Решение № 88 от 11.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 708/2020 г.

Решение № 88 от 11.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 708/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 73 ЗЧСИ. Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието против решение от 17.11.2019 г. на ДК на КЧСИ, постановено по д. д. № 26/2019 г. в частта, с която е отхвърлено искането за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ И. Ц. с рег. №... с район на действие Окръжен съд – Велико Търново, по т. 2 и т. 3 от искането. Решението е обжалвано и от ЧСИ И. Ц. в частта, с която и е наложено дисциплинарно наказание – глоба, за допуснато нарушение. Ответниците си оспорват жалбите с писмени отговори, като процесуалният представител на ДК на КЧСИ оспорва и двете жалби. Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими. С решението си, дисциплинарния състав е приел, че искането по т. 2 и т. 3 за налагане на дисциплинарно наказания е неоснователно. Искането по горните точи е за налагане на наказание за това, че в нарушение на разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 45 от Етичния кодекс на частните съдебни изпълнители, ЧСИ И. Ц. се е произнесла със забавяне от повече от седем месеца на молба на взискателя по изпълнително дело, както и затова, че в нарушение на същите разпоредби не се е произнесла по молба на длъжник по изпълнително дело. Етичния кодекс установява норми на професионалната етика, които без изрична законова санкция нито могат да имат значение за квалифицирането на определено поведение като дисциплинарно нарушение и не могат да обосноват налагането на дисциплинарно наказание, нито могат да ограничат приложението на установени със закон общи задължения. В случая, искането се основава на нарушение на същия кодекс, като на това основание същото е неоснователно. Освен изложеното, следва да се отбележи, че съдебния изпълнител е съобразил искането на взискателя с посочената молба, като е предприел съответните действия, предвид предоставените му със същата молба правомощия. По отношение на твърдението за липса на произнасяне по молба на длъжника, видно от текста на същата, с нея не се прави конкретно искане, по което съдебния изпълнител за е дължал произнасяне, поради което не е налице допуснато нарушение на процесуалните правила, каквото е твърдението в искането за налагане на дисциплинарно наказание. Предвид изложеното, жалбата на Министъра на правосъдието е неоснователна. С решението си, дисциплинарната комисия е наложила дисциплинарно наказание "глоба" на съдебния изпълнител в размер на 3 000 лева – под средния предвиден размер. Извършен е опис на движими вещи, които са се намирали в недвижим имот, собственост на трето за изпълнението лице. По делото действително се съдържат данни, че длъжника е живял на същия адрес /адрес на дъщерята на длъжника/, но по отношение на описаните вещи липсват данни на кого принадлежат, като по делото липсват данни и как точно съдебният изпълнител е направил преценката по чл. 465 ГПК, а именно – въз основа на кои обстоятелства е приел, че описаните вещи принадлежат на длъжника, а не на трето лице, доколкото недвижимия имот е обитаван и от трето за изпълнението лице. Неспазването на разпоредбата на чл. 465 ГПК при извършването на описа представлява дисциплинарно нарушение, като наложената от комисията глоба съответствува на наказанието и решението следва да се остави в сила и в тази му част. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила, като и двете подадени жалби са неоснователни.. С оглед изхода на спора, в полза на ДК на КЧСИ следва да се присъдят направените по делото разноски, в размер на 160 лева, платими поравно от двамата жалбоподатели. Водим от горното, състав на ВКС