Решение № 104 от 23.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 71/2009 г.

Решение № 104 от 23.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 71/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание искане на осъдения В. П. Д. за възобновяване на чнд № 1532/2008 г. по описа на Видинския районен съд и отменяване на постановеното на 17.12.2008 г. определение в частта, в която на основание чл. 25, 23 и чл. 24 НК по присъди по нохд № 980/2007 г. на ВРС и нохд № 825/2007 г. на ВРС му е определено наказание от две години и четири месеца лишаване от свобода.

Поддържа се, че определението е постановено при допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1,2 НПК.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.

Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното:

С горното определение Видинският районен съд на основание чл. 25 вр. с чл. 23 НК е наложил на В. П. Д. общо наказание най-тежкото, както следва:

1. По споразумение по нохд № 386/2003 г. на Вид РС и по споразумение по нохд № 812/2003 г. на Вид РС наказание от три месеца лишаване от свобода, при общ режим на изтърпяване.

1. По нохд № 837/2004 г. и по нохд № 1352/2008 г. и двете по описа на Вид РС наказание от една година и един месец лишаване от свобода при общ режим на изтърпяване.

1. По нохд № 825/2007 г. и по нохд № 980/2007 г. и двете по описа на Вид РС наказание в размер на две години лишаване от свобода, което на основание чл. 24 НК е увеличил на две години и четири месеца лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване.

Постановил е наказанията по двете съвкупности в размер на една година и един месец и на две години и четири месеца да се търпят поотделно.

На основание чл. 25, ал. 2 във вр.с чл. 59 НК съдът е зачел изтърпяното наказание "лишаване от свобода", както и времето през което спрямо осъденият д. е била взета мярка за неотклонение "Задържане под стража" и "Домашен арест".

Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила

Искането е процесуално допустимо, подадено в 6-месечния срок по чл. 421, ал. 3 вр. с чл. 420, ал. 1 НПК.

Разгледано по същество е неоснователно:

Предмет на разглеждане е определение, постановено на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК.

В писмената молба се визира, че определението в атакуваната част е постановено в нарушение на закона и при съществено процесуално нарушение, тъй като съдът прилагайки чл. 24 НК е увеличил общото наказание с един месец и по този начин е лишил осъдения от упражненото му право на предсрочно условно освобождаване за срок от 3 месеца и 22 дни.

Прави се довод, че кумулацията на наказанията по присъдите по нохд № 825/07 г. и нохд № 980/07 г. е повторна, а такава е допустима само при наличие на привходящ фактор-нова присъда, каквато не е включена при най-тежкото наказание по тези присъди.

Доводите за нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1,2 НПК не се подкрепят от данните по делото.

С решение № 15 от 7.03.2008 г. по внохд № 13/2008 г. Видинският окръжен съд, на основание чл. 25, вр.чл. 23 НК е определил на осъдения Д. ОБЩО наказание по присъди по нохд № 980/2007 г. с наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода и по нохд № 825/2007 г. с наказание от две години лишаване от свобода в размер на две години лишаване от свобода.

Съдът е приложил чл. 24 НК и е увеличил това наказание с три месеца.

Фактически съдът е постановил Д. да търпи по посочените присъди наказание от две години и три месеца лишаване от свобода.

С атакуваното определение при групиране на посочените две присъди на Д. е определено общо наказание от две години лишаване от свобода, което на основание чл. 24 НК съдът е увеличил с четири месеца, което означава, че Д. следва да търпи наказание от две години и четири месеца лишаване от свобода.

Със същото определение, съдът е формирал още две съвкупности, посочени по-горе, като при втората от тях е включил и наказанието по присъда по нохд № 1352/2008 г., влязла в сила на 21.11.2008 г. Тази присъда видно от бюлетина за съдимост приложен по делото е последна по време и осъждането по нея в размер на една година лишаване от свобода се групира за първи път с определението от 17.12.2008 г. Видно е също така, че деянията по нохд № 1352/2008 г.и тези по нохд № 825/2007 г. и нохд № 980/2007 г. са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Престъпленията по присъди по нохд № 837/2004 г., нохд № 825/2008 г., нохд № 980/2007 г. и нохд № 1352/2008 г.освен това, са извършени в условията на усложнена престъпна дейност, като някои от тях са в условията на съвкупност с едни и в условията на рецидив с други престъпления. С оглед на изложеното е налице нова съвкупност от присъди и престъпления, което обстоятелство позволява повторното им групиране и кумулиране на наказанията. Обстоятелството, че наказанията по присъди по нохд № 825/2007 г. и нохд № 980/2007 г. са били кумулирани с определението на Вид.окръжен съд не е процесуална пречка за повторното прилагане на чл. 25 вр.с чл. 23 НК, след като при първото му прилагане е била обхваната само част от съвкупността.

Изхождайки от данните по присъдите предмет на определението по чл. 306 НПК и изискването за най-благоприятните за осъдения съчетания, съдът е формирал горните съвкупности и по силата на закона-разпоредбата на чл. 24 НК правилно е увеличил най-тежкото наказание.

Като е приложил разпоредбата на чл. 24 НК, съдът не е нарушил процесуалните права на подсъдимия, не е допуснал и нарушение на закона.

В новата съвкупност от присъди, съдът е групирал наказанията по всяка от тях на основание чл. 25 вр. с чл. 23 НК и отново се е занимал с чл. 24 НК, след като е обсъдил цялостната престъпна дейност на осъденото лице. В този смисъл, не е налице увеличаване на наказанието с един месец, както се поддържа в искането, а е налице ново приложение на чл. 24 НК.

Когато са налице няколко присъди за престъпления, за които са формирани отделни съвкупности, съдът може да приложи чл. 24 НК по отношение тази съвкупност, в която е определено най-тежкото наказание. Съдът не е обвързан с постановеното вече приложение на чл. 24 НК, тъй като той извършва ново групиране на присъди и наказания, като подлага на нова преценка необходимостта от увеличаване на общото наказание. В този смисъл всяко последващо групиране на присъди и наказания отменя предходното групиране, поради което няма законова пречка последният съд отново да се занимава с разпоредбата на чл. 24 НК.

В случая, районният съд е постановил ново определение по чл. 25 вр. с чл. 23 НК, в което е формирал отделни съвкупности и на свое основание е приложил чл. 24 НК.

По изложените съображения, съдът не е допуснал нарушение на закона, тъй като определението от 17.12.2008 г. е постановено при нови фактически обстоятелства-осъждане по присъдата по нохд № 1352/2008 г. Без значение е обстоятелството, че тази присъда не е включена в общото най-тежко наказание. Тя е част от съвкупността, предмет на определението по чнд № 1532/2008 г. и взета предвид при преценката за увеличаване на най-тежкото наказание с четири месеца.

Не са нарушени и процесуалните права на осъдения. Доколкото определението е последващ влязъл в сила съдебен акт, той подлежи на изпълнение, независимо, че за част от наказанието по присъда по нохд № 980/07 г. Д. е бил условно предсрочно освободен.

По изложените съображения не са налице основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК за възобновяване на делото и отменяване на определението, поради което искането следва да се остави без уважение.

Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение