Решение № 34 от 24.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2962/2016 г.

Решение № 34 от 24.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2962/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и управление в [населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. А. от АК Стара З. срещу решение № 88 от 24.3.2016 г, постановено по гр. дело № 1083/2016 г. на Старозагорски окръжен съд, Втори граждански състав, с което е отменено решение № 3/5.1.2016 г. по гр. дело № 3686/15 по описа на Старозагорски районен съд и вместо него е постановено друго с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на А. Ж. В. извършено със заповед № 26/9.7.2015 г. на управителя на дружество "М. Мед" О., считано от 14.7.2015 г.; и за поправка в трудовата книжка на В. на основанието за прекратяване на трудовия договор, като същото да счита за се счита такова по чл. 326, ал. 1 КТ вр. чл. 220, ал. 2 КТ. В касационна жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни, ведно със следващите се от това законни последици. Ответникът по касационната жалба А. Ж. В. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му адв. С. П.. Счита, че обжалваното въззивно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски, сторени пред ВКС. Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 287, ал. 1 от ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността " работник поправка на гуми и джанти". Същото е прекратено със заповед № 26 от 9.7.2011 г на управителя на [фирма], на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, поради неявяване на работа в продължение на два последователни работни дни, считано от датата на връчването й -14.7.2015 г. Уволнението на посоченото основание е прието за незаконно и отменено, а искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е уважен, тъй като към датата на връчване на уволнителната заповед трудовото правоотношение между страните е било вече прекратено на основание чл. 326 от КТ е предизвестие, обективирано в писмено заявление на работника от 9.7.2015 г. Прието е, че за да бъде осъществен фактическия състав на уволнителното основание по чл. 326 КТ е необходимо единствено изтичане на целия или съответната част от срока на предизвестието. Обстоятелството заплатено ли е обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ до връчване на уволнителната заповед, не съставлява елемент от фактическия състав на чл. 326 КТ. Тъй като трудовия договор между страните е законосъобразно прекратен на това основание, с изтичане на срока за предизвестието, последващата заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение е незаконосъобразна. Поради това исковете за отмяната й на основание чл. 344, ал. 1 КТ и за промяна на уволнителното основание в трудовата книжка на работника са уважени. С определение № 799 от 14.11.2016 г, постановено по делото ВКС, Четвърто гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос "за законосъобразността на прекратяването при конкуренция на основанията за: с предизвестие по инициатива на работника и служителя на основание чл. 326, ал. 1 КТ и по инициатива на работодателя с дисциплинарно уволнение на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ", който е разрешен в противоречие с решение № 617 от 15.10.2010 г. по гр. дело № 1493/2009 г на Върховния касационен съд на РБ, Трето гражданско отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Отговор на поставения въпрос. С цитираното решение е прието, че правото на едностранно прекратяване на трудовия договор по инициатива на работника или служителя с предизвестие е уредено с разпоредбата на чл. 326, ал. 1 КТ. Касае се за субективно право, което може да бъде упражнено само по преценка на работника или служителя, независимо каква е причината за прекратяване на трудовия договор на това основание. Работникът или служителят не е длъжен да мотивира писменото волеизявление, с което предизвестява работодателя, че едностранно прекратява трудовия договор на основание чл. 326, ал. 1 КТ. При прекратяване на трудовия договор по чл. 326, ал. 1 КТ работникът или служителят отправя писмено предизвестие до работодателя и по отправеното писмено предизвестие работодателят не може да изразява съгласие или несъгласие. Трудовият договор се прекратява по силата на закона, с изтичане па срока на предизвестието- чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ, освен ако той или работодателят пожелаят да го прекратят и преди да изтече този срок. С разпоредбата на чл. 220 КТ законодателят е предоставил на всяка от страните по трудовия договор възможността да не спази срока на предизвестие, като заплати на другата страна обезщетение с определен в закона размер-брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Касае се за заместване на първоначално дължимата престация, а именно спазване на срока на предизвестие чрез отработването му, с друга престация, а именно: плащане на определената в закона сума. За да произведе действие разпоредбата на чл. 220 КТ, дължимата сума за обезщетение трябва реално да се заплати. Ако сумата по чл. 220 КТ не се заплати, прекратяване на трудовия договор не настъпва и срокът за предизвестие трябва реално да се отработи. В този случай, ако в рамките на срока на предизвестие, работникът или служителят извърши нарушение на трудовата дисциплина, за което работодателят да го уволни дисциплинарно, прекратяването на трудовото правоотношение настъпва на основание наложеното дисциплинарно уволнение, от момента на връчване на надлежно мотивирана от работодателя заповед на работника или служителя. Разглежданият случай е идентичен. С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, по оплакванията в касационната жалба, ВКС, Четвърто гражданско отделение намира следното: Обжалваното въззивно решение е неправилно. С подаване на молбата - предизвестие от 1.7.2015 г, с вх. № 299/2.7.15 г за прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работника, на основание чл. 326, ал. 1 вр. чл. 220, ал. 1 КТ, считано от посочения от него ден- 6.07.15 г В. е бил длъжен да заплати на работодателя дължимото на основание чл. 220, ал. 1 обезщетение в определения размер като заместваща престация за неотработения срок на предизвестие и към съответната дата сумата следва да е получена от работодателя. С позоваването на чл. 220, ал. 1 вр. чл. 326, ал. 1 КТ без да е заплатено дължимото обезщетение не може да се постигне желания ефект на прекратяването на основание чл. 326, ал. 1 КТ, при положение, че работникът не желае да отработи ефективно срока на предизвестие. В настоящия случай обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ е заплатено от работника на 24.7.2015 г, след връчване на уволнителната заповед. Освен това заплатеното обезщетение е в размер на 1/3 от дължимото такова, според сключения между страните трудов договор, в който изрично е предвиден тримесечен срок на предизвестие за прекратяване. /лист 40 от първоинстанционното дело./ При това положение следва да се приеме, че не е настъпило прекратяване на основание чл. 326, ал. 1 КТ, тъй като с подаването на молбата-предизвестие за прекратяване работникът не е представил доказателства за това, че е предоставил на работодателя в цялост заместващата престация-изплащане на обезщетение за неспазен срока на предизвестието. Неявяването на работа от 6.07.15 г до 9.07 15 г, включително съставлява тежко дисциплинарно нарушение, което е санкционирано с налагане на дисциплинарно наказание уволнение по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. Уволнението е законно като в случая е съобразен императива на чл. 189, ал. 1 КТ, доколкото наказанието съответства по степен на нарушението на трудовата дисциплина. Съобразен е и факта, че поведението на ищеца към нарушението е абсолютно безкритично и е създало съществени затруднения на производствения процес при работодателя. Обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ бъдат отхвърлени като неоснователни, ведно със следващите се от това законни последици. Предвид изхода на спора ответникът по касация следва да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на противната страна направените разноски за адвокатско възнаграждение както следва 1140 лв-сторени пред първоинстанционния съд, 1260 лв-за въззивната инстанция и 800 лв за процесуално представителство пред ВКС или общо 3200 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение