Решение № 7283 от 16.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9064/2015 г.

Решение № 7283 от 16.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9064/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Ю. Т. С. срещу заповед № РД-14-408 от 10.07.2015 г., издадена от министъра на културата, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. Иска се отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Претендира разноски. Ответникът оспорва жалбата като неоснователна и претендира да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Настоящата инстанция счита, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Жалбоподателката е в служебно правоотношение с ответника по силата на Заповед № РД-14-888 от 15.12.2012 г. (л. 9) и след проведен конкурс е заела длъжността "Главен инспектор" в отдел "Недвижимо наследство" към Главна дирекция "Инспекторат по опазване на културното наследство" (ГДИОКН). Считано от 05.08.2014 г. е преназначена на длъжността "Началник отдел с ранг V старши" в дирекцията (л. 10). Съгласно чл. 16, ал. 1 от Закона за културното наследство и чл. 23, ал. 2 от Устройствения правилник на МК, Главната дирекция "Инспекторат по опазване на културното наследство" до 10.07.2015 г. е била структурирана в Централно управление и регионални инспекторати по опазване на културното наследство с два отдела: "Движимо наследство" с 2 бр. главни инспектори и началник отдел и "Недвижимо наследство" - с 3 бр. главни инспектори и началник отдел. Със заповед № РД-10-47 от 10.07.2015 г. на министъра на културата, издадена на осн. чл. 5, ал. 2 и чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерството на културата вр. чл. 11, ал. 2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (Приета с ПМС № 129 от 26.06.2012 г., обн., ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) е наредено в ГДИОКН да се закрият отдел "Движимо наследство" и отдел "Недвижимо наследство", като 1 щатна бройка от длъжността "началник отдел "Движимо наследство" и 1 щатна бройка от длъжността "началник на отдел "Недвижимо наследство" да се трансформират в 2 щатни бройки от длъжността "главен инспектор" (л. 29). Процесната заповед е издадена на посоченото по-горе правно основание и утвърдено от министъра на културата щатно разписание, в сила от 10.07.2015 г. (л. 31-42). Сравнявайки длъжностните характеристики за длъжностите "началник отдел" "Недвижимо наследство" (л. 51-54) и тази на главен инспектор в същия отдел (л. 59-62) като области на дейност; преки задължения и т. н. се констатира сходство в значителна степен, като отговорностите на началник отдел са завишени. В становището на процесуалния представител на МК не се отрича, че двете длъжности "началник отдел" всъщност са преобразувани в други длъжности в други две длъжности на "главен инспектор", за които има други "по-ниски" изисквания за заемане на длъжността (л. 26). При тази фактическа обстановка съдът счита, че не е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателката длъжност. На практика същата е трансформирана в една от бройките, предвидени по длъжностно разписание за длъжността "главен инспектор" в отдел "Недвижимо наследство", чиято численост е увеличена от 3 на 4, като е увеличена и общата численост на дирекцията. Мотиви за това защо се съкращава бройката за началник отдел и същевременно се разкрива допълнителна за главен инспектор не са изложени в Заповед № РД-10-47 от 10.07.2015 г. на министъра на културата. От изложеното в докладна записка рег. № 24-00-243 от 23.06.2015 г. (л. 30) е видно, че необходимостта от промени в ЦУ на ГДИОКН е обоснована с "нарастващия обем на задачите; с цел оптимизиране на работата в ЦУ за качественото и в срок изпълнение на разписаните в ЗКН правомощия", като не е дадено разумно обяснение по какъв начин съкращаването на един опитен служител и назначаването на друг, отговарящ на по-ниските изисквания за длъжността "главен инспектор", ще допринесе за изпълнението на тези задачи. Логично е, след като длъжността "главен инспектор" е с по-ниско длъжностно ниво от "началник отдел", съобразно условията за заемането й, тя да бъде изпълнявана от жалбоподателката / както е посочено по-горе на която е била назначена след успешно проведен конкурс/, а ако административният орган счита, че това не е така - да изложи мотиви, за да се прецени тяхната законосъобразност. Също така, видно от приложеното по делото новоутвърдено поименно щатно разписание- лицето М. В. Т. - С., заемало длъжността "началник отдел", "движимо наследство", преди преструктурирането, също съкратена поради премахването на отделите, е преназначена именно на длъжността "главен инспектор". Вярно е, че органът по назначаването в условията на оперативна самостоятелност преценява как да преструктурира администрацията с цел по-ефективното й функциониране. В случая обаче е очевидно превратното упражняване на това правомощие и това обосновава извод за незаконосъобразно издаване на обжалваната заповед, т. е. в нарушение на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и при несъответствие с целта му. Предвид изложеното жалбата се явява основателна и следва да се уважи, а заповедта да се отмени на основание чл. 146, т. 4 и 5 от АПК. При този изход на делото основателно е и искането на пълномощника на Ю. С. - адв. Тодоров, за присъждане на направените разноски в размер на 550 лева - заплатено възнаграждение за правна защита и съдействие (л. 126), съгласно приложения, на осн. чл. 80 ГПК, списък на разноските, която сума следва да се възложи в тежест на Министерство на културата. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 1 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,