Решение № 4043 от 22.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13673/2010 г.

Решение № 4043 от 22.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13673/2010 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Бумеранг Шипинг" ООД моли да бъде отменено решение № 1422/6.07.2010 г. по адм. д. № 3351/2009 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 03091148/30.07.2009 г. на ТД на НАП-Варна в частта за непризнато право на данъчен кредит за м. 9, 11 и 12.2008 г. и начислени лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в допълнение към жалбата. Моли жалбата против РА да бъде уважена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-Варна, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Бумеранг Шипинг" ООД против РА № 03091148/30.07.2009 г. на ТД на НАП-Варна в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 1479,40 лв за м. 9.2008 г. по фактура на "Мейтрикс" ЕООД, 5350 лв за м. 11.2008 г. и 9650 лв за м. 12.2008 г. по фактури на "Строй индъстри корпорейшън" ЕООД, тъй като не са осъществени доставки по фактурите и липсва данъчно събитие по чл. 25 ЗДДС. Обосновано съдът е приел, че за доставката на кух профил и ламарина от "Мейтрикс" ЕООД не са представени доказателства за прехвърляне на правото на собственост върху родово определените вещи по чл. 24, ал. 2 ЗЗД, нито транспортни документи в подкрепа на твърденията на доставчика, че транспорта е извършен от неговия доставчик. Съдът е обсъдил подробно събраните доказателства и е достигнал до обоснован извод за липса на доставка и по фактурите на "Строй индъстри корпорейшън" ЕООД с предмет корабо-заваръчни и съпътстващи ремонтни дейности на три кораба по договори от м. 10.2008 г. предвид липсата на дълготрайни материални активи и разходи по сметки от група 60 за извършване на услугите с наетите четири лица по граждански договори, с които са сключени трудови договори на 17.11.2008 г. Приемо-предавателните протоколи са от 15.11.2008 г. и 1.12.2008 г. като в тях не са описани извършените и приети ремонтни дейности. Представените са 4бр. анализи на извършени ремонтни дейности, за които обосновано съдът е приел, че не установяват по кой договор са, от кого е извършена описаната в тях ремонтна дейност, нито връзката им с процесните фактури. Наетите по граждански договори лица до 12.11.2008 г. са работили по трудов договор с друго дружество от друг град. Правилен е изводът на съда, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит по фактура за доставка, следва да е осъществена фактурираната доставка по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Редовното осчетоводяване на фактурата не е достатъчно, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит по нея, ако не отразява реално осъществена доставка. Съдът е отхвърлил жалбата против РА и в частта, с която са определени лихви 492,66 лв за закъсняло отразяване на протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 1 ЗДДС в дневниците за продажби за м. 11.2008 г., вместо за м. 10.2008 г., в който е осъществено вътрешнообщностното придобиване на два камиона по международни фактури от м. 10.2008 г. В тази част решението също е правилно. Законосъобразно съдът се позовал на чл. 86, ал. 2 и чл. 84 ЗДДС, които изискват при вътреобщностно придобиване получателят по доставката да отрази данъчния документ в дневника за покупки за периода, в който е издаден данъчния документ - в случая за м. 10.2008 г. За закъснялото начисляване на данъка в РА законосъобразно са определени лихви и съдът законосъобразно е отхвърлил жалбата в тази част. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,