 ЗДСл в размер на 730,60 лв., с този размер следва да бъде увеличена присъдената сума от 5068,20 лв. представляваща обезщетение за незаконно уволнение, като в резултат на увеличението уважения размер на претенцията възлиза на 5 798,80 лв. В останалата част за разликата над 5798,80 лв. до пълния предявен размер от 7306 лв. или за сумата 1 507,20 лв. (хиляда петстотин и седем лева и 20 стотинки) искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен. Предвид изхода на съдебноадминистративния спор на касатора следва да бъдат присъдени разноски по делото - възнаграждение за един адвокат в размер на 400 лв., което настоящата инстанция намира, че не е прекомерно в каквато насока е направено възражение от ответника по касация. Искането за присъждане на разноски в полза на ответника по касация е неоснователно и не следва да бъде уважено. В останалата част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 218, ал. 2 вр. с чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд