Решение № 6960 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12314/2010 г.

Решение № 6960 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12314/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Радостин Младенов Димитров от гр. Момчилград против решение № 77 от 29.07.2010 г., постановено по адм. д. № 63/2010 г. по описа на Административен съд - Кърджали. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и иска отмяна му. Ответникът по касационната жалба - директор на ОД на МВР - Кърджали не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд- Кърджали е отхвърлил жалбата на Радостин Младенов Димитров против заповед № 404/22.03.2010 г. на директора на ОД на МВР - Кърджали, с която на осн. чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител в МВР - младши полицейски инспектор в група "Териториална полиция" на РУ на МВР Кърджали при Од на МВР Кърджали, категория Д - главен полицай, поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО по инициатива на органа по назначаването. Съдът е приел, че заповедта е законосъобразен индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, при спазване на изискванията за форма и съдържание на акта, административнопроизводствените правила и съобразно приложимия материален закон. Решението е правилно и не са налице релевираните касационни основания. Съдът е направил анализ на събраните по делото доказателства - съдържащи се в административната преписка, обсъдил е направените възражения в жалбата относно съдържанието на обжалвания административен акт, които се навеждат и в касационна жалба и е достигнал до правилен извод относно липсата на нарушения на изискванията на ЗМВР и ПЗМВР. Същите се споделят и от настоящата инстанция. Заповедта съдържа всички изискуеми реквизити, даващи възможност за определяне на длъжността, от който служителят се освобождава, която в крайна сметка се отразява и на бъдещото пенсиониране на същия. Прекратяването на служебните правоотношения съобразно посоченото в заповедта и закона се извършва от датата на връчване на заповедта, което се удостоверява с подписите на свидетелите. Налице е съвпадение на датата на връчване на заповедта и и датата на извеждане на документа в деловодството на ОД на МВР. Ето защо съдът правилно е преценил, че изискуемата от закона форма, ведно със задължителните реквизити на акта, е спазена, не е наличие основание за отмяна на заповедта по чл. 146, т. 2 и 3 от АПК. Подробно е анализирана материалната законосъобразност на оспорения административен акт, налице са предвидените в чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР материалноправни основания за прекратяване на служебното правоотношение на това основание. Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. Предвид изложеното, Върховният административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от изложеното, съдът