Решение № 11843 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2234/2010 г.

Решение № 11843 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2234/2010 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Лъчезария Иванова Павлова от София срещу решение № 649/30.11.2009 г., постановено от Административен съд Плевен по адм. д. № 296/2009 г. с твърдения за неправилност поради незаконосъобразност и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се иска неговата отмяна. Ответникът по жалбата и заинтресованите страни не са взели становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на същата. Счита, че основателно е прието, че заинтересованото лице в производство е придобило отредения му имот по реда на § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, за който е установено, че представлява овощна градина. Доказателства в посока на противното жалбоподателката не била представила, поради което и обжалваното решение е законосъобразно. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима процесуално. По същество, по наведените в нея оплаквания за неправилност на решението Върховният административен съд установи от правна и фактическа страна следното: Производството пред административния съд е развито по оспорване на заповед на кмета на община Плевен № РД-15-1463/10.04.1998 г., с която е признато правото на ползувателката, заинтерсованата страна в производство - Мариана Костова, да придобие право на собственост по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху предоставения й за ползуване земеделски имот-парцел 27 в местността "Нежовец III". Съдът е установил, че заповедта съдържа фактически и правни основания за издаването й и в този смисъл отговаря на разписаната в закона форма, като не е установено да са допуснати нарушения при издаването й. Констатирано е, че е спазен и материалния закон. Развити са съображения за наличието на предвидените в § 4б от ПЗР ЗСПЗЗ изисквания, след като е констатирано, че към момента на издаването на заповедта ползувателката е притежавала удостоверение по смисъла на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за предоставяне право на собственост върху имота и същият представлявал овощна градина. Изрично е посочено, че този факт е следвало да бъде налице към момента на издаването на заповедта. За имота е извършена оценка по надлежния ред, която е приложена към делото, както и скица на същия от службата по геодезия, картография и кадастър. Доказателства в посока на противното не били налице. При тези данни молбата - жалба срещу оспорената заповед е отхвърлена. Според жалбоподателката решението на съда е неправилно. Същият бил прехвърлил доказателствената тежест върху нея. Счита че заинтересованото лице и ответникът е следвало да докажат наличието на изискванията на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, за което съдът е следвало да ги задължи, но същият в нарушение на административно производствените правила не бил сторил това. Възраженията са неоснователни и не могат да бъдат възприети, тъй като са в противоречие с данните по делото. По същото са представени доказателства, които не са оспорени и опровергани от жалбоподателката. Въз основа на тях съдът е установил, че предоставения за ползуване имот е представлявал парцел 27 по преходния одобрен кадастрален план от 1998 г. Към настоящия момент попадал в имот, посочен като бивша собственост на жалбоподателката. Ползувателката е заявила същия в преклузивния срок по ПМС № 456/97 г., който е до 31.01.1998 г. за придобиването му в собственост, в резултат на което след проведена процедура, в съответствие с § 61, 62 и § 63 от ПМС № 456/97 г. е издадена процесната заповед на основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. От наличните данни е видно, че имотът действително при издаване на заповедта - към 1998 г. е съставлявал овощна градина. От представените от кмета доказателства по процедиране на преписката, в това число оценката и скицата от Службата по геодезия, картография и кадастър е видно, че действително е с начин на трайно ползуване "овощна градина" Основателно съдът е приел, че това са удостоверителни документи, доказващи отразените в тях факти до оборването им по надлежен ред, което не е сторено от жалбоподателката въпреки твърденията й в посока на противното. Съдът е преценил и анализирал доказателства, за да направи обоснования си извод за законосъобразност на оспорената заповед. При издаването й не са установени нарушения на закона и административно процесуални норми. Такива не се установяват и при постановяване на решението на административния съд. При липсата на отменителни основания същото като правилно следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд в състав на четвърто отделение