Решение № 1832 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11040/2013 г.

Решение № 1832 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11040/2013 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ), чрез нейния председател, против решение № 2979 от 7.05.2013 г., постановено по адм. д. № 6763/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е прогласена нищожността на решение № 77 от 21.06.2012 г. на Комисията в частта, в която по отношение на Лиляна Жельова Ковачева е установена несъвместимост по смисъла на чл. 5 от ЗПУКИ във вр. с чл. 19, ал. 6, т. 3 от ЗНА. Касаторът развива съображения за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът е тълкувал закона стеснително, тъй като понятието за конфликт на интереси в широк смисъл включва и понятието за конфликт на интереси в тесен смисъл - установяване на несъвместимост по смисъла на чл. 5 от ЗПУКИ. Моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, по съществото на спора, с което подадената от Лиляна Ковачева жалба бъде отхвърлена. Претендират се разноски за защита от юрисконсулт. Ответникът Лиляна Жельова Ковачева оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено възражения от пълномощника й. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: С оспореното пред Административния съд София-град решение № 77 от 21.06.2012 г. Комисията не е установила конфликт на интереси по отношение на Лиляна Ковачева във връзка с това, че като директор на ЦОИДУЕМ не е упражнявала правомощия по служба в интерес на фондация "Кхам - Слънце", гр. Кюстендил. Но по отношение на нея е установила несъвместимост по чл. 5 от ЗПУКИ, тъй като в качеството й на директор на ЦОИДЕУМ е чл. на УС на фондацията "Кхам - Слънце". Жалбоподателката Ковачева е оспорила административния акт по съдебен ред по отношение на установената й несъвместимост. Първоинстанционният съд е приел, че Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси няма материалната компетентност да се произнася за несъвместимостта на лице, заемащо публична длъжност, ако забраната по чл. 5 от ЗПУКИ не поражда конфликт на интереси по смисъла на чл. 2 от същия закон. Заключил е, че липсата на "облага" по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗПРКИ води до липса на "частен интерес", а това от своя страна налага извод, че липсва "конфликт на интереси". Липсата на тези елементи от фактическия състав на чл. 5, който се прилага само във връзка с общата разпоредба на чл. 2 от ЗПУКИ, изключват наличието на конфликт на интереси. По тези съображения е заключил, че решението е нищожно, тъй като органът се е произнесъл извън своята материална компетентност. Настоящият съдебен състав счита, че формираните от първоинстанционния съд изводи по същество касаят съображения за незаконосъобразност на административния акт поради противоречието му с материалноправните разпоредби. Решението на Комисията по своето съдържание противоречи на закона. КПУКИ е компетентният да се произнесе по този закон орган и, предвид предмета на спора, с който е сезиран, неговото решение не е лишено изцяло от законова опора. Оспореният акт не страда от пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма, нито пък е изцяло лишен от законово основание. Обратно, той е издаден от компетентен по закон орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроцесуалните правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби, поради което е незаконосъобразен. Както правилно е приел съдът, нарушението по чл. 5 от ЗПУКИ следва да бъде разглеждано във връзка с разпоредбата на чл. 2 от същия закон. Конфликтът на интереси не настъпва с факта на формалното нарушение на изискванията на закона, а само при доказано наличие на частен интерес и съпътстваща го облага, които в случая не са установени. Нарушението на забраната на чл. 5 от ЗПУКИ не може да обоснове наличие на конфликт на интереси, защото не е доказана съпътстваща облага. Целта на специалния закон е да предотврати и разкрие конфликта на интереси при осъществяването на служебните задължения на лицата, заемащи публични длъжности. Правилен е първоинстанционният извод, че забраните, посочени в Глава Втора от закона, съществуват сами за себе си, без да е необходимо установяването на облага, съответно - частен интерес и наличие на конфликт на интереси. В посочените в този закон случаи задължително следва да бъде установен конфликт на интереси. Това изискване не се отнася единствено до забраните, посочени в Глава Пета, защото те се отнасят за лица, вече освободили заеманата от тях публична длъжност. Изводът, че нарушаването на забраната за несъвместимост по чл. 5 от ЗПУКИ не води ex lege до конфликт на интереси, следва и от чл. 13, ал. 2, чл. 35 и чл. 36 от ЗПУКИ. Съгласно чл. 35 от ЗПУКИ нарушаването на визираната забрана се санкционира по административнонаказателен ред, а съгласно чл. 13, ал. 2 от този закон, ако несъвместимостта е надлежно декларирана, лицето е длъжно да предприеме необходимите действия за нейното отстраняване в едномесечен срок от подаването на декларацията. От друга страна, чл. 12, ал. 7, т. 5 от ЗОПДИППД предвижда, че несъвместимостта е основание за предсрочно прекратяване на правомощията на членовете на комисията, за които тя е налице. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 12, ал. 7, т. 6 от ЗОПДИППД, съгласно която влизането в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, е самостоятелно и отделно от несъвместимостта основание за предсрочно прекратяване правомощията на членовете на комисията. Конфликтът на интереси не настъпва с факта на формалното нарушение на изискванията на закона, а само при доказано наличие на частен интерес и съпътстваща го облага, които в случая не са установени. Нарушението на забраната на чл. 107а от КТ е основание, както правилно е приел съда, за предприемане на действия от страна на органа по назначението, в качеството му на работодател на лицето, по чл. 330, ал. 2, т. 8 от КТ, но не може да обоснове наличие на конфликт на интереси, защото не е доказана съпътстваща облага. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Но предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и приетия от касационната инстанция извод за липсата на нищожност на административния акт, обжалваното съдебно решение следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, по съществото на спора, с което решение № 77 от 21.06.2012 г. на Комисията в частта, в която по отношение на Лиляна Жельова Ковачева е установена несъвместимост по смисъла на чл. 5 от ЗПУКИ във вр. с чл. 19, ал. 6, т. 3 от ЗНА бъде отменено като незаконосъобразно. С оглед изхода на правния спор разноски в полза на касатора не се дължат. Воден от горното, Върховният административен съд,