Решение № 13397 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1622/2018 г.

Решение № 13397 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1622/2018 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационната жалба на Х. Г., гражданка на Ирак, чрез особен представител З. К. против решение № 7376 от 05.12.2017 г. по адм. дело № 10035 по описа за 2017 г. на Административен съд София-град. Иска се отмяна на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба – председателят на Държавната агенция за бежанците чрез процесуалния си представител юрисконсулт Миланова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваното решение за обосновано, подробно мотивирано с анализ на практиката на ЕСПЧ. Представителят на Върховната административна прокуратура също изразява становище за неоснователност на касационната жалба и излага подробни мотиви в тази насока. Върховен административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. По същество намира жалбата за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Х. Г., гражданка на Ирак, против решение № 15322 от 04.08.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, ? е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел, че административният акт е законосъобразен, постановен от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Отказът е постановен по молба, която е последваща по смисъла на § 1, т. 6 ДР ЗУБ - в случая след приключване с влязло в сила решение на предишно производство, жалбоподателката не е напускала територията на България. По съществото на спора първоинстанционният съд е приел, че изводите на административния орган за липса на предпоставки по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на закрила, съответстват на събраните в хода на административното производство писмени доказателства. Подробно са обсъдени доказателствата и релевантните за спора факти. Въз основа на тях съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на обжалваното решение. Приел е, че от данните по делото не се установяват предпоставките на чл. 8 и 9 от ЗУБ по отношение на жалбоподателката. Съдът е отчел и факта, заявен от чужденката в интервю пред ДАБ, че е напуснала легално Ирак и отишла в Турция поради страх от преследване от ДАЕШ – групировка, която тормозела [вероизповедание] и [вероизповедание], не сочи обаче нови обстоятелства различни от посочените и обсъждани по предишната нейна молба за предоставяне на статут. Прието е още, че административния орган е изпълнил задължението си да събере доказателства относно общата обстановка в Ирак с оглед преценката за наличие на предпоставките на ЗУБ по отношение на жалбоподателката. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. За да постанови решението си първоинстанционният съд е отчел представените по делото справки на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, съдържащи информация за актуалната политическа и икономическа обстановка в Ирак. Преценена спрямо бежанската история, конкретната обстановка в страната на произход и спрямо личността на лицето, съдът е направил извод, че търсещата закрила не е била изложена на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция. Не се твърдят и не са установени тежки посегателства спрямо личността ?, както и изтезание или нечовешко или унизително отношение или наказание, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. В решението е направен подробен анализ на възможността за вътрешно преместване. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото и при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд София-град, е валидно, допустимо и правилно. Правилни са изводите на Административен съд - София град, че не са налице основания както за предоставяне на бежански статут, така и за предоставяне на хуманитарна закрила. Съобразявайки се с изискването за пълно и всестранно изследване на относимите към производството факти и обстоятелства, решаващия съдебен състав е постановил обоснован и правилен съдебен акт. Подробно е изследвано наличието на материалноправните предпоставки, уредени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ относно възможността и необходимостта от предоставянето на статут на бежанец на търсещата закрила в Република България. Съпоставянето на изискванията на закона с установените факти по делото логично е довело до извод за липсата на основания за предоставянето на такъв статут на молителката. От информацията, дадена от касационната жалбоподателка в интервютата ? пред ДАБ, не може да се заключи, че тя изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, национална, етническа, политическа или социална принадлежност. Противно на твърденията й, в представената в касационното производство справка на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ от 17.09.2018 г. се сочи, че политическата обстановка в Ирак е сравнително спокойна и че липсват обективни данни за наличие обоснован риск от преследване и посегателства по отношение Г., ако се завърне в страната си по произход. Тези изводи са съобразени и с разпоредбата на чл. 4, § 1 от Директива 2011/95, тъй като от събраните доказателства се установява, че макар и обстановката в страната да не е спокойна, вътрешното разселване е напълно възможно и продължава непрестанно за всички малцинствени групи. Не са налице и предпоставките на закона по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателката. Не се установява жалбоподателката да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността ? като гражданско лице, които да могат да се квалифицират като такива по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Съдът е развил подробни съображения във връзка с наличието на условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може лицето да потърси хуманитарна закрила, а именно наличието на сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителката е изложена на реална опасност от тежки посегателства в случай на връщане в съответната страна. Не е налице и хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в която основание за предоставяне на хуманитарен статут е налице и когато чужденката е принудена да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложена на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността ? като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че съдът не е преценил правилно предоставените доказателства относно конкретната ситуация в страната на произход. В съответствие с информацията, съдържаща се в приложените справките административният съд за да стигне до извода, че не е налице заплаха за молителката поради ситуация на безогледно насилие в държавата ? по произход, ползвал и други източници на информация - доклади и информации на съвета за сигурност ООН, както и на различни информационни агенции. От данните по тях съдът правилно е заключил, че за конкретния казус може да се приеме, че връщането на лицето в Ирак не би нарушило нейни основни човешки права, още повече, че съществува възможност за разселване в по-сигурен регион какъвто е Иракски Кюрдинстан. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателката, която е втора по ред. В тази връзка, доколкото става въпрос за поредна последваща молба за закрила по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ, то обекта на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието предпоставки въобще за причини, сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното ? положение или държавата на произход и на трето - преценката на тяхната основателност. Наличието на въоръжен конфликт в страната на произход не е достатъчно основание за предоставяне на търсения статут, а следва да се прецени и конкретната заплаха за съответното лице с оглед района на обитаване и възможността за вътрешно разселване. При внимателна преценка на фактите правилно и обосновано съдът е приел, че представеното като ново доказателство, а именно, продължаващата несигурната обстановка в държавата по произход, не може да се счете за убедително доказателство, че по отношение на чужденката е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Събраните доказателства не налагат извод за основателност на претенцията. Изложените съображения обосновават правилността на обжалваното решение. Решаващият съд не е допуснал сочените от касационната жалбоподателка нарушения на процесуалния и материален закон, а при внимателна преценка на фактите правилно и обосновано е приел, че оспорваният административен акт е законосъобразен. Водим от горното, Върховен административен съд, трето отделение