Решение № 16807 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13701/2013 г.

Решение № 16807 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13701/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Мариника Чернева Производство по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по искане на "Гранд Петрол" ЕООД, със седалище в гр. Нови Искър, Столична община, представлявано от управителя Росен Лилов Здравков, подадено чрез пълномощниците му адв. Михаил Екимджиев, адв. Катина Бончева и адв. Гинка Черничерска, за отмяна на влезлите в сила решение № 2148/23.04.2012 г. на Административен съд - София - град по адм. д. № 1915/2011 г., оставилото го в сила с решение № 2766 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7361/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на молителя против РА № 20001005745 от 30.11.2010 г. на орган по приходите в ТД гр. София при НАП, потвърден с решение № 215 от 07.02.2011 г. на директора на Дирекция ОУИ - гр. София при ЦУ на НАП. Искането за отмяна на влезлите в сила съдебни решения е на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Твърди се, че решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 06.12.2012 по дело № С-285/11 - "Боник" ЕООД, от 31.01.2013 г. по дело № С-642/11 - "Стройтранс" ЕООД и от 31.01.2013 г. по дело № С-643/11 - "ЛВК-56" ЕООД, представляват нови обстоятелства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Претендира се отмяна на влезлите в сила съдебни решения. Ответникът по искането - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София, оспорва искането и моли то да бъде отхвърлено. I. По искането за преюдициално запитване. С искането, молителят е заявил, че на основание на съдебна практика на Съда на Европейския съюз, молбата му за отмяна е основателна, но предвид наличието на спор с насрещната страна по тълкуването на разпоредби на общностното право и стандартите по прилагането им, той е поискал отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по реда на чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз по тълкуването на . общностните принципи на оправданите правни очаквания, данъчен неутралитет и пропорционалност и на разпоредби от Директивата за ДДС 2006/112. Страната иска да бъдат отправени до СЕС въпросите: 1/ допускат ли посочените принципи и изброените разпоредби на Директивата държавата членка да откаже признаване на право на приспадане на данъчен кредит с мотиви, описани подробно в молбата констатации за факти в ревизионното производство; 2/ от значение ли е за отговора на първия въпрос липсата на мотиви за наличие на данъчна измама, в която ревизираното лице е знаело или е могло да знае, че участва 3/ чия е доказателствената тежест при твърдения за "фиктивна сделка" или данъчна измама. 4/ допускат ли посочените принципи и разпоредби на Директивата национална практика, която приема, че ревизираното лице знае или не може да не знае, че участва в данъчна измама поради това, че то не представя доказателства във връзка с кадровите и технически възможности на доставчика или негови доставчици да извършат доставката; 5/ изискват ли принципите на равностойност и ефективност, както и този за обратното действие на решенията на СЕС по преюдициални запитвания, постановени впоследствие, в които са разгледани принципни въпроси от значение за правилното прилагане на правото на ЕС, относими към влезли в сила съдебни решения на национален съд, по-късно постановените решения на СЕС да се считат като "нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната", ако националният закон съдържа разпоредба, допускаща отмяна на влязло в сила съдебно решение на посоченото основание. 6/ Решенията на СЕС по дело № С-285/11 - "Боник" ЕООД, по дело № С-642/11 - "Стройтранс" ЕООД и по дело № С-643/11 - "ЛВК-56" ЕООД, налагат ли преодоляване на национална административна и съдебна практика, според която автоматично се приема, че липсва реална доставка, съответно не се признава право на данъчен кредит поради поведението на прекия доставчик. Ответникът по молбата за отмяна директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Мирчева, взема становище за неоснователност на искането за отмяна. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, сезиран с молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение, намира, че не са налице условия, нито необходимост от тълкуване на разпоредби на общностното право от значение за решаване на делото, защото: 1.С формулираните въпроси № № 1, 2, 3, 4 и 6 се иска тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС и посочените по-горе принципи в контекста на системата на облагането с този данък, което не е преюдициално за решаването на настоящия съдебен спор. Настоящето производство като извънредно и извънинстанционно няма за предмет пълен преглед на решенията, чиято отмяна се иска. Това производство е "средство за защита срещу неправилни решения и то когато неправилността се състои в несъответствие между решението и обективната истина и се дължи на изчерпателно изброени причини". В производството по отмяна не може да бъде проверявана верността на фактическите констатации, извършени от първоинстанционния съд, нито обосноваността на направените от съда фактически изводи, материалната незаконосъобразност на решенията, чиято отмяна се иска също не е предмет на производството за отмяна, което ясно се вижда от посоченото по-горе определение. С петия си въпрос, молителят не иска тълкуване на общността правна норма, а на националната процесуална норма на чл. 239, т. 1 АПК. Дали решения на СЕС по тълкуването на Директивата за ДДС, постановени след влизане в сила на окончателно съдебно решение по данъчно-правен спор представляват ново обстоятелство по смисъла на разпоредбата е искане за тълкуване на последната. Посоченото тълкуване не е в правомощията на Съда на Европейския съюз. 2.По съществото си искането за сезиране на СЕС в производството по чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/ цели да получи отговор на въпроса: дали, когато национална процесуална норма, уреждаща основанията за отмяна на влезли в сила съдебни решения в едно извънредно, извънинстанционно производство, каквото е това по чл. 237 и сл. АПК, не предвижда като такова основание последваща съдебна практика на СЕС по тълкуването на общностно-правни норми от значение за решаване на материално-правния спор, приключил с влязлото в сила решение, когато това последното е постановено в противоречие с въпросното тълкуване, националната юрисдикция, сезирана с искането за отмяна, може да не приложи националната процесуална норма и да отмени влязлото в сила решение на посоченото основание. Няма съмнение, че разпоредбата на чл. 239 АПК не съдържа изрично основание за отмяна от вида на посоченото по-горе. С Решение от 16.03.2006 г. на СЕС по дело С-234/04 Rosmarie Kapferer по преюдициално запитване на австрийска юрисдикция, Съдът е постановил, че "Принципът на сътрудничество, произтичащ от чл. 10 на ДЕС не налага на една национална юрисдикция да се отклони от разпоредби на вътрешния процесуален ред с цел да преразгледа едно съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо и да го отмени, когато изглежда, че то противоречи на общностното право. " Случаят по настоящето дело е именно такъв-страна, недоволна от влязло в сила съдебно решение, решаващо окончателно административно-правен спор, за което твърди, че противоречи на общностното право, иска отмяната му, независимо, че в националната процесуална уредба посоченото основание не е след лимитативно изброените основания за отмяна на влезли в сила съдебни решения по чл. 239 АПК. За да възникне необходимост, респ. за да бъде длъжна националната юрисдикция да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретния спор, с който съдът е сезиран, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието и/или смисъла на общностните разпоредби към правоотношението, обект на съдебен контрол. От разпоредбата на чл. 267 ДФЕС и постоянната практика на СЕС следва недвусмислено, че националният съд е длъжен да отправи преюдициално запитване винаги когато е налице съмнение относно приложението на общностната разпоредба, както и че при неспазване на това изискване държавите членки носят отговорност за неправилно прилагане на правото на ЕС /Решение на СЕС от 2003 г. по делото Комисията срещу Италия С-129/00/ по реда на производствата срещу държави. Такова задължение обаче не съществува, а и запитването не би било допустимо от СЕС когато разпоредба на правото на ЕС вече е била тълкувана /Решение на СЕС от 1963, Da Costa en Schaake, 28-30/62/ или когато точното прилагане на общностното право е толкова очевидно, че не оставя никакво място за съмнение /теорията на ясния акт-Решение на СЕС от 1982, по делото C. I. L. F. I. T., № 283/81/. Предвид всичко изложено искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС е недопустимо. II. По съществото на делото. Молбата за отмяна е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: Основанието за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК изисква да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната.